Решение № 199 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000466 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 22564/24.02.2025год. на Д. А. Б. срещу Решение № 134/27.01.2025год., постановено по т.д.№ 2213/23год. на СГС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ Българска банка за развитие „ ЕАД и „ Търговски център Марица“ ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД, чл.26, ал.2 , предл. 5 от ЗЗД и чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, а именно :за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег.№ 1926/19.04.2018год. и с удостоверяване на съдържанието рег.№ 1927,т.1 № 138/19.04.2018год. на З. Т.- Нотариус с район на действие СРС, рег.№ *** при НК на РБ, с който Д. Б. е прехвърлил на „ Българска банка за развитие “АД притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „ Търговски център Марица“ ЕООД, на основание , че същият е привиден, евентуално че противоречи на добрите нрави, както и е отхвърлен предявения от Д. Б. срещу „ Българска банка за развитие „ ЕАД и „ търговски център Марица“ ЕООД иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписано обстоятелство по партидата на „ Търговски център Марица“ ЕООД, касаещо промяната в собствеността на капитала на търговското дружество , извършено въз основа на нищожен договор за прехвърляне на дялове и Д. Б. е осъден да заплати на „ Търговски център Марица „ ЕООД разноски в размер на 6 000 лева , а на „ Българска банка за развитие“ ЕАДразноски в размер на 18 000 лева и по сметка на СГС-държавна такса в размер на 169 004.32лева.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано.

Сочи се, че първоинстанционният съд бил направил извод за неоснователност на исковите претенции при погрешна интерпретация на сбраните по делото доказателства. Поддържа се , че процесния „меморандум“ не съставлява част от договора за прехвърляне на дялове, че същият не съдържа нотариално удостоверяване на подписи и съдържание, за да се приеме , че в него детайлно е определена цената на прехвърлените дялове на „ Търговски център Марица „ ЕООД.

Договорът за покупко-продажба на дялове не съдържал препратка към меморандума , в същият 1 били уредени други отношения между страните и същият не променя договорената в договора за прехвърляне на дялове продажна цена. Направеният в горния смисъл извод от първоинстанционния съд бил не само неправилен и необоснован, но и изложените в съдебното решение обосноваващи го мотиви били противоречиви. Твърди се, че правилният анализ на събраните по делото доказателства сочи на извод , че меморандумът не съдържа в себе си уточнение или доразвИ.е на отношенията свързани със заплащане на цената по договора за продажба на дялове , а същият съставлявал обратно писмо между страните , в което била направена договорка различна от тази, която са обявили в сключения между тях договор за продажба на дялове.

Поддържа се , че неправилно първоинстанционният съд бил приел , че сделката е действителна и не била сключена при липса на съгласие. Не било съобразено, че УС на Банката е взел решение за сключване и на договор за придобИ.е на дружествените дялове, който да е на стойност 5 000 лева, но в същия протокол липсвало решение за банката да придобие вземане срещу предприятието за 1 лев, нито такова за сключване на процесния меморандум.

Като неправилен се сочи и извода на първоинстанционния съд, че в случая не е налице прикрита сделка. Твърди се , че събраните по делото доказателства установявали по категоричен начин,че прикритата сделка е описана в меморандума, а именно „ дълг срещу собственост“VВ меморандума била договорена съвсем различна сделка, с която ответникът придобивал търговското предприятие на ТЦ Марица ЕООД за сумата от 4 232 103 лева като вместо да плати на ищеца договорената цена, закрива свои три вземания на стойност 4.5 мил.лева от три дружества.

Независимо, че в меморандума било записано че е част от договора за покупко-продажба на дялове, се касае за съвсем различни сделки . Били свързани дотолкова, че единият прикрива другия.

Поддържа се също така, че договорът за прехвърляне на дялове бил нищожен и на основание, че заобикаля закона- чл.26, ал.1 от ЗЗД,тъй като имал за цел да постигне с позволени средства резултат, който е забранен от закона, тоест да прехвърли собствеността върху търговския комплекс. Обективираната в меморандума сделка била прикрита спрямо всички трети лица , тъй като ответникът не бил желал никое трито лице да види , че се сключва сделка „ дълг срещу собственост“, както и цената и условията , при които се случва.

Прави се оплакване за изключително повърхностна преценка от страна на първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства, както и за банкетни , а и неправилни мотивите във връзка с приетата неоснователност на иска по чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Излагат се доводи и за недължимост от страна на ищеца на определената за плащане от него и присъдена в полза на СГС държавна такса.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявените искове, с присъждане на направените в първоинстанционното и въззивно производство разноски.

