Решение № 1095 от 25.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. Варна, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501241 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 58618/07.08.2023г. подадена от А. Х. Х. срещу Решение № 2513/07.07.2023г. постановено по гр.д. № 3178/2021г. по описа на РС-Варна в частта, с която жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на Е. И. Г. сумата от 1500 лева, представляваща платена на неосъществено основание сума на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД както и Е ОСЪДЕН да заплати сумата от 229,50 лева – съдебноделоводни разноски.

Въззивникът А. Х., чрез процесуалния си представител оспорва решението в обжалваната му част с твърдения за неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон, при допуснати процесуални нарушения. Счита, че неправилно съдът е приел, че страните не са обвързани от договорна връзка без да отчете, че те са били в преддоговорни отношения, по повод на които ищецът Е. Г. е заплатил на жалбоподателя капаро в размер на 1500 лева. Поддържа, че до сключване на договор за 1 продажна на лекия автомобил не се е стигнало предвид отказът на купувача Г. да заплати остатъка от договорената продажна цена в размер на 500 лева. На това основание посочва, че сумата не е получена от А. Х. на неосъществено основание. Поддържа, че капарото от 1500 лева е предадено на собственика М., който факт не се оспорва от него. Моли решението на ВРС в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови ново, с което исковете срещу жалбоподателя Х. бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, вх.№ 70070/25.09.2023г., уточнена с молба вх.№ 6830/15.03.2024г. от Е. И. Г. срещу Решение № 2513/07.07.2023г. постановено по гр.д. № 3178/2021г. по описа на РС-Варна в частта, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете на жалбоподателя за осъждане на А. Х. Х. да заплати горницата над 1500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, представляваща платена на неосъществено основание сума, на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, както и за сумата от 1098 лева – направени разходи за ремонт на автомобил с рег.№ *** на основание чл.61, ал.1 от ЗЗД, както и в частта, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете на жалбоподателя за осъждане на М. М. М. починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Г. М. Ф. и М. М. М. да заплатят горницата над 1500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, представляваща платена на неосъществено основание сума, на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, както и за сумата от 1098 лева – направени разходи за ремонт на автомобил с рег.№ *** на основание чл.61, ал.1 от ЗЗД, както и Е ОСЪДЕН да заплати на А. Х. Х. сумата от 387,35 лева – съдебно – деловодни разноски и Е ОСЪДЕН да заплати на М. М. М. сумата от 317,14 лева – съдебно-деловодни разноски.

В отговор на въззивната жалба на А. Х., Е. Г. заявява становище за неоснователност на същата поради това, че той е получил от Е. Г. сумата от 1500 лева представляваща част от покупната цена на автомобила. Оспорва изложените възражения, че до несключване на окончателен договор се е стигнало не поради незаплащане на пълния размер на договорената продажна цена, а заради проблем с документите удостоверяващи собствеността. В тази връзка поддържа, че дължимият остатък от 500 лева е бил заплатен на А. Х. в брой пред кантората на нотариуса в деня уговорен за сключване на договора.

В този смисъл оспорва изводите на първоинстанционния съд, че остатъкът от 2 цената не е бил заплатен от него. Поддържа, че е сторил разходи за ремонт на автомобила, за да предотврати бъдещи повреди, които да доведат до невъзможност той да премине преглед пред КАТ. Споделя изводите на съда за недоказаност на факта на предаване на сумата от 1500 лева от пълномощника Х. на собственика М., поради което счита, че правилно именно Х. е осъден да върне сумата на ищеца.

