Решение № 17 от 10.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Кюстендил, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500301 по описа за 2025 година

С постановеното решение №210/11.04.2025г. от Районен съд – Дупница по гр.д.

№1315/2024г. е отхвърлен, като неоснователен предявеният от С. С. В., ЕГН ********** , с адрес: гр.Дупница, ж.к.*** срещу В. Богом илов Н.,ЕГН ********** и Н. Б. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: *** общ.Бобошево, обл.Кюстендил , иск с правно основание чл.109 , ал.1 ЗС , за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правата си върху урегулиран поземлен имот , представляващ парцел ІІІ-123, в кв.15 по регулационния план на с.С., общ.Бобошево, обл.Кюстендил, утвърден със Заповед №230/30.11.1990г. на Кмета на общ.Бобошево, с площ на имота 620 кв.м., ведно с находящите се в имота едноетажно масивно жилище, стопанска постройка и гараж, при съседи: от две страни улици, П.Б. В.( по нотариален акт за дарение №146, том ІІ, от 07.11.2003г В. Б. Н. и Н. Б. Н.) и В.М.С., като премахнат едноетажната масивна жилищна сграда, разположена в имота по уличната регулационна линия на улица с о.т.32-145-33, построена в урегулиран поземлен имот , представляващ упи ІV-123, попадащ в кв.15 по регулационния план на с.С., общ.Бобошево, обл.Кюстендил, утвърден със Заповед №230/30.11.1990г. на Кмета на общ.Бобошево, с урегулирано пространство на парцела 620 кв.м. при граници и съседи на парцела: улица с осови точки 32-145-33, упи ІІІ-123, упи ІХ-125, упи VІІІ-124 и упи V-122, като неоснователен.Със същото решение съдът на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдил С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Дупница, ж.к.*** да заплати на В. Б. Н., ЕГН ********** и Н. Б. Н., ЕГН ********** двамата от ***, общ.Бобошенво, обл.Кюстендил сумата 2700.00 лв, представляваща сторени от ответниците разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения 1 адвокат ( по 1000.00 лв от всеки от тях) и депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената СТЕ ( в размер на общо 700.00 лв). В срока за обжалване на решението определен в чл.258 ГПК ( решението е връчено на 27.05.2025г) по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от ищеца С. С. В., ЕГН **********, от с.С., общ.Бобошево, чрез пълн-ка адв.Д. Д.. В подадената жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.Жалбоподателят счита, че след като съдът правилно е установил, че в резултат на наследяване , делба и прехвърлителни сделки, ищецът е собственик на упи ІІІ-123, а ответниците на съседния упи ІV-123 по действащия Кадастрален и регулационен план на с.С., одобрен със заповед №230/30.11.1990г. на Кмета на Община Бобошево, който не е бил оспорван,както и, че е влязъл в сила , че в имота на ответницата е изградена сграда, която навлиза в имота на ищеца с 34 кв.м., посочени на скица – Приложение №8, към заключението на вещото лице, съответно и, че поради това не са спазени отстоянията от страничната регулазионна граница между двата имота – този на ищеца и този на ответниците, след като правилно е установено, че сградага е изградена през 2013г., докато ищецът е живеел в Италия, то решението за неуважаване на иска е неправилно.Жалбоподателят счита, че построената през 2013г. сграда, не е търпим строеж по смисъла на пар.16 от ЗУТ, тъй като според тази норма , търпими са само сгради, изградени преди 1987г., каквато безспорно процесната не е.За доказателство на твърдението, че процесната сграда не е съществувала преди 2013г. се сочат свидетелски показания на разпитаните свидетели, както и обстоятелството, че предишните планове не отразяват наличието на никаква сграда, което е констатирано и от вещото лице, както, че такава сграда не е предмет нито на делбата между ищеца и сестра му( майка на ответниците), нито е предмет на прехвърлителните сделки последващи тази делба от праводателката на ответниците към самите ответници.Издаденото удостоверение за търпимост на сградата е оспорено, като с невярно съдържание, тъй като не отразява действителното правно положение за процесната сграда, а отделно от това то няма доказателствена стойност в рамките на гражданския процес.Въззивникът счита, че този документ не може да го ангажира със съдържанието си, поради факта ,че процедурата по издаване на удостоверение за търпимост е едностранна в рамките на охранително производство, в което ищецът не участва.Издаденото в това производство удостоверение се базира на декларирани факти пред общинската администрация за изграждане на сградата преди 1987г., което очевидно е невярно предвид свидетелските показания за изграждането и през 2013г.Като допълнителен факт в подкрепа на това твърдение се сочи обстоятелството, че за ищеца и третите лица няма процедура за възможност за атакуване на удостоверението по пар.16 от ЗУТ, доколкото то се издава в рамките на охранително производство .Така издадено, в охранително производство удостоверението по пар.16 от ЗУТ , както правилно е приел ДРС няма доказателствена стойност за търпимост на процесния строеж, а тази търпимост подлежи на доказване на общо основание по реда на ГПК.