Решение № 108 от 08.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Кюстендил, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500173 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.

Делото е образувано по жалбата на Е. Т. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, против постановление от 13.03.2025г. на ЧСИ Елица Христова, с рег.№ 743, район на действие КнОС, по изп.д.№20247430401082, с което съдебният изпълнител е отказал да насочи принудителното изпълнение по делото към имуществото на И.М.Г., в качеството й на попечител на длъжника М. З. В., с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.***.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувано постановление, като се изтъква, че длъжникът по изпълнителното дело М. З. В. е бил поставен под ограничено запрещение, а за негов попечител е била назначена майка му И.Г., която в това й качество е имала задължението да се грижи за запретения, да управлява имущественото и паричните му средства и да го представлява пред трети лица, като тази грижа, според жалбоподателката, включва съблюдаване и контролиране на поведението на поставеното под запрещение лице, с цел същото да не извърши престъпление, от което да произтекат вреди за други лица. В тази връзка се изтъква, че съдебният изпълнител е има задължението да привлече като страна в изпълнителното производство попечителя на длъжника, който да го представлява, което не е сторено. Наред с посоченото се счита, че доколкото съгласно разпоредбата на чл.47 от ЗЗД за вреди, причинени от неспособен отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, то по конкретното дело, което има за предмет възмездяване на вреди от извършено от В. престъпление, имуществена отговорност следва да носи попечителят, който не е осъществил нужния надзор върху ограничено запретения. Моли се отмяна на обжалваното постановление и разпореждане на съдебния изпълнител да конституира като страна по изпълнителното дело попечителя на М.В., а именно И.Г..

Ответникът по жалбата М.В. не е подал възражение.

Съдебният изпълнител е представил мотиви, в които аргументира разбиране за 1 неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да се остави без уважение. Акцентира върху обстоятелството, че попечителят И.Г. не е страна по изпълнителното дело – не е посочена като длъжник или съдлъжник в издадения изпълнителен лист, а обстоятелството, че е попечител на длъжника се счита, че не съставлява основание изпълнението да бъде насочено срещу нейното имущество. Счита се, че дори попечителят да носи имуществена отговорност за вреди, причинени от подопечния в случая тази хипотеза не е налице, тъй като Григорова е била определена за попечител на 05.08.2015г., а за вредите на взискателката длъжникът е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД №506/2008г. по описа на КнРС.

ОС-Кюстендил, в настоящия му състав счита, че подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 2-седмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК (атакуваното постановление е от 13.03.2025г., а жалбата е постъпила на 24.03.2025г.), от страна, която има право на жалба – взискател по изпълнителното дело, и срещу подлежащо на съдебен контрол действие на съдебния изпълнител (чл.435 ал.1 т.1 от ГПК– отказ на съдебния изпълнител да насочи изпълнението срещу имуществото на конкретно лице, което представлява отказ на ЧСИ да извърши искано изпълнително действие).

Окръжният съд, след като се запозна с материалите, съдържащи се в изпълнителното производство, намери за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №20247430401082 по описа на ЧСИ Елица Христова, с рег.№ 743, район на действие КнОС е било образувано по молба на взискателя Е. Т. Н. от гр.Кюстендил против лицето М. З. В. от гр.Кюстендил.

Делото е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.06.2008г., издаден от РС-Кюстендил по НОХД №506/2008г. по описа на този съд, според който В. е бил осъден да заплати на Н. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъпление по чл.152 ал.1 т.2 във вр. с чл.18 ал.2 от НК неимуществени вреди по чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 11.10.2007г., до окончателното изплащане, както и сумата от 340 лева – деловодни разноски по производството.

