Решение № 308 от 23.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. София, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Б. Ем. Д. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600618 по описа за 2025 година Производството е въззивно по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурор от СГП и допълнение към него срещу присъда №46 от 1.04.2025г., постановена по нохд № 60/2025г. на СГС 38 н.с., с която подсъдимият А. Ш. К. е бил признат за НЕВИНОВЕН по обвинението в престъпление по чл. 304а вр. чл.304 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че на 18.01.2023г., около 01,10 часа, в гр.София, на бул.“Княз Ал.Дондуков“, преди кръстовището с бул.“Княгиня Мария Луиза“, предложил подкуп в размер на 10000 евро на полицейските органи – А. М. К. – мл.автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, К. Х. И. –ст.полицай в отдел „Охранителна полиция“ при СДВР и И. К. Г.–ст.полицай в отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, за да не извършат действия по служба – да не бъде задържан и да не му бъде отнемано СУМПС; и също за това, че на 18.01.2023г., около 03,30 часа, в гр.София ,ул.“Св.Г. Софийски“, № 3, в сградата на ВМА, предложил подкуп в размер на 3000 лева и ръчен часовник с надпис „Ролекс“, на стойност 280 лева, на полицейски органи – А. М. К. – мл.автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР и Л. М. А. – началникгрупа в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за да не извършат действия по служба – да не бъде задържан и да не му бъде отнемано СУМПС, поради което и на основание чл.304 НПК съдът го е ОПРАВДАЛ по обвинението в престъпление по чл.304а вр.чл.304,ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

1

В протеста са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в атакуваната част, тъй като становището на съда за оправдаването на подсъдимия по обвинението за подкуп се основавало върху изводи за непълноти, неясноти и липса на конкретика за съществени съставомерни обстоятелства по това обвинение. Според прокурора тези изводи били в противоречие с определение на САС от 8.04.2024г., който в производство по чл.345 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК се е произнесъл по въпроса относно яснотата на обвинението, дейността на полицейските служители, както и начина, по който били сложени белезниците на задържания подсъдим. Неправилни били изводите на съда, че към момента на даване на подкупа по отношение на подс.К. вече било реализирано неговото задържане от полицейските служители и отнето СУМПС, при което служебното правомощие било реализирано и даването на дара и облагата вече били несъставомерни. Според прокурора този анализ на доказателствата и краен извод бил необоснован, тъй като след установяване на положителната проба за наркотични вещества с техническото средство „Дръг тест“5000 и действията на саморазправа със св.Ш., подс.К. бил обезвреден от полицейските служители и с белезници е бил вкаран в полицейската кола „Киа Сиид“ с ДК№ №********. Подсъдимият, който и друг път бил нарушавал правилата за движение по пътищата и имал издадени АУАН, със съзнанието, че в случая е употребил наркотични вещества разбрал, че ще бъде задържан от полицейските служители, които безспорно имали това право по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, както и че ще му бъде иззето СУМПС, издадено от РТурция, а същото му било необходимо, тъй като извършвал международна транспортна дейност. Именно поради това подсъдимият решил да даде инкриминирания по делото подкуп в размер на 10 000 евро, за да може още в тази начална фаза на административно-наказателна дейност на полицейските органи същата да бъде преустановена и прекратена. С оглед на тези съображения прокурорът счита, че към момента на даване на покупа подс.К. не е бил задържан, което щяло да стане факт на един по-късен момент при изготвянето на съответните документи по реалното му задържане и издаването на конкретната ПАМ. Поради това държавното обвинение претендира за отмяна на присъдата в атакуваната й оправдателна част и постановяване на нова, с която подс.К. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.304а вр.чл.304,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК, за което да му бъде наложено справедливо наказание.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло протеста и допълненията към него. Изразява становище, че постановената присъда в обжалваната част е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена а подсъдимият признат за виновен и осъден и по второто обвинение с налагане на наказание лишаване от свобода. Алтернативно при констатиране на пороци в обвинителния акт, моли делото да бъде върнато на 2 първостепенния съд за разглеждането му от друг състав, който евентуално да го върне на прокуратурата.

Подсъдимият не се явява пред САС и въззивното производство спрямо него е приключило задочно на основание чл.269 ал.3 т.4 от НПК. Същият е бил обявен за общодържавно издирване, впоследствие снет от такова, като са налице данни, че е напуснал страната на 17.12.2023г. през ГКПП Калотина и от тогава няма данни да се е завръщал, като местоживеенето му не е е установено. Упълномощеният му защитник адв.Ю. Н. потвърждава тези обстоятелства, заявява, че няма връзка с подсъдимия и моли да делото да бъде разгледано при условията на чл.269 от НПК. Изразява становище за неоснователност на протеста и потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Настоящият въззивен състав като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт, намери за установено следното:

Протестът е ОСНОВАТЕЛЕН, но не изцяло по изложените в него съображения.