В насрещната въззивна жалба с вх.№ 70070/25.09.2023г., уточнена с молба от 15.03.2024г. жалбоподателят Г. уточнява, че обжалва решението на районния съд в частите, с които са отхвърлени претенциите му против А. Х. и М. М., заместен от наследниците си по закон Г. М. Ф. и М. М. М. за заплащане на разликата над присъдените 1500 лева до претендираните 2000 лева, както и в частта, с която са отхвърлени предявените срещу тях искове за заплащане на сторените разходи за ремонт на автомобила в размер на 1098 лева. Счита за неправилни изводите на съда изложени в посока неоснователността на тези искове. Моли решението в частта, срещу която е подадена насрещната въззивна жалба да бъде отменено и исковите претенции да бъдат уважени.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Процесуалният представител на Е. Г. – въззивник по насрещната жалба прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

По възражението за недопустимост на насрещната въззивна жалба, настоящият съдебен състав вече е формирал мотиви в определение № 2911/12.07.2024г., към които се придържа. Същите са съобразени с установената съдебна практика на ВКС, в това число Определение № 57/06.04.2020г. по ч.гр.д.№ 422/2020г. на ВКС, с което е прието, че съгласно разпоредбите на чл.263, ал.2 и ал.3 от ГПК подаването на редовна и допустима насрещна въззивна жалба възстановява висящността на производството относно онази част от спора, която иначе би приключила с влязло в законна сила решение, което е неизгодно за въззиваемия и което не е предмет на първоначалната жалба, като липсва изискване за идентичност в 3 предмета и страните по първоначалната и насрещната жалби. На това основание съставът е приел, че на въззиваемият следва да се признае възможността да разшири пределите на новото разглеждане на спора по същество от въззивния съд включително и в хипотезата на субективно или обективно кумулативно съединени искове. При това положение настоящият съдебен състав приема, че пред въззивната инстанция е пренесена висящността на цялото първоинстанционно производство.

По останалите въпроси съдът намира следното:

След многобройни указания до ищеца за отстраняване на нередовности на сезиращата го искова молба, включително във фазата на въззивното обжалване и след подадени уточняващи молби, настоящият съдебен състав приема, че ищецът Е. И. Г. е предявил против ответника А. Х. Х. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, която му е предадена в качеството на пълномощник на продавача на лек автомобил марка „Форд“ модел „Фокус“ с рег.№ *** М. М., като дължи връщането й на неосъществено основание, а именно поради несключването на окончателен договор за продажба на автомобила. В условията на евентуалност, сумата от 2000 лева се претендира от М. М., който я е получил също на неосъществено основание – несключването на окончателен договор за продажба на собствения му автомобил.

Предявен е и иск с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД от Е. И. Г. насочен само срещу собственика М. М. /съгласно уточняващата молба от 19.01.2024г./ за заплащане на сумата от 1098 лева представлява сбор от разходите, които ищецът е направил в свой и в чужд интерес за ремонтни дейности по чуждия автомобил, както следва: Смяна на тампон на съединителната кутия, задни тампони на носач, задни амортисьори, задни накладки и предни дискове с накладки – 200 лева; Смяна на ангренажен ремък и водна помпа- общо 340 лева; Смяна на гарнитура на горна главина – 45 лева;

Заваряване на колектор – 60 лева; Смяна на жило на ръчна спирачка – общо 77 лева; Поставяне на байпас и отстраняване на изпарителя – 30 лева; Закупуване и смяна на масло – общо 166 лева; Закупуване на 4л. антифриз и ревитализант на двигателя, както и добавки за дюзите – общо 180 лева.

В исковата и уточняващите молби ищецът Е. Г. твърди, че през м.12.2020г. е провел разговори с ответника А. Х. в качеството му на 4 пълномощник на собственика на лек автомобил марка „Форд“ модел „Фокус“ с рег.№ *** М. М. за закупуването му на цена от 2000 лева. Направен бил оглед на автомобила и било постигнато съгласие от страна на купувача Г. и пълномощника на продавача за продажба на автомобила при цена от 2000 лева. Ищецът твърди, че още в деня на огледа /14.12.2000г./ е заплатил на пълномощника на собственика – А. Х. сумата от 1500 лева, а разликата от 500 лева била доплатена, пак на Х., на 15.12.2000г. пред кантората на нотариус, където трябвало да се сключи договора. Излага, че в крайна сметка не се стигнало до продажбата, предвид на това, че имало проблем със собствеността на автомобила /оказало се, че собственик е не само М. М., но и друго лице/.

