Решение № 595 от 29.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20221100107887 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът А. Г. С. излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 07.02.2020 г. на трамвайно трасе на бул. Панчо Владигеров в района на кръстовището с бул. Захари Стоянов в гр. София по вина на водача на трамвайна мотриса инв. № ТМ 661, поради несвоевременно спиране при възникнала опасност за движението – преминаващ на пешеходна пътека пешеходец Г.С., неин баща, в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗЗД; причинена смърт на баща й Г.С., за която срещу водача на мотрисата П.В., е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 2030/2021 г. на СГС, НО, 24-ти състав, прекратено поради настъпилата й на 03.11.2021 г. смърт; претърпени болки и страдания от загубата на баща й, с който е съществувала изключително близка връзка и справедливото обезщетяване на които възлизало на 80000 лева, и наличие задължителна застраховка ГО при ЗАД О. - ЗАСТРАХОВАНЕ АД, неизплатил обезщетение след отправена до него писмена претенция на 31.01.2022 г. Претендира посочената сума, заедно със законната лихва за забава от 07.02.2022 г. и разноските по производството.

Ответникът З. О. - ЗАСТРАХОВАНЕ АД е подал отговор извън законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, изтекъл в случая на 29.09.2022 г. – четвъртък (присъствен ден), с което се преклудира възможността му да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни към този момент факти, каквито несъмнено са наведените такива за липса на виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач и за съпричиняването на вредоносния резултат поради внезапно и с тичане навлизане на пешеходеца на пътното платно, преминаване извън пешеходна пътека и при червен светофар с отнемане на предимство на ППС. Навежда и възражение за завишаване на 1 размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема следното:

По делото се установява от представения констативен протокол за ПТП № К-64, съставен от младши инспектор при ОПП на СДВР, че на 07.02.2020 г., около 13.30 часа, в гр.

София, мотриса с инв. № ТМ661, управлявана от П.В., движейки се по обособено трамвайно шосе в гр. София по бул. Панчо Владигеров от бул. Царица Йоанна към ул. Райко Даскалов и в района на кръстовището с бул. Захари Стоянов, е реализирала ПТП с пресичащия по пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална пътна маркировка М8.2 от дясно на ляво спрямо посока на движение на трамвайната мотриса, пешеходец Г.С., който е починал на 03.05.2020 г.

Към момента на реализиране на процесното ПТП за водача на мотрисата - П.В., е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност с ответника О. – Застраховане АД, което обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните.

По повод на процесното ПТП е образувано ДП ЗМ № 11047/2020 г. по описа на сектор РТП – ОР при СДВР, по което на водача на мотрисата – П.В., е повдигнато обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост – престъпление по 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ и чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В хода на съдебната фаза на образуваното наказателно производство подсъдимата П.В. е починала, поради което и с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 10.11.2021 г. по н.о.х.д. № 2030/2021 г. по описа на СГС, НО, 24-ти състав, наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НК – поради смърт на дееца.

От представеното по делото удостоверение за наследници от 08.05.2020 г., издадено въз основа на акт за смърт № 0486 от 05 май 2020 г., се установява, че ищецът А. С. е дъщеря и единствен наследник по закон на починалия на 03.05.2020 г. Г.С.. На 31.01.2020 г. същата е предявила застрахователна претенция пред ответника “О. – Застраховане“ АД за заплащане на сумата 80000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на причинена от процесното ПТП смърт на нейния баща – Г.С., по повод на която не се установява, а и не се твърди, да е налице произнасяне, респ. плащане на застрахователно обезщетение.

По делото е представено писмо от Столична община, заедно с разположение на светофарната уредба, фазите на движение и циклограма на светофарната уредба за кръстовището на бул. “Панчо Владигеров“ и ул. “Захари Стоянов“, използвани от вещото лице при изготвяне на автотехническата експертиза (л. 124 – 127 от делото).

Прието е по делото заключение по посочената експертиза, изготвено въз основа на обективираните обстоятелства в констативния протокол, протокола за оглед на местопроизшествие, съставен от разследващите органи, заедно с приложен към него албум, и събраните по производството гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б.

2

М., експертните изводи на което съдът възприема за достоверни. Установява се от заключението, че на 07.02.2020 г., около 13. 30 ч., в гр. София по трамвайното трасе на бул.

“Панчо Владигеров“, намиращо се в средата за движение, в посока на движение от бул.

“Царица Йоана“ към ул. “Райко Даскалов“, се е движела трамвайна мотриса, модел “ВЕ4/6S“, инв. № ТМ 661, управлявана от П.В., към който момент времето е било ясно, сухо и при наличие на дневна светлина. Приближавайки се към кръстовището с бул. “Захари Стоянов“, трамвайната мотриса е намалила скоростта до около 25 км/ч, като сигналът на светофарната секция на трамвая е светил и е разрешавал движение направо през кръстовището. В същото време от десния тротоар пешеходецът Г.С. е предприел пресичане на бул. “Панчо Владигеров“, при червен за него сигнал на светофара за пешеходци, като в този момент мотрисата се е намирала на 74 м преди мястото на удара. Спрямо момента на навлизане на пешеходката в платното за движение, ударът е бил предотвратим за водача на мотрисата. При навлизането на пешеходеца на трамвайното трасе, мотрисата е била 14.5 м преди мястото на удара, от което се определя, че спрямо момента на навлизане на пешеходеца на трамвайното трасе водачът на мотрисата не е имала техническа възможност да спре трамвая преди мястото на удара и не е могла да предотврати ПТП.