В подаден от „ Българска банка за развитие „ ЕАД и „ Търговски Център Марица“ ЕООД писмен отговор се поддържа , че въззивната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли . Като правилен се сочи извода на съда, че в трите процесни договора / договора за прехвърляне на дялове , меморандума и договора за прехвърляне на вземания/ страните са изразили обща воля, а тя е чрез прехвърляне на дружествените дялове на ТЦМ от страна на Д. Б. на ББР да се погасят задълженията на лицата „ Виа Глас“ ЕООД, „ Виа Кепитъл Партнърс“ ЕООД и „ Ер Виа“ ООД при условията , уговорени в чл.1 от меморандума. Поддържа се , че трите договора са една комплексна сделка,насочена към погасяване на задълженията на дружества от групата „ Ер Виа“ не с парично плащане, а с прехвърляне на активи. Посочва се , че с оглед комплексния характер на сделката , меморандумът допълва стойността по договора за продажба на дялове като стойността на предприятието била стойността на дружествените дялове. Разсъждава се , че квалифицираната форма е необходима за прехвърлянето на дружествените дялове, а не за посочване на цената, поради което договорът за прехвърляне на дружествени дялове, ако е с нотариална заверка на подписите и съдържанието, няма да страда от порок във формата, дори и в него да не е посочена никаква цена. С оглед на това, оплакванията на жалбоподателя за порок във формата на меморандума били несъстоятелни. Допълнителен аргумент за това се извежда и от обстоятелството , че договорите били изпълнени без всякакви възражения от Д. Б., по която причина и предвид нормата на чл. 293, ал.3 от ТЗ, той не можел да се позовава на нищожността на 2 меморандума поради порок във формата.

Като несъстоятелни се сочат оплакванията във въззивната жалба за противоречивост на мотивите на обжалвания съдебен акт. Поддържа се ,че при даване вместо изпълнение еквивалентността на насрещните престации се определя от волята на страните.

Нееквивалентността имала значение или при условията на чл.33 от ЗЗД или когато е налице изключително голяма разлика в престациите, така че неравностойността да се свежда до липса на престация. В случая ищецът нито се позовавал да е действал при условията на чл.33 от ЗЗД, нито било налице неравностойност, която да се свежда до липса на престация от страна на ББР.

Оплакванията във връзка с нееквивалентността били несъстоятелни и предвид уговореното в преамбюла на меморандума.

Като неоснователни се сочат и оплакванията във връзка с приетото от съда касателно иска по чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД. Сочи се, че законът не поставял изискване за наличие на решение на УС на банката за сключване на договор за прехвърляне на дялове, като такова условие не фигурирало и в Устава на банката. Вписаните в търговския регистър като представляващи банката членове на управителния съвет можели да сключват всякакви договори, без разрешение на УС за конкретната сделка.

Обжалваното решение се определя като правилно и законосъобразно и по отношение иска по чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД. Поддържа се , че тежестта за доказване на твърденията за симулация е върху ищеца и то при условията на главно и пълно доказване. Същият обаче не бил представил доказателства, установяващи твърденията му, а от събраните по делото било несъмнено , че симулация липсва. Твърди се , че страните и по трите договора са желали настъпването на правните им последици. Меморандумът не съставлявал обратно писмо, а и в него липсвала изразена воля , че Д. Б. залага дружествените дялове на „ ТЦМ“ или че прехвърля търговското му предприятие. Договорът за прехвърляне на дялове не бил привиден, страните желаеели да настъпят правните му последици и той не прикривал друга сделка,както твърдял ищеца.В никой от представените документи не се съдържал намек за воля от страните за сключване на договор за особен залог, както и каквато и да било сделка, различна от обективираната в договора за продажба на дружествени дялове. Противен извод не би могъл да се прави и въз основа на клаузите но чл.2, ал.1 ,т.1 и 2, чл.3, чл.4 и чл.5 от меморандума. Възможността за обратно изкупуване била условна , каквато била и тази, обективирана в чл.3 от меморандума.

Уговорката в чл.4 не водела до различна последица от прехвърлянето на дружествените дялове на ТЦМ. Като допълнителен аргумент за липсата на симулативност се сочи решението от 11.05.2018год. на УС на банката , което не е за сключване на договор за залог на дружествени дялове или за продажба на търговско предприятие.Решението на едноличния собственик на капитала на ТЦМ- ищецът Б. също било за сключване на договор за продажба на дружествени дялове . Липсата на симулация се извеждала и от обстоятелствата ,че банката е оповестила публично и най –широко последиците от сделката.

Излагат се доводи за несъстоятелност на оплакванията във връзка с приетото от съда относно претенцията по чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД . В тази връзка се сочи, че задълженията по трите договора за кредит не са били несъбираеми , тъй като били обезпечени, а производството по несъстоятелност на „ Ер Виа“ ООД и „ Виа Глас“ ООД били открити след сключване на договорите от 19.04.2018год.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

По делото се установява следното :

Пред СГС са предявени от Д. Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД срещу „ Българска банка за развитие „ ЕАД и „ Търговски център Марица „ ЕООД , съединени при условията на евентуалност с иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Поискано е съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 19.04.2028год., сключен между ищеца и ББР ЕАД като противоречащ на добрите нрави, като сключен при липса на съгласие и като прикриващ сключен между страните договор за залог на дружествени дялове, евентуално- договор за продажба на търговско предприятие. При уважаване 3 на някой от горните искове се прави искане да бъде признато за установено, че вписване № 20180608173557 по заявление вх. № 20180604111750, извършено по партидата на „Търговски център Марица“ ЕООД е вписано несъществуващо обстоятелство.