Решение № 631 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4796/2025
- Вид
- Решение № 631
- Подписан
- 19.05.2026
- Състав
- Спасимир Спасов Здравчев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 6, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 631 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330204796 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0444-000245 / 16.05.2025 година на Началник-сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 05 Районно управление, с което на Й. П. З., ЕГН **********, от ***, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от същия Закон (ЗДП).
В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция Й. П. З. чрез процесуалния си представител адвокат А. Д. Б. от Адвокатска колегия Пловдив иска отмяна на Наказателното постановление с пространствено изложени доводи за незаконосъобразност от процесуална и материална страна; претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник-сектор в Областна дирекция на МВР Пловдив, 05 Районно управление – редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
С
Молба становище, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено мнение по същество за безспорна доказаност на административното нарушение и се иска оставяне на 1
Жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на Наказателното постановление, а при евентуално уважаване на Жалбата, се прави се възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения в Наредба № 1 / 09.07.2004 година размер.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
Сутринта на 01.03.2025 година (събота) свидетелят П. Д. Ч. (*** в Сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ на МВР - Пловдив) – актосъставител, и колегата му Р.З.К. (също полицай в 05 РУ на МВР - Пловдив) са дневна смяна дежурен автопатрул и заради интензивното движение по булевард „Асеновградски шосе“ във връзка с изнасяне от града на много хора с оглед предстоящия Национален празник „Трети март“ (понеделник), по разпореждане на дежурния в Управлението полицаите са изпратени да патрулират по посочената улица с цел предотвратяване на пътни инциденти.
Двамата са униформени с отличителни знаци на полицията, а автомобилът им е брандиран със същите знаци и е оборудван със звукова и светлинна сигнализация и камери.
Към 08:45 часа органите на реда са спрели за изчакване на червен сигнал на светофара в посока юг на кръстовището на булевард „Асеновградско шосе“ с улица „Цар Симеон“ (от изток) и улица „Найчо Цанов“ (от запад) – последният светофар на град Пловдив на изхода за Асеновград, като полицейският автомобил е в дясната пътна лента.
В тази част булевард „Асеновградско шосе“ е с две еднопосочни платна за движение с по три активни пътни ленти. На южната страна на кръстовището на булевард „Асеновградско шосе“ (в посока град Асеновград), в началото му на метален стълб е поставен знак В27 „Забранени са престоят и 2 паркирането“, а непосредствено след знака има уширение на платното за движение (транспортен джоб), в което уширение може да застане моторно превозно средство така, че да не затруднява движението по активната дясна пътна лента. Срещу уширението се намира автосервиз, на чиято ограда е поставена табела с административен адрес: булевард „Асеновградско шосе“ № 20, а до автосервиза има разположени обекти за храна и вендинг машини.
Докато чакат на червения сигнал на светофара, полицаите виждат как в уширението на булевард „Асеновградско шосе“ спират независимо един от друг три автомобила, последният от които обаче, го прави по начин, че пречи на движението (не се прибира достатъчно) и създава предпоставки за ПТП, заради натоварения автопоток. Тогава служителите на реда решават да вземат отношение по случая.
Един от спрелите в уширението до № 20 на булевард „Асеновградско шосе“ в град Пловдив моторни превозни средства (втория по ред) е лек автомобил „Опел Грандланд Х“ с рег. № ***, собственост на свидетеля М.Д.Л.-З.а, управляван от съпруга й Й. П. З.. Семейството е тръгнало от град Раковски към Пампорово за каране на ски и в град Пловдив към град Асеновград се придвижват по улица „Цар Симеон“, като след ляв завой на кръстовището с булевард „Асеновградско шосе“ спират във въпросното уширение след знака В27, за да си вземат закуски и двамата възрастни слизат от колата.
В този момент, изчакал да светне зеленият разрешителен сигнал на светофара, до автомобилите с включени сигнални лампи пристига и спира патрулната кола от 05 РУ на МВР - Пловдив, като *** П. Д. Ч. съставя фишове по чл. 186 от ЗДП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП, с които фишове на всеки от водачите е наложена 20 лева глоба на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДП.
Първо е съставен фиш на първият водач в редицата от спрели автомобили, който е на мястото си зад волана, след това на третия водач, който пристига до автомобила си, и последно на Й. П. З., когото П. Ч. е видял преди това да слиза от шофьорското място, е съставен Фиш серия GT № 15398945 / 01.03.2025 година.
Докато съставя документа, за да го връчи срещу подпис на жалбоподателя, М. Л.-З.а иска от П. Ч. да й обясни какво нарушение е извършено и в качеството си на адвокат да види фиша, като и тя, и съпругът й 3 изразяват несъгласие, защото спирането не е на пътното платно, а в уширението, видимо извън лентата за движение и по никакъв начин не се пречи на движението. След това двамата заявяват, че ще обжалват фиша, *** им обяснява, че фиш не се обжалва, а М. Л.-З.а му отвръща, че знае, че се обжалва, защото това работи (адвокат в Адвокатска колегия - Пловдив), като по време на съставянето на фиша Й. З. прави снимки на автомобила на жена си и на патрулната кола.
На 05.03.2025 година от жалбоподателя срещу Фиш серия G T № 15398945 / 01.03.2025 година е депозирано възражение, към което са приложени направените от него снимки. Във връзка с възражението по разпореждане от взводния си командир *** П. Ч. прави снимки на местонарушението и с колегата си Р. К. изготвят докладна записка по случая.
