Определение № 271 от 05.11.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Бургас, 05.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252000600230 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по частна жалба от Л.

Б. Д. ЕГН **********, чрез упълномощения му защитник адв. Т. Д. от АК – Бургас, против Определение рег. № 1030 от 09.09.2025г., постановено по НЧД № 1196/ 2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. срещу Определение № 144 от 20.08.2025г. по НОХД № 394/ 2025г. по описа на Районен съд – Царево, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, конкретно в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 12 500 лева, представляваща паричната равностойност на л.а. „Хонда ЦРВ“ рег. № ** **** **, с което е осъществено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

В частната жалба са изложени съображения, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК не представлява наказание по смисъла на чл.38 и следващите от НК, поради което не може да е предмет на споразумение по смисъла на чл.381 ал.5 от НПК. Отнемането на превозното средство или присъждането на неговата равностойност не било елемент от споразумението, и районният съд в нарушение на закона включил приложението на института по чл.343б ал.54 от НК в обхвата на споразумението, вместо да разгледа този въпрос по реда, предвиден в чл.306 ал.1 т.1 от НПК. Претендира се отмяна на оспореното определение на Окръжен съд – Бургас и решаване по същество на въпроса с жалбата срещу определението на Районен съд - Царево.

В писмено становище прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас счита частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Изцяло се солидаризира с аргументите, изложени в определението на Окръжен съд – Бургас за недопустимост на жалбата на осъдения Д. против определението на Районен съд – Царево, тъй като институтът по чл.343б ал.5 от НК е бил приложен от районния съд като част от постигнатото между страните споразумение, а не в самостоятелно производство по чл.306 от НПК, като по този начин присъждането в тежест на осъдения да заплати паричната равностойност на автомобила представлява част от одобреното споразумение, докато определението на Районен съд – Царево за одобряване на споразумението съгласно предвиждането на чл.382 ал.9 от НПК е окончателно и не 1 подлежи на инстанционен контрол.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХII от НПК съдебен акт, от процесуално легитимиран субект – осъдено за престъпление по чл.343б ал.1 от НК физическо лице, което е осъдено да заплати в полза на държавата равностойността на автомобила, с който е осъществило престъплението, чиято жалба срещу определението на районния съд за одобряване на споразумението е оставена без разглеждане като недопустима, поради което се явява процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правните съображения на окръжния съд, довели до извода за недопустимост на жалбата на Д. срещу определението на Районен съд – Царево за одобряване на споразумение по НОХД № 394/ 2025г., в частта за осъждането на жалбоподателя да заплати паричната стойност на управлявания при осъществяване на престъплението лек автомобил.

След преглед на наличните по делото доказателства настоящият въззивен състав констатира, че първоинстанционният съд е осъществил надлежна и своевременно проверка за процесуалната допустимост на жалбата, като в съгласие с доказателствата и закона правилно е констатирал липсата на такава.

Обосновано проверяваният съд е установил, че с определение №144/ от 20.08.2025г. по НОХД №394/ 2025г., състав на Районен съд – Царево е одобрил постигнатото между обв.Л. Б. Д., неговия защитник адв.Д. и прокурор в Районна прокуратура - Бургас, ТО Царево, споразумение за решаване на наказателното производство. Съгласно споразумението, обв. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца, от който е приспаднато времето, през което осъденият е бил лишен от възможността на упражнява това право по административен ред, и на основание чл.55 ал.3 от НК не му е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Стриктният прочит на съдебния протокол от 20.08.2025г. по НОХД № 394/ 2025г. по описа на Районен съд – Царево, съдържащ и оспореното определение, не оставя място за съмнение, че приложението на института по чл.343б ал.5 от НК чрез осъждане на Д. да заплати паричната равностойност на автомобила, представлява съставна част на определението, с което споразумението е одобрено от съда, но също така фигурира и във вписания в протокола окончателен вариант на споразумението, подписан от прокурора, обвиняемия и неговия защитник (л.7 от НОХД №394/ 2025г. по описа на Районен съд – Царево). Нещо повече – с внесеното в Районен съд – Царево споразумение, постигнато след приключване на досъдебното производство, прокурорът изрично е предложил на съда да се произнесе с отделно определение по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК относно приложението на института по чл.343б ал.5 от НК. Съдът обаче е включил произнасянето си по този конкретен въпрос в реквизитите на одобреното споразумение, като не е провел производство по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, което според правилото на чл.383 ал.2 от НПК логично следва да се осъществи след одобряването на споразумението. По тази причина определението в оспорената част относно приложението на чл.343б ал.5 от НК не притежава характеристиките на самостоятелен съдебен акт, постановен в надлежно проведено производство по чл.306 ал.1 т.1 от НК, и следователно не може да е предмет на въззивен контрол.

Удачно и изцяло в интерес на жалбоподателя и неговия защитник окръжният 2 съд им е указал, че съгласно чл.419 от НПК влезлите в сила съдебни актове, включително тези по чл.382 ал.7 от НПК, постановени от районен съд, какъвто е случая, могат да бъдат проверени по реда на възобновяването, регламентиран в Глава Тридесет и трета от НПК, в 6 - месечен срок от влизане в сила на съдебния акт, като искането за възобновяване съгласно чл.424 ал.1 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд.

