Определение № 942 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 942 гр. Варна, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500189 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. №2878/31.01.2025г. от М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *, ж.к. „*, бл.*, вх. *, ет.* срещу определение №107/06.01.2025г., постановено по гр. дело №20243110103286 по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК да бъде изменено решение № 4017/12.11.2024г., в частта за разноските като съдът присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лв.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на определението. Счита се за неправилен извода, че е налице злоупотреба на права. Възразява се на довода, че ищецът целенасочено е сключвал договори за потребителски кредити с ответника и с други финансови институции, които след това погасявал с цел да предяви искове за прогласяване нищожността на клаузите и връщане на сумите. Ищецът е завел 8 дела срещу ответника, който злоупотребил със своите права и е сключил хиляди договори с неравноправни клаузи. Осемте производства са с различен предмет – договори за кредит за да бъдат обединени.

Частният жалбоподател моли съдът да отмени определението и да уважи молбата за изменение на постановеното решение.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по 1 жалбата „Вивус. БГ“ ЕООД в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Счита ищецът, че е злоупотребил с процесуални права, като е завел 8 искови производства. Исковите молби са с идентично съдържание, касаещи договори за кредит. В рамките на тези производства ищецът е заплатил 680лв. държавни такси, а сборът от всички платени адвокатски възнаграждения възлиза на 5280.00лв. Образуването на множество отделни производства сочи на извод за стремеж за генериране на разноски.

По изложените съображения моли съдът да остави без уважение частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по предявени от М. Д. Д. срещу „Вивус. БГ“ ЕООД два обективно съединени иск с правно основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за експресно разглеждане от договор за кредит

№9714785007/05.10.2023г. и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 39.07лв., представляваща дадена без основание по нищожна клауза.

С решение №4017/12.11.2024г. са уважени изцяло предявените искове. С този си краен акт съдът не е присъдил на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лв.

Искането за изменение на решението е направено своевременно в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, като разгледано по същество е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска.

В случая претенциите на ищеца са уважени изцяло, поради което му се следват разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за реалното му заплащане.

Настоящата инстанция намира, че образуването на дела от този тип не 2 представлява злоупотреба с права. Всеки потребител има право на защита срещу неравноправни и противоречащи на закона клаузи от потребителски договори, когато те са приложени. Това право му е гарантирано от Закона за защита на потребителите. Отделно от това ответната страна, като небанкова финансова институция има абсолютната възможност да ограничи вписването на неравноправни клаузи в договорите за кредит и техните общи условия.

Няма процесуална опора и аргумента, че подадените искове по 8 бр. дела е следвало да бъда обективирани в една искова молба. Предметът на делата не обхваща общи факти за да има основание за общо решение. Договорите за кредит са различни, т.е няма общ правопораждащ факт.

По размера на адвокатското възнаграждение и направеното възражение в отговора на исковата молба за прекомерност:

Съдът като съобрази постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. и използва Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ориентир извърши преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В случая са предявени два кумулативно съединени иска, един за нищожност и един осъдителен за присъждане на дадени суми без основание, обективирани в редовна искова молба. Тук следва да бъде съобразено и обстоятелството, че са подготвяни 8 искови молби, в които са били използвани част от едни и същи данни. Обоснованите пороци за нищожност на атакуваната клауза също са били идентични. Адвокатът е взел участие в откритото съдебно заседание, изготвил е списък на разноски. Делото с оглед с формираната практика е изчистено от към правна сложност, не се отличава и с фактическа такава. При определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази, че вторият кумулативно съединен иск е обусловен от първия такъв, защитата по първия иск частично се покрива с защитата и по втория иск. Отделно от това се касае за искове с ниска цена.

Като съобрази горното съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение за защитата по цялото дело следва да се определи в размер от 200.00лв.

С оглед горните мотиви първоинстанционният акт следва да бъде 3 отменен, а молбата по чл.248 от ГПК уважена.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №107/06.01.2025г., постановено по гр. дело №20243110103286 по описа на Районен съд – Варна

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Трошево“ бл. 2, вх. Б, ет.

1, сумата от 200.00лв. /двеста лева/, представляваща сторени от ищеца разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4