Решение № 689 от 12.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000502279 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 29. 04. 2021 г. по гр. д. № 109/2019 г. на Благоевградски окръжен съд ЗД „Армеец“АД е осъдено да заплати на К. Н. Г. и К. Г. Г. сумите от по 3000лв на осн. чл.432, ал.1 КЗ, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, търпени в резултат смъртта на техния внук К. Н. Г., настъпила в резултат на ПТП, заедно със законната лихва, считано от 18.07.2018г. до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени над присъдените размери до претендираните от по 80 000лв, както и претенцията за законна лихва върху главниците за периода 13.06.2018г. -18.07.2018г.

Решението в осъдителните му части е обжалвано от ответника по първоинстанционното производство с доводи за нарушение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че ищците не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение според Тълкувателно решение № 1 от 21. 06.

2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, тъй като само формалната родствена връзка не е достатъчна, за да породи това право. Поддържа се, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, които преценени правилно не свидетелстват за толкова силна връзка, за да се приеме наличието на изключителен случай по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Поддържа се на следващо място, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл.493а КЗ във вр. с § 96 ПЗР КЗ, които не противоречат на чл.12 пар. 3 ал.2 Директива 2009/103/ЕО с пространно изложени съображения. И на следващо място се 1 твърди, че съдът неправилно е приел за неоснователно и недоказано възражението за принос, като е допуснал процесуално нарушение приключвайки делото при неизяснена фактическа обстановка и в тази връзка се правят доказателствени искония пред въззивната инстанция. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и вместо това отхвърляне на исоквете като неосно Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните му осъдителни части и вместо това отхвърляне на исковете, евенетуално намаляване на присъдените обезщетения след признаване на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД.

Решението е обжалвано в отхвърлителните му части от ищците К. Г. Г. и К. Н. Г. за разликата между присъдените от първата инстанция и претендирани обезщетения от по 80 000лв. Поддържа се неправилност на решението в обжалваните части с оплаквания, че определеният размер на обезщетението не съответства на заложените критерии в ППВС №4/1968г на ВС за приложение на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди се, че размерът на обезщетението не съответства на действително търпените и доказани вреди, които ищците са търпяли от загубата на своя внук, нито са съобразени с присъжданите размери в практиката на съдилищата по подобни случаи.

В срок е постъпил отговор на жалбата на ищците от дружеството- застраховател, с който се поддържат подробни съображения относно правилното приложение на материалния закон и липсата на основание за завишаване размерите на обезщетенията на ищците, а евентуално се поддържат доводи за за високата степен на съпричиняване, който следва да се съобрази от въззивния съд.

В срок е постъпил отговор на жалбата на жалбата на застрахователя от въззиваемите-ищци с възражения против въведените в нея оплаквания и искане за потвърждаване на решението в обжалваните му осъдителни части.

Софийският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, включително извърши проверка по чл.267 и сл.ГПК , приема следното:

Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени субективно съединени искове от К. Н. Г. и К. Г. Г. против ЗД „Армеец“ АД за заплащане на сумите от по 80 000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния вник при ПТП, заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от цитираната дата до окончателното му изплащане, който е с материално правно основание по чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В срок ответникът-застраховател е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, но прави възражения против материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди съгласно задължителната съдебна практика към момента на настъпване на ПТП, като отрича съществуването на особено близка връзка с починалия обосноваваща изклчителни вреди по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, както и посочения механизъм на произшествието като настъпило по 2 вина на водача на застрахования автомобил. Оспорва се размера на обезщетението с доводите, че съгласно § 96, ал.1 ПЗР на КЗ до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методика по чл.493а, ал.2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер до 5000лв. Твърди се наличие на принос от страна на пострадалия,поради управление с несъобразена скорост за съответния пътен участък и в предвидената дясна пътна лента за движение, както и че е пътувал без предпазен колан в нарушение на чл.137а ЗДвП.

Съобразно нормата на чл. 432 ал.1 КЗ 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.

Основанието по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на застрахователя включва наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” между причинилия увреждането и застрахователя и фактите, включени в състава на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на увреждането спрямо увредения. За застрахователя се поражда задължение да обезщети вредите, дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за непозволено увреждане или отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента.

В настоящия случай е установено осъществяването на елементите от фактическия състав по цитираната норма за ангажиране отговорността на ответника-застраховател на делинквента спрямо увредените ищци, като следва да се изтъкне, че с оглед доводите във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество не се оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд, че произшествието е нстъпило по вина на водача на застрахования при ответника автомобил, както и наличието на причинна връзка между посоченото поведение на делинквента и смъртта на внука на ищците. Следва да се подчертае, че е налице влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/, като с тази присъда водачът на лек автомобил Ауди 80 рег. № ******* С. С. А. е признат за виновен, за това че в нарушение на правилата за движение по чл.6, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.63 ал.2, т.1 ППЗДвП ударил движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил Сеат Ибиза рег. ******* и по непредпазливост причинил смъртта на водача К. Н. Г., за което е признат за виновен с влязла в сила присъда по чл. 343 ал.1 б.“в“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 т.3 НК, която на осн. чл.300 ГПК има задължителен характер за гражданския съд относно дееца, вината и настъпилия противоправен резултат.

От събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства посредством 3 разпита на свидетелите Г., Д. и П., чиито показания се ценят при усовията на чл.172 ГПК като непосредствени и непротиворечиви, се изяснява, че ищците – баба и дядо на загиналия младеж на 19г били сломени от внезапната му смърт. Изпаднали в много тежко психическо състояние, не могли да повярват, че това се случило. Бабата на момчето се разболяла, била постоянно на лекарства, после на системи, започнала да си влачи краката и здравето й се влошило след инцидента. Дядото на момчето постоянно плачел, взел да вдига кръвно, загиналото момче било кръстено на него. Между тях и внука им съществувала изключително близка връзка, живеели заедно в един дом още от раждането му и постоянно се грижели за него и сестра му. Загиналият младеж от дете бил постоянно с тях, те го обгрижвали всеотдайн, а той непрекъснато им помагал, отнасял се с обич и уважение към баба си и дядо си. След смъртта му се преобърнал живота на цялото семейство, родителите на момчето и възрастните ищци били постоянно на гробищата, там отбелязали рожденнния му ден, потънали в скръбта си вече не били същите хора. Бабата на момчето била отчаяна до степен, че в един момент решила да си сложи край на живота – лично пред свидетелката Д.а направила опит с лекарства да се избави от мъката си. Продължавали да са в траур независимо от изминалия период от инцидента.

Показанията на свидетелите относно тежкото психическо и емоционално състояние на ищците и особено на бабата на момчето се потвърждават от приетата по делото психологическа експертиза на в.л. А., която след освидетелстване е дала отговор, че състоянието на субективен дистрес при тях покрива критериите на разстройство в адаптацията като депресивна реакция.

По основния спорен въпрос настоящата инстанция приема, че ищците – баба и дядо на починалия при деликта са материално легитимиран да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт по следните съображения.

Според Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, според което кръгът на лицата с право на обезщетение е определен изчерпателно с Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.

В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за 4 обезщетяване на други лица, извън очертания в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на бабите/дядовците и внуците е прието, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, тези лица следва да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тези отношения на родство и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. за обезщетяване само на най-близките на починалия.

Разпечатката съдържа 27 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/851766fa-02a4-44ea-8d72-3d33081c8226