По инициатива на взискателя по изпълнителното дело е била изискана и е постъпила информация от Община Кюстендил, съдържаща се в писмо с изх.№11-03461/05.03.2025г., постъпило по делото на 06.03.2025г., установяващо, че М. З. В. е бил поставен под ограничено запрещение в производство по гр.д.№110/2015г. по описа на ОСКюстендил с влязло в сила решение с №205/18.06.2015г., както и, че Органът по настойничество и попечителство при Община Кюстендил е определил попечител, съгласно удостоверение с №11-03-1310/05.08.2015г., който да се грижи за интересите на поставеното под ограничено запрещение лице в качеството на дееспособен родител – И.М.Г..

Така постъпилата информация е съобщена на взискателката Е. Н., която с молба с вх.№4665/11.03.2025г. е поискала от ЧСИ да насочи изпълнението на задължението към попечителя И.Г..

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата, аргументирайки липса на хипотеза, при която изпълнението да може да бъде насочено срещу имуществото на попечителя на длъжника по изпълнителния лист.

ОС-Кюстендил, като съобрази горното, приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, по съображения, които се изложиха по-горе в настоящия съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следното:

Длъжник в изпълнителното производство е лицето, срещу което е издаден изпълнителният лист, въз основа на който е започнало производството, в хипотезата на чл.426 ал.1 от ГПК. В настоящия случай длъжник е М. З. В., срещу когото на 23.06.2008г. е издаден процесният изпълнителен лист в полза на Е. Н..

2

Фактът, че след издаване на изпълнителния лист – през 2015г., В. е бил поставен под ограничено запрещение и му е бил назначен попечител, нито води до отпадане на качеството му на длъжник – той продължава да отговаря със своето имущество, нито съставлява основание отговорността му да се разпростре върху имуществото на попечителя, който е отделен и самостоятелен правен субект. Правата и задълженията на последния като такъв са уредени в разпоредбите на Глава Единадесета на Семейния кодекс и от тях е видно, че законодателят не е предвидил отговорност на поръчителя за възникнали преди учредяване на поръчителството договорни или извъндоговорни задължения на ограничено запретеното лице.

Установяването на факта на учредено попечителство несъмнено ще следва да бъде съобразено от ЧСИ, предвид необходимостта от спазване на изискването на чл.5 ал.3 пр.2 от ЗЛС, както уместно се сочи в жалбата, но нито по искане на взискателя, нито по свой почин съдебният изпълнител може да замени поставения под ограничено запрещение длъжник с неговия попечител или да го конституира като длъжник редом с него. Недопустимо е принудителното изпълнение да се насочи срещу имуществото на попечителя на длъжника, тъй като законът не предвижда подобна правна последица.

Доводите в жалбата, аргументиращи приложимост на разпоредбата на чл.47 от ЗЗД са израз на смесване на различни правни институти. Отговорността на лицето, което е задължено да упражнява надзор над неспособен да разбира и ръководи постъпките си е лична и виновна отговорност, произтичаща от неизпълнение на задълженията на това лице да упражнява надзор. Споделими са мотивите на ЧСИ, че тази отговорност не може темпорално да се разпростре по отношение на вреди, причинени преди учредяване на попечителството. Отделно от това, ангажирането на отговорността на дадено лице в хипотезата на чл.47 от ЗЗД предполага осъществяване на определени предпоставки и не съществува процесуален ред, по който съдебният изпълнител в рамките на изпълнителното производство да може по свое усмотрение да прецени, че лице, различно от длъжника по изпълнителния лист следва да отговаря за неговите задължения, съгласно чл.47 от ЗЗД.

В обобщение може да се посочи, че искането на взискателя за насочване изпълнението на задължението към попечителя на длъжника по изпълнителния лист противоречи на основни облигационни и процесуални принципи и правилно не е било уважено от съдебния изпълнител. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, съдът

РЕШИ:

О С Т А В Я Б Е З У В А Ж Е Н И Е жалбата на Е. Т. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, против постановление от 13.03.2025г. на ЧСИ Елица Христова, с рег.№ 743, район на действие КнОС, по изп.д.№20247430401082, с което съдебният изпълнител е отказал да насочи принудителното изпълнение по делото към имуществото на И.М.Г., в качеството й на попечител на длъжника М. З. В., с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.***

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4