Решение № 242 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Доротея Кехайова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора Н. Ив. Г. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600825 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба и допълнение към нея от защитниците на подс. Ц. М. Г. в лицето на адв. Л. В. и адв. М. П. и протест на СРП срещу Присъда, постановена на 13.10.2022 г. по НОХД № 14759/2020 г., по описа на СРС, НО, 20 състав, с която съдът е признал подсъдимия Ц. М. Г. за виновен в това, че на 26.07.2019 г. около 15.08 ч., в гр.София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с peг. № *******, по площад „Народно събрание“, с посока на движение от ул. „Цар Иван Шишман“ към бул. „Васил Левски“ и на кръстовището, образувано с бул. „Цар Освободител“, нарушил правилата за движението по пътищата в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и в Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), а именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра /посочени в чл. 76 от ППЗДвП/, като например преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява е тяхното положение, посока и скорост на движение“, чл. 76 от ППЗДвП: „Маневра е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни.”; чл. 119, ал. 4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“, вр. ал.1: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, вр. Параграф 6, т.54, изр. второ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „На 1 кръстовищата пешеходните пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение“, при извършване на маневра завиване надясно от площад „Народно събрание“ по бул. „Цар Освободител“ към бул. „Васил Левски“ не се убедил, че няма да създаде опасност за пресичащата отдясно наляво по посоката му на движение на площад „Народно събрание“, по площ за преминаване на пешеходци продължение на тротоара на бул. „Цар Освободител“ пред паметника „Цар Освободител“, пред автомобила на Г. пешеходка А.Б.Ц., не пропуснал пешеходката Ц. и не спрял докато тя преминавала по площта за преминаване на пешеходци, ударил я с челната лява зона на автомобила и по непредпазливост й причинил счупване на лявата лъчева кост на предмишницата, на типично място, закрито (без наличие на външна рана), реализирало медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни - средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК, като деянието е извършено на пешеходна пътека - площ за преминаване на пешеходци по пл. „Народно събрание“, продължение на тротоара на бул. „Цар Освободител“ пред паметника „Цар Освободител“ - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. посл., б. „а“, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години. С присъдата съдът не е лишил подс. Ц. М. Г. от право да управлява МПС. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК го е осъдил да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 522,00 лева и по сметка на СРС направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 1290 лева, като го е уведомил, че следва да заплати и по 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист. Постановил е вещественото доказателство - 1 бр. диск /л. 49 от досъдебното производство/ да остане към материалите по делото.

В жалбата и допълнението към нея защитниците на подс. Ц. Г. - адв. Л. В. и адв. М.

П., излагат аргументи за постановяване на присъдата при неизяснена в цялост фактическа обстановка, относима към състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Детайлно се аргументира, че: 1) по делото не е било категорично установено, че процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека; 2) на досъдебното производство са допуснати „неотстраними“ съществени процесуални нарушения, доколкото всички изготвени експертни заключения и писмени доказателства са на база проведения разпит на подс. Г. като свидетел, когато макар да не е бил привлечен формално като обвиняем, наказателна му отговорност вече е била ангажирана, поради което и протоколът за разпита му като свидетел е негодно доказателстено средство и не може да бъде ползван като отправна точка при изготвянето на експертни заключения, скици от ПТП и пр.; 3) невъзможно е да е била нарушена нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, доколкото автомобилът на подсъдимия не се е движел, когато пешеходката е предприела пресичане и е минала пред него; 4) последното се е случило внезапно, на непозволено за движение на пешеходци място, с което се претендира приложението на чл. 15 НК. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова оправдателна присъда. При условията на алтернативност се иска приложение на основния състав на престъплението по чл. 343, ал. 1 НК, с произтичащите от това последици – приложението на института на освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а НК.

В протеста на СРП се излагат съображения за незаконосъобразност на присъдата в частта, с която съдът не е наложил на подс. Г. наказание лишаване от право да управлява МПС. Сочи се, че с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343 НК, по 2 отношение на Г. следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС, като предлага същото да бъде за срок от шест месеца.

В разпоредително заседание на 20.02.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при СГП подържа протеста и отправя искане за изменение на първоинстанционната присъда в частта относно наказанието, като предлага на Г. бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Сочи, че действително по въпроса дали, когато съдът прилага чл. 55 НК при престъпленията по транспорта, има правомощието да не наложи наказание лишаване от права на основание чл. 343г НК е налице противоречива практика и проблемът предстои да бъде разрешен от ВКС с тълкувателно решение, но на този етап СРС не разполага с правомощия да неналожи допълнителното наказание, редом с основното такова. С тези аргументи отправя искане за уважаване на протеста.

