Определение № 327 от 10.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Плевен, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20264400500190 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С определение № 150/13.01.2026 г. по гр.д. № 4726/2025 г. ПлРС е оставил без уважение като неоснователна молбата по реда на чл. 248 от ГПК на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, гр. София за изменение на решение № 1807/25.11.2025 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени по делото, като е приел, че дължимият размер на тези разноски от ответника е 480 лв., така както е посочено в решението и не следва да бъде намаляван.

Недоволно от постановеното определение е останало дружеството частен жалбоподател „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, гр. София, което чрез пълномощника си адвокат Х. М. от САК от представляващото АД „Нестори, Угляров, М.“, гр. София го обжалва пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в полза на упълномощения адвокат се дължи адвокатско възнаграждение без да съобрази, че се касае за злоупотреба с права от страна на ищеца, който е завел 12 различни дела против ответника с цел да се обогати с разноски, тъй като макар да се касае за отделни правоотношения е налице пълен идентитет на страните, оспорените клаузи на идентични договори, обстоятелства, на които се основават исковете, доказателствени искания и и петитуми и сочи номера на дела по описа на 1

ПлРС, доказващи твърденията му. Моли се съда да изиска исковите молби /ИМ/ по посочените дела и списъците на разноските по чл. 80 от ГПК за да се убеди в твърденията му. Счита, че следва да бъде възприета практиката на СГС по цитирани дела, в която се приема, че с оглед принципа на добросъвестност и чл. 3 от ГПК следва да се калкулира едно възнаграждение по всички дела на страните, което да се присъди веднъж, а по останалите да не се присъжда. Посочва се, че доказателство за недобросъвестното поведение на ищеца е също декларирането от този ищец на обстоятелството, че е материално затруднен по редица дела, а в други случаи като по конкретното дело е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., като на частния жалбоподател е известно, че получените суми от този ищец от залагания за 2024 г. надхвърлят милион. Наред с гореизложеното частния жалбоподател счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. не е прекомерно без да съобрази, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не е адекватен на положения труд от адвоката на ищеца по делото. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съгласно което размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС нямат обвързващ съда характер и цитирана практика на ВКС, в която се приема, че от значение следва да са вида на делото, количеството на извършената работа, правната и фактическата сложност на делото, процесуалното поведение на страните, обстоятелството, че съдът и сам следи служебно за неравноправни клаузи в договорите. Позовава се на решение на СЕС от 13.07.2023 г. по дело С-35/2022 г. и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-417/2022 г., съгласно които съдът следва да извърши преценка относно добросъвестното упражняване на правата от страна на потребителя в съдебния и извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца, като в конкретният случай, че да съобрази липсата на опити от страна на ищеца за доброволно уреждане на спора преди да образува делото против него, както и обстоятелството, че съдът следи служебно за неравноправните клаузи в потребителските договори. Цитира се и разпоредбата на § 1а ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа и в заключение се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение, да измени решението, с което са присъдени разноски в полза на ищеца като постанови, че такива не се дължат или алтернативно да определи 2 значително по-нисък и справедлив размер на адвокатското възнаграждение по този ред. Представена е квитанция за внасяне на държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 15 лв..

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по частната жалба М. В. И. чрез пълномощника му адвокат М. М. от ПАК, с който се оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че не е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, тъй като именно ответника с неправомерното си поведение, сключвайки нищожни договори за потребителски кредит е този, който е демонстрирал недобросъвестно поведение и същият не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Позовава се на цитирана практика в тази насока на различни окръжни съдилища. Счита, че съдът правилно е съобразил, че за защита по два предявени иска възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС не се явява прекомерно и същото е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска, извършената от адвоката работа и обстоятелството, че трудът му е висококвалифициран, както и че адвокатът извършва обществено значима дейност не по-маловажна от тази на съдията.

Посочва, че конкретното дело е изисквало предварителна подготовка, запознаване с практиката на ВКС и СЕС, която материя е сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадени в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение и е приложена квитанция за внесена държавна такса в дължимия размер, поради което според въззивния съд е редовна и допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 4726/2025 г. по описа на ПлРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а 3 именно решение № 1807/25.11.2025 г., с което са уважени изцяло предявените от ищеца М. В. И. против ответника „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, гр. София искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1201875/06.12.2024 г. поради противоречие с нормите на ЗПК и правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 25,37 лв., представляваща получена без основание недължимо платена сума по нищожния договор между страните. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски, като е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв..