Предвид пълното съвпадение във фактическите и правни изводи въззивният съд счете, че оспореното определение не страда от сочените в частната жалба недостатъци, и следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно.

Така мотивиран, на основание чл.345 от НПК, Апелативен съд - Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 1030 от 09.09.2025г., постановено по НЧД № 1196/ 2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Бургас, 05.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252000600230 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по частна жалба от Л.

Б. Д. ЕГН **********, чрез упълномощения му защитник адв. Т. Д. от АК – Бургас, против Определение рег. № 1030 от 09.09.2025г., постановено по НЧД № 1196/ 2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. срещу Определение № 144 от 20.08.2025г. по НОХД № 394/ 2025г. по описа на Районен съд – Царево, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, конкретно в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 12 500 лева, представляваща паричната равностойност на л.а. „Хонда ЦРВ“ рег. № ** **** **, с което е осъществено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

В частната жалба са изложени съображения, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК не представлява наказание по смисъла на чл.38 и следващите от НК, поради което не може да е предмет на споразумение по смисъла на чл.381 ал.5 от НПК. Отнемането на превозното средство или присъждането на неговата равностойност не било елемент от споразумението, и районният съд в нарушение на закона включил приложението на института по чл.343б ал.54 от НК в обхвата на споразумението, вместо да разгледа този въпрос по реда, предвиден в чл.306 ал.1 т.1 от НПК. Претендира се отмяна на оспореното определение на Окръжен съд – Бургас и решаване по същество на въпроса с жалбата срещу определението на Районен съд - Царево.

В писмено становище прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас счита частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Изцяло се солидаризира с аргументите, изложени в определението на Окръжен съд – Бургас за недопустимост на жалбата на осъдения Д. против определението на Районен съд – Царево, тъй като институтът по чл.343б ал.5 от НК е бил приложен от районния съд като част от постигнатото между страните споразумение, а не в самостоятелно производство по чл.306 от НПК, като по този начин присъждането в тежест на осъдения да заплати паричната равностойност на автомобила представлява част от одобреното споразумение, докато определението на Районен съд – Царево за одобряване на споразумението съгласно предвиждането на чл.382 ал.9 от НПК е окончателно и не 1 подлежи на инстанционен контрол.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХII от НПК съдебен акт, от процесуално легитимиран субект – осъдено за престъпление по чл.343б ал.1 от НК физическо лице, което е осъдено да заплати в полза на държавата равностойността на автомобила, с който е осъществило престъплението, чиято жалба срещу определението на районния съд за одобряване на споразумението е оставена без разглеждане като недопустима, поради което се явява процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правните съображения на окръжния съд, довели до извода за недопустимост на жалбата на Д. срещу определението на Районен съд – Царево за одобряване на споразумение по НОХД № 394/ 2025г., в частта за осъждането на жалбоподателя да заплати паричната стойност на управлявания при осъществяване на престъплението лек автомобил.

След преглед на наличните по делото доказателства настоящият въззивен състав констатира, че първоинстанционният съд е осъществил надлежна и своевременно проверка за процесуалната допустимост на жалбата, като в съгласие с доказателствата и закона правилно е констатирал липсата на такава.

Обосновано проверяваният съд е установил, че с определение №144/ от 20.08.2025г. по НОХД №394/ 2025г., състав на Районен съд – Царево е одобрил постигнатото между обв.Л. Б. Д., неговия защитник адв.Д. и прокурор в Районна прокуратура - Бургас, ТО Царево, споразумение за решаване на наказателното производство. Съгласно споразумението, обв. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца, от който е приспаднато времето, през което осъденият е бил лишен от възможността на упражнява това право по административен ред, и на основание чл.55 ал.3 от НК не му е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Стриктният прочит на съдебния протокол от 20.08.2025г. по НОХД № 394/ 2025г. по описа на Районен съд – Царево, съдържащ и оспореното определение, не оставя място за съмнение, че приложението на института по чл.343б ал.5 от НК чрез осъждане на Д. да заплати паричната равностойност на автомобила, представлява съставна част на определението, с което споразумението е одобрено от съда, но също така фигурира и във вписания в протокола окончателен вариант на споразумението, подписан от прокурора, обвиняемия и неговия защитник (л.7 от НОХД №394/ 2025г. по описа на Районен съд – Царево). Нещо повече – с внесеното в Районен съд – Царево споразумение, постигнато след приключване на досъдебното производство, прокурорът изрично е предложил на съда да се произнесе с отделно определение по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК относно приложението на института по чл.343б ал.5 от НК. Съдът обаче е включил произнасянето си по този конкретен въпрос в реквизитите на одобреното споразумение, като не е провел производство по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, което според правилото на чл.383 ал.2 от НПК логично следва да се осъществи след одобряването на споразумението. По тази причина определението в оспорената част относно приложението на чл.343б ал.5 от НК не притежава характеристиките на самостоятелен съдебен акт, постановен в надлежно проведено производство по чл.306 ал.1 т.1 от НК, и следователно не може да е предмет на въззивен контрол.