Решение № 1973 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1973 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100502211 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20195164 от 06.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 5077 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 158 състав, е отхвърлена молбата по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, депозирана от К. Р. И. срещу А. Д. М. по повод твърдени актове на домашно насилие от 19-21.01.2021 г., като отказал да издаде заповед за защита. Със същото решение съдът издал на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН заповед срещу А. Д. М. по молба на А. А. М., действаща чрез своята майка и законен представител К. Р. И., като го задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. А. М.; предупредил на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН А. Д. М., че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на заповедта е престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК и му наложил глоба в размер на 200 лева, като го осъдил да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса в размер на 25 лева, а на К. Р. И. сторените деловодни разноски в размерна 400 лева.

1

Недоволен от така постановеното решение останал А. Д. М., ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото в частите му, с които била уважена молбата по чл. 8 от ЗЗДН, като недопустимо, а също и като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни съображения за сочените пороци. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили като недопустим, респективно да отмени съдебния акт, като отхвърли молбата за предоставяне на съдебна защита и му присъди сторените в производството разноски.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските, сторени от другата страна.

В срока за отговор, К. Р. И., действаща като майка на малолетната А. А. М., молител в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата на ответника като изцяло неоснователна. Излагат доводи в подкрепа на заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт, като й се присъдят сторените деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен. Претендира разноски по представен списък. Окончателното си становище излагат в писмени бележки, вх. № 82935/05.12.2022 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК във връзка с чл.

17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан с подадената от ответника в първоинстанционното производство въззивна жалба, съдът констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите му, с които е отхвърлена молбата на К. Р. И., подадена от нея срещу А. Д. М. и е постановен отказ за издаване на заповед за защитата й.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Производството пред Първоинстанционният Софийски районен съд било образувано по молба на К. Р. И., действаща лично за себе и като представител на малолетното дете А. А. М., с искане за вземане на мерки за защитата им от ответника А. Д. М.. В молбата се излагали твърдения, че молителката К. И. и ответникът А. М.

2 живели на съпружески начала, като двамата са родители на детето А., както и че в периода 10-21.01.2021 г. същият извършил актове на домашно насилие спрямо тях.

В открито съдебно заседание по делото ответникът оспорвал молбата като неоснователна, а изложените в нея твърдения като неверни, като същевременно признавал, че е задържал при себе си детето А. за процесния период, през което време не осигурявал явяването му на предварително заявените през този период часове за слухово-речева рехабилитация в кабинет „Н.“ и не подал предварително уведомление за това, в резултат на което тази услуга впоследствие била отказана. Твърдял, че за същият период детето спечелило повече от контакти с бащата и неговото разширено семейство.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Между страните нямало спор, че първата молителка и ответникът са живели на съпружески начала, като от съжителството им била родена малолетната молителка.

По делото била представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от молителката К. И..

По делото бил приет социален доклад на ДСП „Красно село“, в който се сочело, че детето А. се отглеждало от майката, като бащата активно участвал в грижите за него с помощта на собствената си майка. От проведен разговор с личния лекар на детето – д-р С.А., се установило, че детето се води на лекар от майката редовно, на консултации и по необходимост, като нямала притеснителни наблюдения по отношение на детето.

Бащата не контактувал с д-р А. и тя не желаела да има контакти с него. От събраните при социалното проучване данни ставало ясно, че детето общувало добре и имало изградена връзка с роднините по майчина и по бащина линия. Малолетната А. посещавала образователен център „Яника“, а от разговор с директора на същия център се установило, че към момента на проучването детето редовно посещавало часовете, като работели в малки групи и се развива според очакванията на преподавателите и съобразно плана, установен за неговото развитие. Детето изглеждало щастливо и добре, като винаги било водено и вземано от майката, а бащата не е водил детето.

