Решение № 124 от 17.06.2021, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. гр. Хасково , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария Анг. Ангелова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело № 20205640101941 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С. и В.Р.К.; против Б. Р. М.. с ЕГН ********** от **********; както и с адрес в *************.

Ищецът твърди, че като енергийно предприятие, по смисъла на чл.126 ал.1 и чл.129 от ЗЕ, бил единствено търговско дружество, притежаващо лицензия по чл.43 ал.2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на такава за битови нужди се осъществявала при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. ОУ, публикувани на сайта на дружеството, влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. По силата на раздел ІІ от ОУ, ищцовото дружество било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Ответницата, по силата на чл.153 ал.1 от ЗЕ, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в *************, имала качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34 ал.1 от ОУ била длъжна, да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която също била компонент на топлинната енергия, по смисъла на чл.33 ал.1 от ОУ – в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според чл.35 ал.1 от ОУ, при неизпълнение на това задължение, дължимо било и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на задълженията си, ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия разпределил за имота на ответницата топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за отопление топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и услуга за дялово разпределение – на обща стойност от 368,97 1 лв., включващо главница от 328,34 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., и 40,63 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.12.2018 г. - 23.06.2020 г. Начислената на ответницата топлинна енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане, в т.ч. чл.71 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Доколкото обектът на потребление се намирал в сграда в режим на етажна собственост, топлинната енергия се разпределяла за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към НТ. За събиране на посочените суми, ищецът подал на 24.06.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 1446/2020 г. на ХРС. Същото било отхвърлено от съда, на основание чл.411 ал.2 т.5 от ГПК, предвид на което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск за вземането му, на основание чл.415 ал.3, вр. ал.1 т.3 от ГПК.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 24.06.2020 г. до окончателното изплащане; както и направените по делото разноски, в т.ч. и тези по ч.гр.дело. Ищецът се представлява от пълномощник – юрисконсулт в открито съдебно заседание, който поддържа предявения иск частично, предвид извършено в хода на производството частично плащане; а именно: поддържа го за главница в размер на 310,81 лв. и за обезщетение за забава в размер на 40,61 лв., така както е изчислено от съдебно – счетоводната експертиза.

Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначеният й на същото основание особен представител, като преди всичко счита иска за недопустим, т.к. не можел да бъде продължение на заповедното производство; липсвала процесуална легитимация на ищеца, да го предяви; липсвала и облигационна връзка между страните. Липсвали доказателства – ответницата да е собственик на топлоснабден имот, намиращ се в режим на етажна собственост; за решение на ОС на етажните собственици за това, цялата сграда да бъде клиент на ищцовото дружество; за валиден договор с дружество разпределител на топлинна енергия; за спазена законовата процедура за продажба на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие. Това касаело и основателността на иска. Оспорва се иска по основание и размер. Приложение намирали чл.153, чл.139 ал.1 от ЗЕ, §1 т.2а от ДР на ЗЕ и Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./. Качеството потребител на енергия не било предпоставено само от правото на собственост или друго вещно право върху определен имот, а необходимо било и той реално да ползва топлоенергията за домакинството си. В тази връзка се оспорват твърденията на ищеца, да е доставило през процесния период до жилището на ответницата топлинна енергия на посочената стойност и същата да е била консумирана от нея, както и да е било извършено дялово разпределение на топлинна енергия за имота. Нямало доказателства, че ответницата е обитавала имота и че е ползвала топлинна енергия, както и че е налице валиден и действащ договор с дружество - разпределител, което да е разпределило за имота на ответницата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация както и услуга за дялово разпределение за търсените стойности и периоди. Твърдението, че начислената на ответницата топлинна енергия била доставена и разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ било недоказано. Доставеното в имота количество топлинна енергия не се отчитало от 2 служители на търговеца /или техни подизпълнители/, извършващи дяловото разпределение - в началото и края на всеки отоплителен сезон по показанията на монтираните в имота водомер за битово - горещо водоснабдяване и апартаментен топломер, поради причината, че този имот дългосрочно бил необитаем и нямало как да имат достъп до измервателните уреди. Методиката, на която се позовавал ищецът за изчислението била отменена - решение № 4777/ 13.04.2018 на ВАС, Трето отделение, по адм. дело № 1372/2016 г. Ако ищецът твърдял, че начислените количества топлинна енергия са на база предполагаемо, а не реално количество потребена енергия, то оспорва се начисляването й поради противоречие с Директива 2011/83/ЕС и на ЗЗП, при което била недължима. Предоставените с исковата молба документи представлявали писмени твърдения на страна, удостоверяващо единствено изгодни за нея факти и като такива нямали материална доказателствена сила. Оспорва се редовността на воденото от ищцовото дружество счетоводство, както и всички представени от него за установяване на вземането писмени доказателства, относно начина на изчисляване и отчитане и отразените в тях данни. Оспорва се коректността при извършване на дяловото разпределение на топлинна енергия и количеството доставена топлинна енергия, за което е формирано процесното задължение, както и за достоверността на вписаните от ищеца данни за потребената топлинна енергия. В представените документи липсвала индивидуализация за какво е дължимата сумата и как е изчислена. Оспорват се твърденията, че ответницата ежемесечно е получавала фактури, каквито ищецът бил задължен да изпраща, както и съобщения и писмени уведомления за тези обстоятелства. Липсвали доказателства, че в абонатната станция в сградата по местонахождение на имота на ответницата, има монтиран топломер, годно средство за търговско измерване, че дяловото разпределение е извършвано съобразно нормативната уредба, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от дружеството за дялово разпределение и правилно изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на реално доставената топлинна енергия. Оспорва се твърдението, че на ответницата са издавани изравнителни сметки и че тя ги е получила и се е запознала с тях, както и че е имала възможността да отправи възраженията си. Без отчет от уредите, до които няма достъп за процесния отоплителен сезон, това било невъзможно. А ако били изготвяни такива, не било ясно, дали същите са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение или на база на предполагаемо, а не реално потребление.