Й. З. е призован да се яви на 25.03.2025 година за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като на 24.03.2025 година от М. Л.-З.а в качеството й на адвокат по системата за сигурно електронно връчване е изпратено уведомление от името на съпруга й, че не може да дойде, заради влошено здравословно състояние (за което няма представени доказателства, нито пълномощно за процесуално представителство), като се изразява готовност действията по образуваната преписка да бъдат реализирани посредством органите на РУ на МВР Раковски по начин, да не се възпрепятстват служебните ангажименти на Й. З. и личното му състояние.
Така при хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН срещу Й. З. е съставен АУАН серия АД № 349861 / 25.03.2025 година, връчен му срещу подпис на 11.04.2025 година, въз основа на който Акт е издадено атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели – изцяло от тези на П. Д. Ч. и частично от тези на М.Д.Л.-З.а, както и от приобщените по надлежния ред писмени и веществени доказателства (снимков материал), приложени по административнонаказателната преписка.
Не се кредитират от настоящият състав думите на М. Л.-З.а в частта, в която твърди, че не мъжът й, а тя е управлявала на инкриминираната дата лек автомобил „Опел Грандланд Х“ с рег. № *** и намира същите за изказани с 4 цел Й. З. да избегне следващата се за неправомерното му поведение административнонаказателна отговорност – логично с оглед отношенията помежду им. На тези й думи противостоят показанията на ***, които Съдът намира за обективни и незаинтересовани – освен, че същият е видял на инкриминираната дата след спиране на опела след знака В27, кой е слязъл от шофьорското място, полицаят не разказва при оспорване на нарушението на мястото на извършването му З. или съпругата му да са заявявали друг, а не жалбоподателят да е шофирал автомобила и показанията му се ползват с кредит на доверие, още повече, че противоречи и на житейската логика при все, че автомобилът е собственост на Л.-З.а (факт, който не се оспорва), не на нея, а на мъжът й да бъде съставян фиш, а впоследствие – АУАН и наказателно постановление, щом органът на реда е проверил и документите на самия автомобил съгласно посоченото в жалбата. Нещо повече, самата М. Л.-З.а в разпита си в съдебно заседание не казва при оспорването на нарушението на място със съпруга си да са казвали на полицая, че не З. е бил водач на процесния автомобил.
От правна страна:
По фактически установеното правилно от наказващия орган се сочи нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст: Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като доказателствата сочат Й. З., като водач на лекия автомобил с рег. № ***, да не е съобразил поведението си съгласно предложение 3. от визираната правна норма – с пътните знаци, и по-специално със забранителния по разпоредбите на чл. 47 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“.
Наименованието на пътния знак В27, забраняващ престоя и паркирането, съотнесено към легалната дефиниция за тези две понятия в чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП (престой – когато пътното превозно средство е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача; паркиране – когато пътното превозно средство е спряно извън обстоятелствата, които го 5 характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение), която разпоредба всеки правоспособен водач на моторно превозно средство, какъвто е и жалбоподателят, е длъжен да знае, дава основание да се счете, че Й. З. е напълно наясно за извършеното от него нарушение – неизпълнение на императива да не спира в зоната на действие на пътен знак В27.
В връзка с горното защитното възражение, че при ляв завой в кръстовището от улица „Цар Симеон“ към булевард „Асеновградско шосе“ знакът остава извън видимостта на водача звучи като внушение за съществуването на отрицателен факт и говори по-скоро за субективна невъзможност на този водач да съобрази поведението си със забранителния императив на пътния знак В27. Тук също трябва да се подчертае, че обстоятелството, че непосредствено след знака има изградено уширение на пътното платно не елиминира действието на забраната на този знак – такова изключение в ЗДП и Правилника за приложението му не съществува.
Що се отнася до твърдението, че по справка в линк https://trakiaplovdiv.bg/info/karta-na-rayona в район „Тракия“ в град Пловдив няма административен адрес: булевард „Асеновградско шосе“ № 20, а за сочения булевард номерата са 3, 5, 7, 9 и 11 настоящият състав е непълно съгласен.
Само че това не означава, че не съществува изобщо място с този административен адрес и е несъстоятелен защитният извод, че в Акта и издаденото въз основа на него Наказателно постановление не е посочено мястото на нарушението. Въпросният булевард „Асеновградско шосе“ разделя районите „Тракия“ и „Южен“, тяхна административна граница е и четните номера, включително № 20, са в регулацията и административно се обслужват от район „Южен. Или няма как мястото с административен адрес: булевард „Асеновградско шосе“ № 20 да е на територията на район „Тракия“ в град Пловдив с граници: жп линия Пловдив - Бургас, землищната граница на Пловдив с общини „Марица“ и „Родопи“, булевард „Асеновградско шосе“, булевард „Санкт Петербург“, булевард „Освобождение“ и булевард „Независимост“ (по информация от официалния сайт на Община Пловдив), както и не се намира също на териториите на райони „Централен“, „Източен“, „Западен“ и „Северен“, щом като е на територията на район „Южен“ с 6 граници: булевард „Асеновградско шосе“, землищната граница на Пловдив с община „Родопи“, до и по землищната граница между кварталите „Коматево“ и „Прослав“, жп ареал до булевард „Асеновградско шосе“ (пак по информация от официалния сайт на Община Пловдив).