Решение № 209 от 08.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. П., 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500284 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 345 по описа на съда за 2022 година е отхвърлен иска на Т. С. К., ЕГН **********, с адрес: с.М.К., ул.“С.И.Т.“ №2, общ.П., обл.П., чрез адвокат В. Л. С., със служебен адрес: грП., ж.к.“Т.“, бл.110, вх.Е, ап.20 против Община П., с БУЛСТАТ:

000351736, с адрес: гр.П., бул.“Б.“ №2 , с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.61 ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено, че Община П. дължи на ищеца Т. С. К., с ЕГН ********** сумите, присъдени от Районен съд - П. с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №4048/2021г. по описа на същия съд, както следва: главница в размер на 200,00 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 11,89 лева за периода от 25.04.2021г. до 24.11.2021г., главница в размер на 38,01 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 0,66 лева за периода от 10.09.2021г. до 24.11.2021г.

Осъден е Т. С. К. да заплати на Община П. разноски по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

Производството е проведено с участието на трети лица помагачи на 1 страната на ответника Община П., а именно: Областна дирекция по безопасност на храните П., Булстат 176986949, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Н.Ц.” №4, представлявана от директора д-р К.К., Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П., БУЛСТАТ 129009849, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.„С.” №3 и Сдружение „ПАУ П.-ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ”, ЕИК 205123101, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Акад. С.А.” №37, представлявано заедно и поотделно от председателите А.Н.П. и Г.А.М..

Оставен е без разглеждане, като процесуално недопустим, иска за установяване дължимост на вземания за: лихва за забава над размера от 11,89 лева и до претендирания с исковата молба размер от 15,56 лева и лихва за забава над размера от 0.66 лева и до размера, претендиран с исковата молба от 1,57 лева, както и за периодите след датата 24.11.2021г. до датата 28.01.2022г. и прекратено производството по делото по отношение на тези претенции.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Т. К. , чрез процесуалния му представител адв.В. С..

От изложението във въззивната жалба е явно ,че решението се обжалва в частта , с която съдът се е произнесъл по съществото на спора ,не и в частта , имаща характер на определение.

Неправилна била констатацията на съда, относно факта, че кучетата и по двата иска не били безстопанствени, което от своя страна изключва отговорността на Общината по чл. 16, вр. с чл. 47 от ЗЗД.

За случая от 28.03.2022г. с изхвърлено куче в безпомощно състояние, в канала до пътя между селата М.К. и Пищигово, ищецът и в исковата си молба, и в съдебно заседание заявил, че е намерил безстопанствено куче.

Липсата на възражение срещу отговора на исковата молба от страна на ответника не било определящо извода на съда в съдебното решение. Той следвало да анализи всички факти и доказателства . По делото се събрали безспорни доказателства, че кучето е безстопанствено. В съдебно заседание били изслушани аудио записи на разговорите с телефон 112,представена била справка за подаден сигнала към ОДБАБХ П., както и сигнал, чрез имейл от ищецът към Община П.. Чрез тези доказателства било установено, че се касае за куче, което е индивидуализирано и е било безстопанствено. Нещо повече, Общината е следвало да съдейства, както повелява закона, съгл. чл. 16 от ЗЗД, което не е направила и именно това обосновавало отговорността и. Ако е предприела съответни действия и установила ,че кучето има стопанин ,това би я освободило от отговорност. Ищецът представил доказателства относно факта, че кучето е било безстопанствено, които доказателства не били оспорени от ответника. Кучето било заведено във ветеринарна клиника, където е констатирано, че то е без чип не може да се установи собственика, съответно с оглед на мястото където е намерено животното следвало да се направи извода ,че съгл. чл. 16 от ЗЗЖ именно Общината е следвало да се 2 погрижи за кучето. Тя не е изпълнила това свое задължение, друго лице е свършило тази нейна работа и се е породило основание да го обезщети, съгл. чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.

По отношение на втората претенция , за случая от 06.09.2021г., отново кучето е индивидуализирано и констатирано като безстопанствено от Университетска ветеринарна клиника към Тракийския Университет в С.З., където е отведено след намирането му. В Епикризата от 09.09.2021г. било изрично записано, че кучето е без микрочип и е доведено от Т. К., а не, че той е негов собственик. В клиничния протокол, който е бланкетен документ, Т. К. е записан в графата „собственик“, поради липсата на каквато и да е друга графа и това не давало основание за извод ,мотивиращ решението на съда.

От останалите доказателства, а именно аудио записите с телефон 112 и справката от ОДБАБХ, както и от сигнала на имейла към Община П., безспорно се установявало, че се касае за безстопанствено куче, индивидуализирано с конкретни белези.

Недопустимо било съдът да вади от контекста и да кредитира само едно доказателства и да основава решението си на предположения.

Неправилен бил извода на съда относно фактите, че кучетата не били индивидуализирани, не били конкретизирани извършените ветеринарни услуги и нуждата от медицинско лечение , както и, че не била ясна причината, поради което ищецът е завел второто куче чак до С.З..

Чрез представените аудио записи на разговори с телефон 112 и по двата случая, безспорно се установявало времето, мястото и конкретни белези на намерените от ищеца кучета. Тези факти били установени и в сигналите към ОДБАБХ П., както и от имейлите към Община П..

