Решение № 1514 от 06.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1514 гр. Велико Търново, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. ИЛИЕВА при участието на секретаря П.А ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от Г. ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110104265 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение.

Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за кредит Експресо от ***. СЖ Експресбанк/праводател на „Банка ДСК“/ е предоставила на К. А. като кредитополучател и Р. А. като съдлъжник потребителски кредит в размер на 6300лв., със срок на издължаване на кредита 84 месеца, срок на договора до 10.03.2021г. Излагат се твърдения, че на 11.08.2019г. е починала съдлъжника Р. А., която е оставила наследници по закон-съпруг К. А. и дъщери С. М. и Г. С.. На 01.11.2019г. наследниците К. А. и Г. С. заявили, че са приели наследството и се съгласяват да издължат кредитните задължения по договор за кредит от ***, различен от процесния. На 22.12.2020г. е починал и кредитополучателя К.А. На 26.03.2021г. е вписан отказ от наследството на посочения наследодател К.А., направено от Г. С.. Сочи се, че наследникът С.М.е починала на 12.11.2022г., като нейни наследници по закон са съпруг Р.М., син С.М.и дъщеря Р.М., която е непълнолетна. С решение по частно гр.дело ***., образувано по чл.51 от ЗН по молба на „Банка ДСК“ съдът е постановил вписване, че Р. и С. М. губят правото да приемат наследството на С. М., а за непълнолетното дете молбата по чл.51 от ЗН е оставена без уважение. С решение по частно гр.дело ***., по молба по чл.51 от ЗН, е постановено вписване, че Г. С. е загубила правото да приеме наследството на майка си Р. А. и е вписан отказ на Р. и С. М. от наследството на Р. А. Ищецът заявява,че счита, че 1 ответникът Г. С. е приела наследството, оставено от нейната майка, плащайки нейни задължения и счита, че вписаното по-късно обстоятелство, че Г. С. губи правото да приеме наследството не поражда действие. Ищецът заявява, че ответникът дължи по процесния договор за кредит в качеството на наследник на Р. А. сумата 1843,07лв.-главница, сумата 225,03лв.-договорна лихва за периода 10.04.2019г.-10.03.2021г.,сумата 132,83лв.обезщетение за забава за периода 10.04.2019г.- 10.03.2021г., сумата 712,27лв.-законна лихва, считано от 01.08.2024г. до окончателното изплащане, които суми твърди, че съответстват на дела на ответника от наследството на Р. А. Ищецът сочи, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение по частно гр.дело №2401/2024г. по описа на ВТРС, срещу която е подадено възражение от длъжника. Отправя искане съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми по процесния договор за кредит, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва договорното правоотношение между ищеца и нейните наследодатели по процесния договор за кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че със сключване на договора за встъпване в дълга на Р. А. за задълженията по договор за кредит от *** ответницата е приела наследството й. На следващо място заявява, че дори и да се приеме, че е ответницата е приела наследството оставено от нейната майка, оспорва размера на исковите претенции като твърди, че не съответстват на дела й от наследството.

Прави възражение за погасяване по давност на претенциите за лихви. Ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.02.2014г. между СЖ Експресбанк/праводател на Банка ДСК/ и К. С. А. като кредитополучател и Р. Г. А. като съдлъжник е сключен договор за потребителски кредит в размер на 6300лв. със срок на връщане на кредита 84 месеца, краен падеж 10.03.2021г.

Съгласно договора за кредит лихвения процент е 9,95% годишно формиран БЛПSGEB за лева, увеличен с надбавка от 4,2 пункта на година. При сключване на договора приложимия БЛПSGEB е 5,75%. Съгласно договора, при неиздължаване на месечна анюитетна вноска в предвидените в договора срокове, договорената лихва се увеличава с наказателна надбавка, която се начислява отделно от анюитетните вноски.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Р.Г.А. е починала на 11.08.2019г. и оставила наследници по закон: К. С. А. -съпруг и дъщери С. К. М. и Г. К. С..

От представено по делото удостоверение за наследници е видно, че К.С.А. е починал на 22.12.2020г., като негови наследници по закон са дъщери С.К. М.и Г. К. С..

Видно от представено по делото удостоверение за наследници С.К. М. е починала на 12.11.2022г. и е оставила наследници по закон: съпруг Р.М., син С.М.-пълнолетен и дъщеря Р.М., непълнолетна.

По делото е представено заявление от ответницата Г. С. от 01.11.2019г., с което заявява, че 2 като наследник, приел наследството на починалия кредитополучател/съдлъжник Р. Г. А. поема задължението да погасява договор за т.кредит за текущо потребление от ***.

Представен е и договор за встъпване в дълг на трето лице по договор за кредит от ***., сключен между „Банка ДСК“ от една страна и от друга-ответницата и К. С. А., с който посочените лица са поели погасяването на задълженията по договор за кредит за текущо потребление от ***., сключен от техния наследодател Р. Г. А. и „Банка ДСК“.