Междувременно ищецът, комуто било предадено държането на автомобила, предприел извършването на основни и необходими ремонтни работи по него както в свой интерес, с оглед заявеното желание да закупи автомобила, така и в интерес на собственика, за които заплатил сума в размер на общо 1098 лева.

Уточнява с молбата от 12.02.2024г., че е предприел смяна на тампон на съединителната кутия, задни тампони на носач, задни амортисьори, задни накладки и предни дискове с накладки – 200 лева; смяна на ангренажен ремък и водна помпа- общо 340 лева; смяна на гарнитура на горна главина – 45 лева; заваряване на колектор – 60 лева; смяна на жило на ръчна спирачка – общо 77 лева; поставяне на байпас и отстраняване на изпарителя – 30 лева; закупуване и смяна на масло – общо 166 лева; закупуване на 4л. антифриз и ревитализант на двигателя, както и добавки за дюзите – общо 180 лева. С уточняващата молба от 19.01.2024г. ищецът изрично е заявил, че претенцията за тези разходи в общ размер на 1098 лева е насочена към собственика на автомобила – М.

М., респективно към неговите наследници. Уточнил е, че собствеността на автомобила се съпритежава от М. М. – 5/6 ид.части и от неговата дъщеря Г. Ф. при квота от 1/6 ид.част.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.

М. М., чрез процесуалния си представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че действия по продажба на автомобила му са извършвани чрез пълномощника му А. Х., който публикувал обява в специализиран електронен сайт. През м.12.2020г. с него се свързал ищецът Е. Г., направен бил оглед на автомобила и договорена продажна цена от 2000 лева. Не оспорва, че ищецът е заплатил на А. Х. част от продажната цена в размер на 1500 лева, която имала характер и на капаро, 5 след което купувачът е получил ключовете за автомобила, за да извърши договорени и одобрени от продавача ремонти дейности по автомобила. В последствие, ищецът отказал да доплати дължимият остатък от продажната цена от 500 лева с мотив, че автомобилът се нуждае и от други ремонтни работи. Твърди, че искът за връщане на сумата от 1500 лева като дадена на неосъществено основание е неоснователен, тъй като ищецът е неизправна страна и именно в следствие на неговият отказ да доплати дължимия остатък не се е стигнало до сключване на договора за продажба на лекия автомобил.

По иска за заплащане стойността на сторените разходи за ремонт на автомобила посочва, че не е давал съгласие за извършване на такъв извън частите, които А. Х. се задължил да закупи и да предостави на ищеца, което било изпълнено.

Писмен отговор е депозирал и ответника А. Х., чрез процесуалния си представител. Не оспорва, че е съдействал на продавача М. за продажбата на собствения му автомобил, във връзка с което публикувал обява и разговарял с потенциални клиенти. Излага, че през м.12.2023г. ищецът се свързал с него и провели съвместен оглед на автомобила, както и посещение в сервиз, където било диагностицирано състоянието му и какви части следва да бъдат подменени. След одобрение от страна на продавача, Х. поел ангажимент да закупи необходимите части, което сторил и предал на купувача. За други ремонти не били провеждани разговори и не било давано съгласие от собственика. При тези условия била договорена цена в размер на 2000 лева, от която Е. Г. заплатил само сума в размер на 1500 лева, която имала характер и на капаро. Твърди, че до сключване на договор не се стигнало, тъй като ищецът отказвал да заплати дължимият остатък от цената в размер на 500 лева. Предвид неизправността на купувача счита, че не е налице основание за връщане на платеното капаро от 1500 лева, която сума ответникът Х. твърди, че е предал на собствениците на автомобила - М. М. и неговите деца. По отношение на сторените разходи за ремонти дейности по автомобила излага, че същите са извършени по преценка на ищеца и въпреки противопоставянето на А. Х. като представляващ собственика М..