Ищецът със сигнала си чрез имейл от 31.03.2021г. до Община П., сигнализирал за намерено куче, като точно и ясно е описал времето, мястото, животното и неговото състояние. За това куче е подаден сигнал до телефон 112, на 28.03.2021г., веднага при намирането му. В случая, ищецът добросъвестно и както повелява закона действал адекватно и отговорно. В последствие, ищецът е изпратил и имейл до Община П. на 31.03.2021 г, който е препратил още веднъж няколко месеца по-късно. Нямало противоречие в обстоятелствата ,изложени относно действията на ищеца по повод първото куче, намерено от него., Кучето било настанено в клиника“ С.“ П. за спешна медицинска помощ. Това дали е имало човек, който да е искал да поеме кучето за лечение, но поради евтаназията това не се е случило, било факт ирелевантен за спора.

И в двата случая били конкретизирани и индивидуализирани нуждаещите се от лечение кучета, констатирано било от ветеринарни лекари, че са без чип, съответно липсват данни за собственик и в този случай е възникнала отговорността на Община П. към тях. Това, че в последствие първото куче е било „приспано“ поради безнадеждното му състояние, а 3 второто, макар и инвалид е осиновено от НПО в Северна Б., по никакъв начин не изключвало отговорността на Общината .

Погрешни били изводите на съда

,направени при анализа на доказателствата за вида и стойността на проведеното лечение.

Дали лечението е било адекватно, своевременно и необходимо и дали извършените разходи са относими към лечението и съответно дали цените са актуални и съпоставими към извършените манипулации било установено чрез представените платежни документи и такива от ветеринарните клиники.

Те не били оспорени от ответника

Съдът неправилно приел,че не налице хипотезата на чл.61 ал.1 от ЗЗД.

Воденето на чужда работа, визирано в чл. 61, ал.1 от ЗЗД се изразява в предприемане на правни или фактически действия в чужд интерес, за които съществува намерение да бъдат извършени доброволно, а не да са задължение по закон.

Ищецът и в двата случая действал при идентична фактическа обстановка и с идентично поведение. И в двата случая сигнализирал на телефон 112, ОДБАБХ П. и Община Пазараджик ,което било показателно, че е той е бил с намерение да окаже помощ, съгл. чл. 16 от ЗЗЖ, като е съзнавал, че върши чужда работа, а именно на Община П. и че не е действал с дарствени намерения.

Ако ищецът е нямал тези намерения, или поведението му е било дарствена престация, той не би сигнализирал отговорната институция, още повече, че във всичките му сигнали, той точно и категорично е заявявал и при двата случая, че върши работа на общината, в неин интерес, за което желае последната да го обезщети. Изводите на съда били неправилни.

Липсата на съдействие от страна на общината, която е пренебрегнала свое задължение по закон е било основанието, ищецът да свърши нейната работа, като е действал добросъвестно в неин интерес, оказвайки помощ на безстопанствени животни.

Твърденията на ответника, че процесните кучета били отговорност на МВР, тъй като се касаело за престъпление, а не за грижа към безстопанствени животни съгл. чл. 16 от ЗЗЖ, както и че кучетата не били доказано безстопанствени, както и че не само те като институция а и НПО-та имали такива задължения, останали недоказани и представлявали опит за освобождаване от отговорност.

Ищецът счита ,че исковете му са основателни и доказани ,като следва да бъдат уважени и присъдени претендираните от него суми , както и сторените разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Община П..

Намират решението за правилно и молят да бъде потвърдено.

Законосъобразен бил изводът на съда, че в случая не са налице 4 условията на чл. 61 от ЗЗД - интерес от воденето на чужда работа без пълномощие и разумна причина за извършването на действията. Интересът е налице тогава когато се предотвратява настъпването на имуществени /претърпяна загуба и пропусната полза/ и неимуществени вреди в правната сфера на Общината, а разумната причина е от типа на заплаха или опасност за интересите на общината; т.е. при липсата на намесата Общината ще търпи вреди, но в случая такава опасност не е налице. Не се събраха доказателства, че с действията на ищеца, извършени без пълномощие, е предотвратено настъпването на вреди в правната сфера на общината.

Ищецът изобщо не е водил работата в интерес на Общината, той не е защитил никакъв конкретен интерес на общината. Чрез извършените от него фактически действия не е изпълнил правно задължение на Общината, тъй като неизпълнението не е скрепено с конкретна санкция, от която да се търпят вреди. Намерението на ищеца не е било да се погрижи за работата на Общината с цел да защити нейните интереси и да предотврати настъпването на вреди за нея. Ищецът е решил, че ще положи грижи за кучетата, което е възприето от него като нравствен дълг. След като ищецът е действал в изпълнение на прието като свое задължение, той не е действал като управител. Следователно не е налице институтът на водене на чужда работа без пълномощие; респ. не е възникнало задължение Общината да обезщети ищеца.

Когато не е налице разумна причина от типа на заплаха или опасност за интересите на заинтересувания /общината в случая/, тогава става дума за дарствена гестия, а тя не подлежи на обезщетяване. Когато някой знае, че една работа не е негова и я предприема, и води в своя полза, е налице мнима гестия. Мнимият управител води чужда работа така, както ако да би била негова, знаейки, че тя е чужда и че няма правото за това.

Не е налице и уместно предприемане на чуждата работа и да е била управлявана добре; т.е. да не се допускат вредоносни или безполезни вмешателства. Този, който се намесва неуместно или при липса на интерес на засегнатия от тази намеса, не действа като гестор и не му се дължи обезщетение.

Обоснован бил изводът на съда, че не е доказан иска.