По делото е представено препис от решение по частно гр.дело *** по описа на ВТРС, с което по молба на „ПИБ“АД по чл.51 от ЗН съдът е постановил вписване в книгата по чл.49 ал.1 от ЗН, че Г. К. С. губи правото си да приеме наследството, оставено от наследодателя й Р. Г. А. Със същото решение са вписани откази от наследство направени от Р. М. и С. М., от наследството оставено от Р. Г. А. Отхвърлена е молбата по чл.51 от ЗН спрямо непълнолетния наследник Р. М.

Видно от удостоверение от 26.03.2021г. ответницата е направила отказ от наследство, оставено от наследодателя К. С. А.

По делото е представена покана-уведомление по чл.84 от ЗЗД до Г. К. С., връчена на 08.07.2024г., с която ищецът е поканил ответника да заплати непогасените задължения по договор за кредит от ***., сключен с наследодателя й Р. А.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че сумата по кредита е постъпила по банковата сметка на кредитополучателя на 04.03.2014г. За погасяване на кредита е заплатена сумата в общ размер 6209,47лв.. Видно от заключението, до 10.03.2021г. не са били погасени 24 месечни вноски, обхващащи периода 10.04.2019г.-10.03.2021г. на обща стойност 2415,60лв., като непогасената главница е в размер на 2211,69лв.; непогасената договорна лихва за периода 10.04.2019г.-10.03.2021г. е 270,03лв.; непогасената лихвена надбавка за периода 10.04.2019г.-10.03.2021г. е 159,40лв.

Размерът на законната лихва върху главницата за периода 1103.2021г. до 23.07.2024г е 854,72лв.

„Банка ДСК” АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника Г. К. С.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.г.гр.д.*** на Великотърновски районен съд против длъжника Г. К. С. за заплащане на сумата от 2 913,20 лева /две хиляди деветстотин и тринадесет лева и двадесет стотинки/, от която: 1 843,07 лева – главница; 225,03 лева – договорна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 10.03.2021 г.; 132,83 лева – обезщетение за забава за периода от 10.04.2019 г. до 10.03.2021 г.; 712,27 лева – законна лихва от 11.03.2021 г. до 23.07.2024 г., дължима съгласно Извлечение 1 от счетоводните книги на “Банка ДСК” ЕАД – гр. София от 24.07.2024 г. за сметка ***, ведно със законната лихва върху главницата от 1 843,07 лева, считано от 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 158,26 лева /сто петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски по делото – държавна такса от 58,26 лева и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

3

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и тя е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, като след дадени от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.

По делото се установи, че между К. С. А. в качеството на кредитополучател и наследодателя на ответницата в качеството съдлъжник е възникнало твърдяното договорно отношение – договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовата банка предоставя на кредитополучателя сумата 6300лв. за срок 84 месеца, като крайния срок на договора е 10.03.2021г. и издължаването на кредита е извършвано на месечни анюитетни вноски по погасителен план, неразделна част от договора.

По делото не е спорно, че отпуснатия кредит е усвоен и по него са направени плащания в размер на 6209,47лв., като видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза непогасени останали 24 броя месечни вноски, за периода 10.04.2019г.10.03.2021г. на обща стойност 2415,60лв.

Спорният момент е дали може да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на неплатената част от кредита в качеството й на наследник на съдлъжника Р. А.

От събраните по делото доказателства се установява, че съдлъжника Р. А. е починала на 11.08.2019г., като е оставила законни наследници съпруг и две дъщери, една от които е ответницата по делото. Видно от представените удостоверения за наследници съпругът на Р.

А., който е и кредитополучател по договора е починал през 2020г., а дъщеря й С. М. е починала през 2022г.

Спорният момент е дали ответницата е приела наследството, оставено от нейната майка. Действително, по делото е представено съдебно решение постановено по частно гр.дело ***., образувано по молба на „ПИБ“ АД по чл.51 от ЗН, с което решение след проведена процедура по чл.51 от ЗН съдът е постановил вписване в книгата по чл.49 ал.1 от ЗН, на обстоятелството, че Г. К. С. губи правото да приеме наследството, оставено от 4 нейната майка Р. А. , поради това ,че в предоставения й срок не е отговорила дали приема наследството, или се отказва от него. Съдът счита, че ищецът доказа в настоящото производство, че ответницата е приела наследството, оставено от нейната майка преди вписването направено в книгата по чл.49 ал.1 от ЗН, като приемането на наследството е станало с конклудентни действия. В случая, се установи, че след смъртта на майка си ответницата е заплатила кредит, който е бил изтеглен приживе от нейната майка, по договор за кредит за текущо потребление от ***., по който кредитополучател е Р.А. По делото е представен договор за встъпване в дълг, с който ответницата поема да изплаща заедно с лицето К. А. /баща на ответницата/ задълженията по кредита, който е изтеглила нейната майка. От заключението на ССЕ се установява, че след смъртта на майка си ответницата е заплатила задълженията по този кредит от *** и същият е изцяло погасен на 04.05.2023г.