Последният получил кратък доклад от Центъра, касаещ детето, с който се давали отговори на поставени от него въпроси. Детето ползвало социална услуга към ЦОП „Света София“. Отдел „Закрила на детето“ при ДСП „Красно село“ не установили признаци на насилие над детето от страна на неговите родители, като показвало привързаност и към всеки от тях. Правело впечатление също, че детето обичало да общува със социалните работници, играело си с тях, рисувало и имало желание да се гушка. Посочено е също, че експертно решение на ТЕЛК на детето е призната 90 % вид и степен на увреждане с чужда помощ; детето е със слухово протезиране и има специални потребности и режим на отглеждане. В заключение се сочело, че основните 3 грижи за детето се полагали от майката, като му били осигурени необходимите битови условия и среда на отглеждане; А. посещавала подходящо за възрастта и специфичните й нужди учебно заведение; общуването между родителите е силно нарушено и може да доведе до поставяне на детето в конфликт на лоялност и да повлияе на емоционалното му състояние. В интерес на малолетната е да общува с родителите си и близкия семеен кръг, както по бащина, така и по майчина линия, но съобразено с възрастта му и при ангажираност за покриване на здравните му нужди.

По делото били събрани гласни доказателства с разпита на свидетелите Р.Р., баща на първата молителка, Г.А., без родство със страните, И. Д.а, майка на ответника, и Я.И., без родство със страните, като първите двама свидетели били осигурени от молителите, а вторите двама – от ответника. Първоинстанционния съд кредитирал показанията на тези свидетели в частите им, в които възпроизвеждали непосредствените им възприятия за изнесените пред съда факти. От показанията им се установявало, че на 19.01.2021 г. между К. И. и А. М. възникнал конфликт по повод това, че той не върнал детето А. при майката, за което предварително подписал протокол. След това майката търсила детето в дома на бащата, викала детето, но бащата не отравял вратата и не предал детето. Конфликтът продължил до 21.01.2021 г., когато бащата предал детето на майката, като в този период било търсено съдействие от полицията и социалните служби. В периода, през който детето било при бащата, между страните било безспорно, че то не е посещавало часове при сурдопедагог, в резултат на което родителите били уведомени с писмо от 22.01.2021 г., че предвид това, че отсъствията са направени без предварително уведомяване, считано от 22.01.2021 г. за същите часове ще бъде записано друго нуждаещо се дете. Самият ответник представил кореспонденция със специалиста, водещ часовете по рехабилитация на детето в същия център, от която се установявало същото обстоятелство, а отделно от това в писмо до същия специалист от 22.01.2021 г. ответникът изразил съжаление за създалата се ситуация и отправил искане за продължаване на часовете по рехабилитация на детето в Центъра.

За задължението да осигури явяването на тези занятия ответникът бил уведомен, като това обстоятелство се установявало от представен от самия него по делото и изпратен му от майката на 10.01.2021 г. в 23.11 часа имейл, а също и посредством приложение за комуникация.

С определение от 08.01.2021 г. по друго дело, висящо пред СРС, 86 състав, съдът определил привременни мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето А., неговото местоживеене, режимът на контакти с другия родител и дължимата от последния привременна издръжка. Горното определение не било известно на страните в процесния период, като им било съобщено по имейл от трето на спора лице – адвокат Т. на 20.01.2021 г. в 21.01 часа.

4

При тази фактическа установеност и ангажирани писмени и гласни доказателства, Първоинстанционния съд е постановил обжалвания съдебен акт, приемайки, че е налице акт на домашно насилие от страна на ответника по отношение на малолетното дете А., изразил се в това, че не го завел на записаните часове по рехабилитация, по който начин е ограничил личните му права, а в следствие на поведението му слухово-речевата рехабилитация на детето била преустановена.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Въззивният съд, споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, както и от свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, които въззивният съд преценява по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в обсъдените от първоинстанционният съд части, касаещи личните им впечатления за правно релевантните факти по делото.

Същата фактическа обстановка следва да се допълни с анализ на представените многобройни писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на малолетната въззиваема А. М. и наложените от това специфични потребности-писмо на Университетска клиника Регенсбург от 18.12.2019 г., адресирано до малолетната А.

М.; експертно решение на ТЕЛК № 2932/01.11.2019 г., сурдопедагогическа оценка на А. М. от 25.01.2021 г., препоръки към родителите на малолетната А., както и протокол от 18.01.2021 г., подписан от въззивника, и кореспонденцията, размерена от него със специалист от кабинет Н..