Решение № 20 от 01.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Пловдив, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария П. Шишкова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Георги Гешев Гешев като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300602395 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Ц.П. срещу Присъда № 74/08.09.2021г. по НОХД № 3580/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, І–ви н.с., с която подсъдимият М. А. А. е признат за виновен в това, че на 09.08.2020г. се е заканил на П.Б.Б. с престъпление против неговата личност – убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което на осн. чл.144 ал.3 вр. с ал.1, вр. с чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода в размер на една година и три месеца.

Със същата присъда подс. А. е признат за виновен и в това, че на 09.08.2020г. в гр.Пловдив се е заканил на М.Й.Б. с престъпление против нейната личност- убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което на осн. чл.144 ал.3, вр. с ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода в размер на една година.

С присъдата подс. А. е признат за виновен и в това, че на 09.08.2020г. е причинил другиму на П.Б.Б. разстройство на здравето извън случаите на 1 чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на главата, като деянието е извършено по хулигански подбуди, за което на осн. чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода в размер на една година. На осн. чл.304 от НПК подс.А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение – разстройството на здравето да е причинено и посредством нанесени отоци и кръвонасядания по главата.

На осн. чл.23 ал.1 от НК на подс.А. е наложено едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и три месеца. На осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното едно общо най – тежко наказание е отложено за срок от три години.

На осн. чл.24 от НК е увеличено определеното едно общо най- тежко наказание от една година и три месеца лишаване от свобода на една година и пет месеца лишаване от свобода. На осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното едно общо най- тежко и увеличено наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК подс.А. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 183.00лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив, както и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 50,00лв. по сметка на РС-Пловдив.

Присъдата е обжалвана от защитника на подс. М.А.– адв. Ц.П. с искане да бъде отменена изцяло като неправилна и незаконосъобразна и подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на задълбочен анализ на събрания доказателствен материал. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което са изложени съображения, че първостепенният съд не е събрал доказателства деянията по чл.144 ал.3 от НК да са извършени умишлено от подсъдимия, както и че правото му на защита било нарушено, тъй като липсвали експертни заключения, които да докажат, че у пострадалите лица е бил възбуден основателен страх за осъществяване на заканите с убийство. Сочи се, че не са доказани по категоричен и безспорен начин повдигнатите на подсъдимия обвинения по чл.144 ал.3 от НК, тъй като в проведеното съдебно заседание пострадалите не са посочили конкретно и точно отправените спрямо тях 2 заплахи. Възразява се, че обясненията на подсъдимия необосновано не са били кредитирани с доверие. Навеждат се доводи, че не следва да се кредитират с доверие показанията на пострадалите лица и свид.Т.Б., доколкото същите са заинтересовани от изхода на делото, а свид.Т.Б. не е и свидетел очевидец на деянието. По отношение на повдигнатото обвинение по чл.131 ал.1 т.12 от НК се твърди, че не са събрани доказателства подсъдимият да е нанесъл телесни увреждания на свид.П.Б., тъй като същите били констатирани два дни по- късно. Прави се искане ако въззивният съд прецени, че подсъдимия е нанесъл телесни увреждания на пострадалия да не приема квалификацията – деянието да е извършено по хулигански подбуди, поради наличието на конфликтна ситуация между страните. Алтернативно се пледира на осн. чл.337 ал.1 т.1 от НПК да бъде намален размера на наложено наказание на подсъдимия като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и защитникът му – адв.П. поддържат жалбата и допълнението към нея по изложените в тях аргументи.

Подсъдимият изразява желание да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Твърди, че е направил забележка на пострадалия да не изхвърля промишлените си отпадъци при битовите им, за което счита, че не следва да бъде осъден.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива.

Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.

Сочи, че първостепенният съд е направил обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, приложил е правилно материалния закон прилагайки нормата на чл.23 от НК като определеното едно общо най- тежко наказание се явява справедливо и адекватно на извършените от подсъдимия престъпни деяния.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.313 и чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално

ДОПУСТИМА,

3 подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав счита, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенният съд. Наведените в тази насока възражения на защитата за липса на мотиви на атакувания съдебен акт, поради липса на обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, въззивният състав счита за неоснователни, доколкото същите са ценени след като са били подложени на внимателна проверка за тяхната надеждност и достоверност и са изследвани както самостоятелно, така и в тяхната взаимовръзка.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. А. А. е роден на ***г. в с.***, обл. Пловдив, б., български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ като ЕТ, живущ на адрес – гр.Пловдив, обл. Пловдив, ул. „***“, № *** с ЕГН **********.

Свидетелят П.Б. е с трайно намалена работоспособност от 60%, съобразно Решение №***/06.06.2013г. на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив АД, поради заболяване диагностицирано като „***“.

