Решение № 2968 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2968 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100500059 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 27.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 74072/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 78 състав, обективирано в протокол от проведено на 27.10.2022 г. открито съдебно заседание, са отхвърлени като недоказани предявените от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК *******/ срещу Г. В. Д. /ЕГН **********/, С.

А. А.А- Р. /ЕГН **********/ и Р. А. А. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК за признаване за установено, че Г. В. Д. /ЕГН **********/, С. А. А.а- Р.

/ЕГН **********/ и Р. А. А. /ЕГН **********/ дължат на „Топлофикация София” ЕАД /ЕИК *******/ при равни квоти сумата 5 058.05 лв.- главница, представляваща стойност на потребена в имот с аб.№ ******* през периода м. май 2018 г.- м. април 2020 г. топлинна енергия; сумата 802.82 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата от 5 058.05 лв. за периода 15.09.2019 г.- 17.10.2021 г.; сумата 29.26 лв.главница, представляваща стойност на доставена услуга дялово разпределение за периода м. септември 2018 г.- м. април 2020 г.; и сумата 5.81 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата от 29.26 лв. за периода 31.10.2018 г.- 07.10.2021 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответниците Г. В. Д., С. А. А.а- Р. и Р. А. А. суми от по 400 лв. на всеки- разноски по делото.

1

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми- главници и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемите страни Г. В. Д., С. А. А.а- Р. и Р. А. А. /ответници по делото/ оспорват жалбата и молят постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно да бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач “Т.С.“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод жалбата на ищеца.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, макар и не поради изложените от СРС съображения.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят по същите. Ищецът основава претенциите си към конституираните с исковата молба ответници Г. В. Д., С. А. А.а- Р. и Р. А. А. на твърдението, че са „клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в процесния топлоснабден имот“, в която връзка представя: приета от топлопреносното предприятие молба- декларация от 20.09.1996 г., изходяща от Д.Л.П., въз основа на която на негово име е открита партида за абонат на топлинна енергия за имот в гр. София, жк “******* с аб.№ *******, а също и удостоверение за наследници на Д.Л.П., изд. на 3.11.2020 г. от СО- район „Красно село“, в което е посочено, че след смъртта си на 29.04.2008 г. същият е оставил следните законни наследници: съпруга Р.А.Л. /ІІ- ри брак/, дъщеря М.Д.В. и внук Г. В.

Д. /син на починал преди наследодателя негов син В.Д.Л., поч. 1998 г./. Посочено е в удостоверението и че съпругата Р.А.Л. е починала през 2018 г., като оставила за законни наследници син Р. А. А. и дъщеря С. А. А.- Р..

2

Основният спорен по делото въпрос е дали през процесния период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ.

Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тази хипотеза е приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая от страна на тримата ответници е заявено оспорване на исковете /писмени отговори на исковата молба по чл.131 ГПК/, поради което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже обосноваващите спорното право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в процеса не е проведено.

Доказателства наследодателят на ответниците Д.П. или тримата ответници да са били собственици или вещни ползватели на процесния имот по делото не са представени.

Според приложените по делото писма на СО от 9.11.2017 г. и 8.02.2021 г. процесният имот не е общинска собственост, като в архива на СО- район „Красно село“ се съхранява преписка за продажбата му през 1965 г. на И.Т.В. и Ц.Е.В. /купувачи/. Няма твърдения, нито данни и доказателства за настъпило правоприемство между посочените собственици на имота- от една страна, и наследодателя на ответниците или ответниците /на самостоятелно основание/- от друга. Същевременно ответниците Р. А. и С. А.- Р. са се отказали от наследството на своят пряк наследодател- тяхна майка Р.Л., която е починала през 2018 г., след съпруга си Д.П. и се явява негов наследник.

Доколкото претенцията за заплащане стойността на потребена в процесния имот топлинна енергия касае периода 2018 г.- 2020 г., т.е. 10 години след смъртта на абоната 3

Д.П., и няма данни и доказателства някой от ответниците да притежава на самостоятелно основание вещно право върху процесния имот или да е сключил индивидуален писмен договор с топлопреносното предприятие, не може да бъде обоснован извод, че същите са били потребители на доставената в имота през исковия период топлинна енергия и дължат плащане на нейната цена.

Предвид непроведеното от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното право факти и отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда, исковете му по чл.422 ГПК като недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Неоснователността на исковете относно главницата- чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, обуславя извод за неоснователност и на исковете за признаване дължимостта на акцесорни вземания за лихви за забава по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

При тези съображения, поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемите страни сторените за въззивното производство разноски за платени адвокатски възнаграждения, както следва: на Г. Д.- сумата 600 лв., на С. А.а- Р.- сумата 400 лв., и на Р. А.- сумата 400 лв.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.10.2022 г., постановено по гр. дело № 74072/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 78 състав, обективирано в протокол от проведено на 27.10.2022 г. открито съдебно заседание.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД /ЕИК *******/ да заплати на Г. В. Д.

/ЕГН **********/ сумата 600 лв. /шестстотин лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД /ЕИК *******/ да заплати на С. А. А.аР. /ЕГН **********/ сумата 400 лв. /четиристотин лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД /ЕИК *******/ да заплати на Р. А. А.

/ЕГН **********/ сумата 400 лв. /четиристотин лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- гр. София като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.

4

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5