Липсвали и представени изравнителни сметки, които били изискване за прилагане на специалния режим, предвиден в чл.44 ал.2 от ОУ, вр. чл.410 от ГПК. При определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следвало да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период. Според приложимите чл.32 и 33 от ОУ на ищеца от 2014 г., макар да били изискуеми месечно дължимите суми в 30дневен срок от датата на публикуването на задълженията, длъжникът изпадал в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.

Ищецът не ангажирал доказателства относно публикуването на фактурите на интернет страницата му, респ. относно датата, на която е сторил това. Недоказаността на главния иск водела до неоснователност на акцесорната претенция. Според последно цитираните разпоредби, клиентите на топлинна енергия не дължали обезщетение за забава върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия за периода след влизането в сила на общите условия от 2014 т., а само за сумите, начислени след извършването на изравняването на топлинната енергия. Не били спазени и разпоредбите на чл.45 и чл.48 ал.1 т.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация" ЕАД на потребители в град Пловдив, като между страните било 3 водено и предходно съдебно производство за друг период от време.

Предвид изложеното, особеният представител на ответника иска отхвърляне на предявения иск изцяло. Доколкото с поведението си ответникът не дал повод за завеждане на настоящото дело, той не дължал деловодни разноски. Особеният представител на ответницата я представлява в открито съдебно заседание, като поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като му се присъдят деловодни разноски, според представен списък за тях.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Като писмено доказателство по делото се представи и прие препис-извлечение от сметка на името на ответницата при ищеца за задълженията за консумирана топлинна енергия, след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението, съгласно изискването на чл.154 от ЗЕ. Видно от него, на името на ответницата е открита партида с клиентски номер *************3 относно обект на потребление с ИТН *************, находящ се в *************. Същото е било представено и по заповедното производство, според което ответницата дължи на ищеца сумата от общо 368,97 лв., от която главница от 328,34 лв. за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. и лихва от 40,63 лв. за периода 04.12.2018 г. – 23.06.2020 г., по подробно описани 6 броя фактури с ежемесечни падежи в периода 03.12.2018 г. – 03.06.2019 г.

Ищецът представи извлечение от вестник „Марица” от 24.12.2007 г., ведно с Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД за потребителите в град Пловдив; както и извлечение от вестник „Новинар”, брой 298 (4852) година XVI, ведно със същите ОУ. Тези ОУ се представиха по делото и от особения представител на ответницата. Конкретните относими към случая текстове от тези ОУ, съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 6 том I рег. № 594 дело № 5/2008 г. от 21.01.2008 г. по описа на нотариус с рег. № 001; с район на действие РСПловдив; ответницата и съпругът й са закупили апартамент, с прилежащото му избено помещение, находящ се на горецитирания адрес - гр. Пловдив, ************* ет.13 ап.62. Продавач по сделката е Емилия Раева Мутафова, представила нотариален акт от 30.11.2004 г. Относно жилищната сграда на този адрес е представеният по делото договор № 113/14.04./18.05.1994 г., сключен между „Топлофикация Пловдив Север“ ООД, като доставчик, и председателя на домсъвета, упълномощен от ОС. Предмет на договора е доставката на топлинна енергия за отопление и БГВ на жилищни сгради, като доставчикът присъединява към топлофикационнта си мрежа и снабдява клиента с топлинна енергия, според Наредба № 1 и Наредба № 2 за ползване и отчитане на топлинна енергия от 1975 г. Клиентът се е задължил, да заплаща ежемесечно от 15-то до 25-то число използваната топлинна енергия на касите на доставчика по установена тарифа за топлоенергия. Към договора са приложени: протокол от 16.05.1994 г. от живущите в *************; за проведено същия ден събрание за упълномощаването на лицето, сключило договора с тези му права; както и всички живущи в блока са съгласни да ползват топла вода; както и списък на живущите в апартаменти, на които има пломбирани радиатори, сред които не е апартаментът на ответницата; списък на живущите в дома на ************* за пускане на топла вода, сред които е и апартаментът на ответницата с посочени лица П.С.А. и Х.Т.Г., притежаващи общ водомер. Ищецът представи по делото още договор № ТС-П159/ 16.01.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия, сключен между ЕС на адрес ************* гр. Пловдив, като възложител;