Свидетелят П.Б. и съпругата му свид. М.Б. били собственици и управители на търговско дружество „***“ ЕООД с предмет на дейност обработка на метали, производство на метални изделия и конструкции. Във връзка с дейността на дружеството те използвали като цех помещение, находящо се в гр. Пловдив, ул.„***“ № ***, за което през месец октомври 2019 г. били сключили договор за наем. Цехът бил с два входа откъм двора, а в съседство се намирали множество производствени помещения, използвани от лица с различна дейност. При работа в производствения им обект имало силен шум, който се чувал и в съседните имоти. Свид. Б. не се притеснявали от това обстоятелство, тъй като цехът им се намирал в индустриална зона на града, поради което те считали, че няма необходимост да се съобразяват с 4 правилата за тишина и спокойствие, важащи за жилищните квартали.

Такъв съседен имот, в който се чувал шумът, пораждан от дейността на свидетелите Б., бил и домът на подсъдимия, находящ се на ул. „***“ № ***, който бил срещу цеха на пострадалите. В дома на подсъдимия живеела и неговата възрастна и болна майка, която била притеснявана от вдигания шум, което станало причина подсъдимият и неговият син- свид. П.А. да недоволстват от поведението на св. Б..

На 09.08.2020г. свид. П.Б. и свид.М.Б. били в наетия от тях цех на ул.

„***“ № *** в гр. Пловдив и работели по поръчка от техен клиент, като използвали машини: ъглошлайф и компресор, които издавали силен шум.

Вратите и на двора и на производствените помещения били отворени. Около 15:30ч. същия ден свидетелите Б. продължавали работата си, като се намирали в едно от обособените помещения в цеха, когато при тях видимо ядосан влязъл подсъдимият М.А.. Свидетелите П.Б. и М.Б. поздравили подс.А., като свид. М.Б. го попитала какво желае, а той минавайки покрай нея и отговорил: „Идвам да Ви убивам!“, след което отишъл към свид. Б., замахнал с ръката си към тялото му, като го блъскал назад, след това го хванал с лявата си ръка за врата. Пострадалият попитал какъв е проблемът, като му заявил, че няма намерение да се бие с него. Допълнил, че, ако има някакъв проблем, желае да го разрешат по нормален начин. Въпреки тези думи подсъдимият го заплашил с думите: „Ще те убия и ще те нарежа на парчета в кофата!“ , след което, докато го държал за шията, му нанесъл удар с юмрука на дясната си ръка в областта на лицето. От удара, свид. Б. залитнал и паднал назад. При падането се ударил в ръба на бетонен трегер в помещението и наранил предмишницата на дясната си ръка.

В този момент свид. М.Б. се намирала до подсъдимия А. и му викала да спре да бие съпруга й, като се опитвала и да го издърпа, но не успявала, тъй като последният бил гол до кръста и значително по-едър от нея. Помолила го да спре, като заявила, че мъжът й е инвалид и трудно стои на краката си. На тези думи подсъдимият А. отвърнал, че ще докара количка, ще го доубие и после ще го сложи в ковчег. След което подсъдимият М.А. тръгнал да излиза от помещението, като крещял: „Ще разберете за какво става дума! Ще видите кой съм аз! Ще ви нарежа цялата фамилия на парчета и ще ви хвърля в кофата за боклук!“, след което си тръгнал.

5

От отправените им заплахи свидетелите изпитали силен страх, както за собствения си живот, така и за този на близките си, като се притеснявали, че подсъдимият А. може да изпълни заканата си, а именно да умъртви и нареже на парчета не само тях двамата, но и тяхното семейство- дъщеря им и внука им. Същите били изпаднали в шок, не знаели какво да предприемат, поради което и не подали сигнал на тел. 112. Заключили навсякъде в цеха, за да не може подсъдимия да се върне и си тръгнали.

По-късно през деня, разказали за случилото се на свои познати и се консултирали с познат полицай, какво следва да предприемат, който ги посъветвал да потърсят правата си по надлежния ред, като подадат жалба до *** РУ на МВР-Пловдив.

На следващия ден – 10.08.2020 г. свид. М.Б. се чула по телефона с дъщеря си свид. Т.Б. и подробно й разказала за действията на подс. А., както и за отправените от него закани. Свид. Т.Б. усетила, че майка й е силно уплашена и също я посъветвала веднага, заедно с баща й, да подадат сигнал в полицията. Сигналът бил подаден още същия ден- 10.08.2020г. и бил входиран с № ***/10.08.2020г.

Свид. Т.Б. предприела незабавни действия във връзка с ангажиране на охранителна фирма, като още същия ден – 10.08.2020 г. в цеха на родителите й, била инсталирана техника и същият бил поставен под охрана на СОТ „***“ с оглед предотвратяване опасността от повторно нападение.

Вечерта на 10.08.2020г. свид. Т.Б. взела родителите си от сградата на *** РУ – ОДМВР гр. Пловдив и ги закарала в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, където извършили преглед и направили необходимите изследвания на свид. Б., за което му бил издаден лист за преглед в КДБ/СО № ***/10.08.2020г.