Защитниците на подсъдимия Г. оспорват изцяло присъдата, с която подс. Г. е признат за виновен, приемайки я за неправилна и незаконосъобразна, а мотивите на съда за неубедителни и несподелими. Считат, че в първоинстанционното производство не се били събрани категорични и безпротиворечиви доказателства, нито за мястото, на което е извършено твърдяното престъпление, нито за това че то представлява пешеходна пътека по смисъла на ЗДвП. Сочат, че досежно тези обстоятелства доказателствата по делото са противоречиви и неубедителни и че съдът е приел априори, че е налице пешеходна пътека, като е допуснал разширително тълкуване на нормата на закона, което е недопустимо, тъй като е довело до утежняване на отговорността на подсъдимия. Навеждат аргументи и за това, че на фазата на ДП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че част от доказателствата по делото са базирани на свидетелските показания на Г., който впоследствие е привлечен към наказателна отговорност. По тези аргументи, както и изложените в допълнението към жалбата, отправят искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Ц. Г. да бъде признат за невиновен за престъплението, за което е предаден на съд. При условие на евентуалност, предлагат на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 4 от НПК да бъде прието, че извършеното деяние осъществява признаците на основния престъпен състав по чл. 343, ал.1, буква „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, на основание чл. 78а НК, подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в минимален размер.

Подсъдимият Г. в правото си на лична защита и последна дума се присъединява към казаното от адвоката си. Изразява съжаление за неволно причинените на пострадалата болки и страдания. Изразява желание съдът да му позволи да упражнява професията си като шофьор и да се грижи за семейството си.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена въз основа на надлежно приобщени гласни и писмени доказателства, позволяващи изясняване на фактическата обстановка.

При преценката на доказателствата, обсъждани от районната инстанция, СГС намери основания за частична корекция и допълнение във възприетата от първия съд фактическа 3 обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Ц. М. Г. е роден на ******* г. в гр. Ботевград, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, шофьор в „Инкарпет“ АД, с адрес в гр.

София, кв. „Илиянци“, ул. „*******, ЕГН **********.

Ц. М. Г. е правоспособен водач, притежаващ СУМПС категория „В”, валидно до 29.05.2024 г. На 29.05.2019 г. му бил издаден т. нар. „златен талон“ - контролен талон на водач на МПС, който няма наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата от първоначалното придобиване на правоспособност и има стаж не по-малко от 6 години или в рамките на 6 години не допусне нарушение на правилата за движение по пътищата. Ц.

М. Г. работел като шофьор, включително и в периода 2009 г. - 2021 г.

На 26.07.2019 г., около 15.08 ч., в гр. София подс. Ц. М. Г. управлявал моторно превозно средство - собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № *******, движейки се по площад „Народно събрание“, с посока на движение от ул. „Цар Иван Шишман“ към бул. „Васил Левски“, с намерение на кръстовището, образувано между площад „Народно събрание“ и бул. „Цар Освободител“, да извърши маневра завой надясно по бул. „Цар Освободител“, в посока към бул. „Васил Левски“. Времето било ясно, слънчево, с добра видимост. Пътното платно на площада и на бул.„Цар Освободител“, били отворени за движение за пътни превозни средства, било павирано, сухо, без наклони, дупки, посипаности и други неравности. Пътното платно на бул. „Цар Освободител“ било предназначено за двупосочно движение, разделено с двойна непрекъсната линия, с по две пътни ленти във всяка посока, разделени помежду си с пътна маркировка - прекъсната линия. Пътното платно на бул. „Цар Освободител“ било отделено от площад „Народно събрание“ с единична непрекъсната линия, като в района на мястото, където подс. Г. възнамерявал да предприеме маневра завой на дясно непрекъснатата линия преминавала в единична прекъсната линия – М3 от ППЗДвП. В района на кръстовището, на което се намирал, от дясно на ляво по посоката му на движение пътната маркировка и пътните знаци били следните: тротоар, след чийто край започвал участък с дължина 9 м., обозначен с пътна маркировка коси успоредни линии - М15, обозначаваща площ, забранена за движение на пътни превозни средства, чиято границата била очертана с непрекъсната линия. Така обозначената площ завършвала с поставени пътни знаци Б1 – пропусни движещите се по пътя с предимство и Г2 – движение само на дясно след знака. След края на така обособената площ (забранена за движение на ППС) започвала пътната лента, по която Г. се движел преди да спре за изчакване на движещите се по пътя с предимство автомобили за завой на дясно.