Решението е съобщено на пълномощника на ответника на 09.12.2025 г. и по делото в срока за обжалване на решението е постъпила молба от ответника чрез пълномощника му с искане по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноски относно присъденото адвокатското възнаграждение, като е поискано еприсъждане изобщо на разноски за адвокатско възнаграждение или значително намаляване на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение под 480 лв..

За да остави без уважение молбата по реда на чл. 248 от ГПК ПлРС е приел, че при определяне на адвокатското възнаграждение е съобразена фактическата и правна сложност на делото, общият материален интерес и обстоятелството, че са уважени два иска. Приел е, че обстоятелството, че между страните са сключвани множество договори, респ. са образувани много дела не обезценява адвокатската работа, още повече, че в случая се касае за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частната жалба по следните съображения:

От представения по делото в първото по делото заседание договор за правна помощ между ищеца и пълномощника му се установява, че ищецът е заплатил в брой на упълномощения адвокат адвокатско възнаграждение в размер общо на 480 лв. с ДДС за защита по конкретното дело.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, гр. София, че адвокатско възнаграждение в полза на ищеца не се дължи поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 3 от ГПК. Ищецът е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е 4 икономически по - слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие и в този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му не би могло да се определи като злоупотреба с права. Не може да се приеме също, че като не е потърсил предварително извънсъдебно уреждане на спора ищецът като потребител е осъществил противоправно поведение, целящо увреждане на ответното дружество, тъй от една страна в закона липсва такова изискване към потребителите, а от друга ответното дружество също е имало същата правна възможност при уважаване на иск за нищожност на идентичен договор между страните или идентичен договор между дружеството и друг потребител да потърси извънсъдебно уреждане на отношенията между страните за да избегне имуществени вреди от разноски в последващи съдебни производства във връзка със сключените от същото в нарушение на правата на потребителя недействителни договори за кредит.

Неоснователни според въззивния съд са оплакванията в частната жалба свързани с размера на адвокатското възнаграждение от първоинстанционния съд. При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. и актуалната практика на ВКС, въззивният съд приема, че нормите на ЗА, препращащи към Наредбата на ВАС, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден задължителен характер с националната правна уредба противоречат на разпоредбите на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. с чл. 4 § 3 от ДЕ С, поради което не е задължен да ги приложи, а същите следва да служат само за известен ориентир. Към датата на произнасяне на въззивния съд е налице изменение на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съгласно която при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.

36 ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36 ал. 4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

5

Правилно първоинстанционният съд, съобразявайки вида и интереса на спора, вида и количеството на извършената работа, реалната пазарна цена на адвокатската услуга и преди всичко фактическата и правна сложност на делото е отказал да го намали. В конкретният случай релевантни са обстоятелствата, че ПлРС е сезиран с два иска – установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит с цена на иска 4 000 лв. на основание противоречие на договора със закона и конкретно с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 25,37 лв. като платени без основание по недействителния договор между страните. Като съобрази, че спорът по тези искове не се отличава с правна и фактическа сложност и в конкретния случай основателността на втория иск е резултат от уважаването на първия иск и действително от страна на ищеца не са положени по осъдителния иск процесуални усилия, различни от положените за защита по първия иск, приема, че макар да се присъжда адвокатско възнаграждение за защита по двата иска адекватно би било да се определи адвокатско възнаграждение по всеки от тях съобразно това обстоятелство. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в които пълномощниците и на двете страни не са се явили, а са депозирали писмени становища, като по делото не са събирани други доказателства освен представените от страните писмени доказателства, поради което може да се направи обоснован извод равни положени процесуални усилия за правна защита от пълномощниците на страните по делото. Съобразявайки и гореизложеното относно защитавания интерес по всеки от исковете, въззивният съд приема, че адвокатско възнаграждение общо в размер на 400 лв. без ДДС и 480 лв. с ДДС отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на ищеца по делото в първата инстанция и по двата предявени и уважени иска и същият не следва да бъде намаляван или увеличаван. В конкретният случай по делото са представени доказателства за заплатен размер на адвокатското възнаграждение от ответника в същия размер от 480 лв. с ДДС, който да бъде съобразен от съда с оглед актуалната разпоредба на чл. 78 ал. 5 от ГПК, тъй като и при приложението й съдът не може да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение от този на направилата възражението страна.