Пешеходецът не се е спрял на междинния остров след като почти е успял да премине пред стеснената челна част на трамвая и е ударен със скосената навътре пред-на част на лявата страница на трамвая. По този начин ударът за трамвая и пешеходеца е бил страничен и приплъзващ, вероятно с относително малка сила. След удара пешеходецът е паднал странично наляво от трамвая, като в заключението на вещото лице е посочено, че е възможно поради завъртане на тялото на пешеходеца краката му да са се оказали под лявата част на трамвая.

По отношение на въпроса за предотвратимост на удара от водача на мотрисата вещото лице е представило два варианта. Приел е, че при навлизане на пешеходеца в платното за движение отстоянието на трамвая от мястото на удара е 74.1 м и по-малко от опасната му зона на спиране – 22 м, поради което спрямо момента на навлизане на пешеходеца в платното за движение на МПС, ватманът е имал техническа възможност да спре трамвая преди мястото на удара и е могъл да предотврати произшествието, тъй като в този случай пешеходецът е попадал извън опасната зона на спиране. При този вариант на заключението вещото лице е разяснило, че намиращото се от дясно на трамвая превозно средство, което е било спряло на червен светофар (управлявано от св. Б. М.), представлява лек автомобил, поради което и същият не е ограничавал цялостно видимостта на ватманката към пешеходеца, тъй като последната е седяла на по-голяма височина. Установява се, че леките автомобили не са закривали горната част на тялото на пешеходеца и водачът на трамвая е имал възможност да вижда пешеходеца по време на движение по пешеходната пътека от далечно разстояние по-голямо от опасната зона за спиране на трамвая. Във втория вариант вещото лице е посочило, че при навлизане на пешеходеца в трамвайното трасе, тъй като отстоянието на трамвая от мястото на удара – 14.57 м, е по-малко от опасната му зона на спиране – 22 м, спрямо момента на навлизане на пешеходеца в трамвайното трасе, 3 ватманът не е имал техническа възможност да спре трамвая преди мястото на удара и не е могъл да предотврати произшествието, тъй като пешеходецът е попадал в опасната зона на спиране.

Според заключението на вещото лице мястото на удара на пешеходеца по дължина на пътя е върху пешеходната пътека на 11.00 - 11.50 м преди ориентира, а по широчина - 12.7 м. вляво на десния тротоар (бордюр). Еднопосочното платно за движение на ППС в посоката на огледа към ул. “Райко Даскалов“ е с 3 пътни ленти, като най-дясната е за движение само направо, а лявата е за завиване наляво към бул. “Джавахарвал Неру“. Имало е маркирана и сигнализирана пешеходна пътека, по която се е движил пешеходецът. Съобразявайки представените по делото схеми за режима на светофарното регулиране, вещото лице е определило, че движението в процесното кръстовище се регулира с работеща в програмен режим със смяна на сигналите за времето от 0.6 часа до нощно 24 часа. За времето от 0.00 часа до 06.00 часа е в режим на жълто ми-гащи светлини, като регулирането се извършва в три фази. Установява се, че пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение през първата фаза, когато сигналът за него е бил червен и не е имал право да се движи по пешеходната пътека, едновременно с трамвая, за когото сигналът е бил разрешаващ движение - равностоен на зелен сигнал, поради което не е било налице съвпадение едновременно на зелени сигнали за трамвая и пешеходеца. Според заключението е невъзможно по технически път да се установи дали и в кой момент пешеходецът е възприел приближаващия от ляво за него трамвай. Посочено е в заключението, че преди да навлезе в трамвайното трасе пешеходецът е имал пряка видимост към трамвая, а преди това – в зависимост от разположението на автомобилите, движещи се по дясната и средна лента, е имало моменти за пряка видимост, която се е прекъсвала, когато между вървящия по пешеходната пътека пешеходец и трамвая, е имало движещ се автомобил – т. нар. кратки моменти на кинематично (динамично) променяща се видимост, поради което преди пешеходецът да премине пред автомобила на свидетеля Б. М., видимостта за пешеходеца е била променяща се във времето и пространството. Вещото лице е изяснило, че за ватмана е било по-лесно да види пешеходеца, тъй като е гледал от по-голяма височина и е могъл да наблюдава добре ситуацията. Посочено е в заключението, че поначало всички пешеходци, пресичащи платното за движение на МПС, имат възможност да се огледат за ситуацията преди да навлязат в платното и да преценят правилно дали могат да преминат безопасно, като по време на пресичането също имат задължение да се оглеждат. В конкретния случай пешеходецът е имал възможност да види трамвая и да спре на нивото на междинния остров, разделящ платното за движение и трамвайното трасе, както и да се съобрази с червения за него пешеходен сигнал.

По делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, изводите на което съдът възприема за достоверни. От заключението се установява, че причина за смъртта на Г.С. е съчетана травма от петнист кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по основата на малкия мозък, закрита гръдна травма, закрита коремна травма, травма на крайниците и настъпилите в резултат на така описаните травми усложнения, които травматични 4 увреждания се дължат на действието на твърди пъти предмети със значителна кинетична енергия и могат да се получат от процесното ПТП, както и че между тях и причината за смъртта е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

За изясняване на причините за настъпване на процесното ПТП и претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели – св. Б. М. (очевидец на инцидента) и св. В.Д. – фактически съжител на ищеца А.