След като, процесната сграда не е търпима, непопадаща в необходимия времеви период за изграждането й и последния възможен срок за търпимост по ЗУТ -2001г., то за нея не са налице и останалите условия.Без значение според въззивника дали сградата е строена върху основите на стара постройка счита, че следва да се има предвид, че по предходните планове такава стара постройка няма заснета, което според същия означава, че не е съществувала.Не са представени документи за законността на изграждането и - одобрен проект за изграждането или издадено разрешение за строеж, а според заключението на вещото лице строителни книжа за процесната сграда по смисъла на пар.5, т.36 от ЗУТ не са издадени.Тази сграда според 2 въззивника представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ и подлежи на премахване.За разлика от приетото в първоинстанционното решение, въззивникът смята, че така изградената незаконна постройка, ограничава правото му на собственост в пълен обем, тъй като освен, че пречи на използването на терена под незаконната сграда, тя засенчва двора му и пречи на използването на терена по свое усмотрение.Навлизаща в имота на съседа сграда , която е незаконна и се ползва от ответника според въззивника не може да не пречи- това следва от естеството на факта на незаконност на сграда, изградена в чужди имот.При преценка на посоченото обстоятелство, съдът , според въззивника следва има предвид и факта, че е налице изградена в чужд имот сграда.Предвид посоченото обстоятелство и факта, че ЗУТ налага дори отстояние за строеж на сгради от съседните имоти, за да не се допуска засенчване на съседния имот, а в случая не само, че това отстояние не е спазено( 3 м. до страничната регулационна граница), не само, че процесната сграда е изградена на регулационната граница, но тя навлиза с 34 кв.м. в имота на ищеца.В тази ситуация според въззивника ищецът е в невъзможност да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като частта от имота му, заета от незаконната сграда на ответниците не може да се владее от собственика, да се използва по предназначение, като незастроено дворно място , а също така незаконният строеж в имота на ищеца пречи на издаване на разрешение за строеж, съгласно чл.147, ал.7 ЗУТ – за изграждане на постройка, сграда, ограда и др.Съществуващата постройка пречи и на прилагане на дворищната регулация, поради факта, че оградата преминава през средата й.Тя пречи и на изграждането на ограда за охрана на имота на ищеца.Незаконната сграда в имота препятства възможността да го обработва и засажда земеделски култури върху застроеното с незаконната сграда място – едногодишни или многогодишни култури, дървета, храсти и др.Създаденото състояние според въззивника е нетърпимо за ищеца, като собственик на имота.В съответствие с изложеното изводът в обжалваното решение, че процесната сграда не пречи на ищеца и поради това предявеният иск недоказан се оспорва. Като подържа, че искът е доказан в пълен обем и размер, прави искане за постановяване на съдебно решение за уважаването му , както и за заплащане на сторените за производството разноски.

Препис от жалбата е връчен на ответниците в първоинстанционното производство – насрещна страна по делото.В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.Й. Й. Г., като пълномощник на ответниците В. Н. и Н. Н..В подадения отговор се съдържа становище за недопустимост на подадената жалба, което е обосновано с факта, че след обявяване на решението на 11.04.2025г., на 09.05.2025г. въззивникът лично се явил в деловодството на РС – Дупница, където му е предоставено делото, за запознаване с постановения от съда съдебен акт.След запознаване с решението и неговите мотиви, ищецът поискал с писмена молба да му бъдат предоставени преписи от протоколи по делото, които да му послужат за упражняване правото му на защита.От същата дата е внесена и необходимата държавна такса, издадените преписи са получени на 12.05.2025г., поради което 14 –дневният срок за обжалване на решението от негова страна е изтекъл на 23.05.2025г.Съобщение за решението е получено след този срок, от адв.Д., едва на

27.05.2025г.,поради което въззивникът намира за просрочена.Подадената жалба според същия е и неоснователна.Като изразява несъгласие с извода, в решението, относно година на построяване на сградата, то крайният извод за отхвърляне на иска според ответниците е правилен.С 3 оглед на събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, и писмени доказателства , събрани по делото, безспорно според ответниците е обстоятелството, че сградата е построена през 1989г.,през 2013г. само е извършен ремонт, при който сградата е санирана, а фактът, че постройката е направена върху съществуваща преди това сграда, е могъл да бъде доказан, ако ищеца, който носи доказателствената тежест, бе поставил допълнителна задача на вещото лице.Така премахвайки частично поставената изолация, биха били видими каменните основи на старата ограда.обстоятелства известни на въззивника, тъй като в продължение на дълги години двете страни дружно са се грижили за поделения имот.Доводите във въззивната жалба са определени, като голословни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства.Противопоставя се становището, че ищецът е собственик на упи, парцел ІІІ, имот 123 в кв.15 по регулационния и кадастрален план на с.С., общ.Бобошенво, одобрен със Заповед № РД230/30.11.1990г. с площ на упи 620 кв.м., ведно с едноетажно масивно жилище, стопанска постройка и гараж, при подробно описани в исковата молба съседи на имота.Следователно прави се възражение, че ищецът не е доказал придобиване собствеността за имот с площ до претендираните 758 кв.м.От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №143/1970 г. на П.Б. В. ( майка на ищеца и баба на ответниците) е видно, че правата им върху имотите произтичат от упи, парцел ІІ, отреден за имот пл.№130, в кв.10 по регулационния план на с.С. от 1933г. с урегулирана площ от 1240 кв.м. и извършена делба по гр.д.№1493/1994г. , при което наследниците на С.И. В., б.ж. на с.С.( баща на ищеца и дядо на ответниците) са разделили имота на два равни имота( дяла) с площ от по 620 кв.м.Вместо дял П.Б. В. си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на делбения имот.От тази подялба , както ищеца , така и неговата сестра и праводателка на ответниците са получили равни имоти и двата с площ от по 620 кв.м., като ищеца дори е получил по голям дял, доколкото е получил и построени в неговата част сгради.С доброволната делба е прекратена съсобствеността, след което С. В. и майката на ответниците В. С.Д. ( сестра на ищеца) и тяхна праводателка са се снабдили с нотариални актове за собственост на получените в собственост имоти – на основание наследство и доброволна делба №99/1994г. за упи , парцел ІV, имот пл.№123, кв.15 по РП на с.С., който също целият е с площ от 620 кв.м.В одобрения РП за имот №123 е предвидено да се обособят два самостоятелни парцела по 620 кв.м., а именно упи парцел ІІІ, имот пл.№123, в кв.15 и упи , парцел ІV, имот пл.№123, в кв.15 – идентични с упи парцел ІІ, имот пл.№130, в кв.10 по стария РП на с.С. от 1933г., който е с площ 1240 кв.м.При тези обстоятелства , дворищната регулационна линия между двата новообразувани парцела е с явна фактическа грешка и не е приложена, придаваеми и отчуждаеми места не са уредени.Двата дяла се ползват с равни площи от по 620 кв.м., в продължение на дълги години, между които няма ограда, а изградена съвместно от двете страни бетонна пътека, разделяща имотите.Още преди това е изграден и мръсният канал съвместно от ищеца и родителите на ответниците, които до скоро са били в добри отношения и не е имало никакви спорове между тях.Не 4 само , че заедно са направили мръсният канал и за двата имота, но и са си помагали един на друг при изграждането на сградите и ремонтните дейности по тях.Регулационната линия между парцели УПИ – ІV, имот пл.№123, кв.15 и упи, парцел V, имт.пл.№122, кв.15 по РП на с.С., одобрен със Заповед № РД.230/30.11.1990г. също е с явна фактическа грешка, тъй като имотната граница между тях е неправилно заснета и неправилно нанесена.Дворищно – регулационната линия между двата парцела е приложена на място по стария план на с.С. от 1933г., при уредени сметки по регулация, придаваеми и отчуждаеми места са уредени.Двата имота на място се владеят по съществуваща ограда, изградена на регулационната линия между имотите по плана на селото от 1933г. и отстояща на 4.40м. от регулационната линия по плана от 1990г.В упи парцел V, имот пл.№122, кв.15 по РП на с.С. има изградена законна масивна жилищна сграда, с необходимите строителни книжа, разрешение за строеж, одобрени проекти и 6 протокол дадена строителна линия, съобразно приложената на място дворищно регулационна линия, по плана от 1933 г.Твърденията, че този документ няма стойност за съда и за ищеца, който не е участвал в това производство са оспорени.Ответниците подчертават, че ищецът С. В. е взел активно и дейност участие в производството по издаване на удостоверение за търпимост, по повод това производство, той се е явил лично в Община Бобошево, където собственоръчно, под страх от наказателна отговорност е попълнил и подписал декларация с рег.№159/20.08.2014г., като собственик на съседния имот, с която е дал неговото съгласие за намалено отстояние на така изградената едноетажна масивна жилищна сграда, от имотната граница( имайки тогава ясното съзнание, че именно бетонната пътека е имотната граница между двата парцела, тъй като не е приложена дворищната регулация).В съответствие с изложеното, крайният извод, че действията на ответниците, по никакъв начин не възпрепятстват упражняването на правото на собственост на ищеца се споделя – като е посочено, че той ползва безпрепятствено, дори повече от собствените му 620.00 кв.м. площ от имота.Решението за отхвърляне на предявения иск, поради недоказаност на пречене, като необходима предпоставка за уважаването на иска е определено за правилно и законосъобразно.Твърди се и несъответствие спрямо предмета на защитавоното право на решението за „събаряне на жилищната сграда“ както е прието в обжалваното решение и в какъвто смисъл са налице решения на ЕСПЧ.В съответствие с изложеното е искане за постановяване на решение, с което обжалваното решение да бъде потвърдено.В отговора се съдържа и искане за определяне и заплащане на разноски.