При извършената аналитична дейност на съда за формираното му вътрешно убеждение съгласно чл.13 и 14 от НПК относно обсъждане на внесеното обвинение срещу К. по чл.304а вр. чл.304 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК в атакувания съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които обаче са резултат от неотстранените такива от досъдебното производство, изразяващи се в: несъотвествие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 ал.2 от НПК досежно начина на описване и излагане на релевантната фактология за съставомерните признаци на това деяние – при конкретизиране на изпълнителното деяние „даване“ или „предлагане“ на облага в двата случая, обединени като продължавана престъпна дейност, конкретните длъжностни лица, а именно полицейските служители от различни отдели в структурата на СДВР с необходимо детайлно посочване на техните правомощия, за да бъде преценено дали търсените от подсъдимия техни действия или бездействия са обективно възможни, респективно, какво е било очакваното от тях поведение в рамките на служебната им компетентност, което не е било направено от прокурора при изготвяне на 3 обвинителния акт. Правилно в тази връзка СГС е изтъкнал, че за нито един от полицейските служители, които са били обект на подкуп от страна на подсъдимия – А. К., И. Г., К. И. и Л. А. не са били посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, с отразяване обема на техните правомощия, които са имали съобразно назначенията си в структурните отдели на СДВР с оглед конкретните длъжности, които са изпълнявали, което несъмнено е липса на съставомерни факти и обстоятелства, довело до накърняване правото на защита на подсъдимия, което не е отстранено и очертава съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Ще следва да бъдат отстранени противоречията във фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно изпълнителните деяния

„даване“ и предлагане“, както и съобразяването на съдебната практика обективирана в ТР 1/12.03.2021г. по ТД №1/2019г. на ОСНК на ВКС, според която независимо от двете форми на изпълнителното деяние при един и същ обект на подкуп и при една и съща насоченост на деянията се обуславят елементи от изпълнението на едно престъпление. Същото се отнася и до непълнотите и неяснотите в двете части на обвинителния акт относно търсеното от подсъдимото лице поведение от страна на полицейските служители „ да не бъде задържан “ и „да не му бъде отнемано свидетеството за правоуправление“, което е довело до нееднозначно тълкуване от страна на съда, дали става въпрос за физическо задържане или такова по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, което не е изрично посочено от страна на прокурора, респективно физическо отнемане на СУМПС или издаването на административен акт съобразно чл.171 т.1 б„б“ и чл.172 ал.2 т.3 от ЗДВП.

Въззивният състав не възприема изразеното в протеста на прокурора възражение, че тъй като подсъдимият бил системен нарушител и не за първи път нарушавал правилата за движение, имал вече издаден АУАН, същият е бил напълно наясно, че полицейските служители безспорно имали правото на 24 часово задържане по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, тъй като тези обстоятелства не са били посочени в обвинителния акт, който представлява правната рамка на внесеното обвинение.

В конкретния случай за този съдебен състав е ирелевантно изразеното в Определение №367/10.04.2024г. становище на САС, шести въззивен състав, който в производство по чл.345 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК е отменил по протест на прокурора Определението на СГС от 4

20.02.2024г., касаещо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП за отстраняване на констатираните процесуални нарушения, част от които са посочени по-горе. В случая определението на САС няма сила на присъдено нещо и не действа като абсолютна преклузия при констатиране от страна на контролната инстанция по реда на инстанционния контрол наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при постановен съдебен акт, в това число и на досъдебното производство, обуславящи необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане. Съобразно ТР 2/2002г. съществени са всички онези нарушения, свързани с излагане на съставомерните признаци на деянието. В конкретния случай, непълнотите и неясно дефинираните на тези съставомерни обстоятелства в обвинителния в това число и в разрез с ТР №1 от 12.03.2021г. по тълк.д №1/2019г. ОСНК на ВКС са рефлектирали върху атакувания акт на СГС, който при формиране на вътрешното си убеждение е излязъл и извън предмета на обвинението по чл.102 от НПК в своя анализ, неправилно прилагайки материалния закон, в стремежа си да отстрани пропуските и противоречията, което въпреки положените усилия е останало обективно невъзможно. Посочените непълноти и несъответствия доколкото касаят съставомерните признаци на деянията предмет на разглеждане в обвинителния акт представляват съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на подсъдимия и неговия защитник и обуславят връщане делото за отстраняването им.

Въпросите, обсъждани в разпоредителното заседание, в това число и тези за допуснати съществени процесуални нарушения на досъседбното производство могат да бъдат разглеждани и след осъществен въззивен контрол спрямо определението от разпоредително заседание, тъй като всеки съдебен състав е независим в преценката си дали са били допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на страните. Тъй като процесуалния закон не позволява делото да бъде върнато директно на прокурора, то следва да бъде върнато за разглеждането му от друг състав на СГС, който следва да вземе решение за отстраняването на констатираните процесуални проблеми в разпоредително заседание.

Ето защо въззивната инстанция намери, че в конкретния случай са налице основанията на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. чл.334 т.1 НПК за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от нов състав 5 при СГС, тъй като визираните съществените процесуални нарушения са отстраними при новото разглеждане на делото и не могат да бъдат отстранени по реда на въззивния контрол.

Водим от горното и на основание чл. 335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. чл.334 т.1 НПК Апелативен съд – София седми наказателен състав РЕШИ:

Разпечатката съдържа 23 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8516ba62-a3a4-4b9c-a400-1e581c5f4ce0