Решение № 226 от 13.06.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. П., 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20221230200763 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ж. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/, чрез Адвокатско дружество „Лалова и партньори“, ЕИК ***, чрез процесуалния си представител адв. К. И. А., АК – Х., със съдебен адрес за книжа и призовки област /населено място/, против Наказателно постановление № BG20032022/5800/P8-423/02.09.2022 г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ /населено място/, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл. 179, ал.

3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради нарушение на императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, което е било в невъзможност да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинено, както и че е налице противоречие с целта на закона. Навежда се, че в акта за установяване на административното нарушение датата на установяване на нарушението се разминава с датата, на която същото е извършено, актът е съставен в присъствието на свидетел, който не е очевидец на нарушението и от длъжностно лице, за което липсват данни относно притежаваната материална и териториална компетентност. Релевира се, че за процесното нарушение, на основание чл.189ж, ал.1 ЗДвП е следвало да се издаде електронен фиш, тъй като същото е установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 ЗДвП.

Твърди се в жалбата, че в НП липсват задължителни реквизити като посочване на мястото 1 на извършване на нарушението и ясно описание на последното - липсва индивидуализация на пътното превозно средство, както и конкретика дали за същото не е закупена маршрутна карта или не е било налице бордово устройство, като се излага, че ползвателят на превозното средство е закупил маршрутна карта, валидна към инкриминираните дата и час, с което предварително е декларирал маршрута, по който превозното средство да премине и предварително е заплатил дължимата за това тол такса. Поддържа се становище, че е налице противоречие при констатациите на наказващия орган, който е установил, че за процесното ППС е била налице издадена маршрутна карта, валидна за датата и часа на нарушението, но като е посочил, че декларираните данни в нея са за ППС с рег. № ***, т.е. липсва един от елементите на регистрационния номер /буква „Е“/, отчитайки, че отговорността за неправилно декларирани данни е на собственика или на ползвателя, е възприел извършено административно нарушение, като в случая не е следвало да издава обжалвания акт. Твърди се, че едновременното заплащане на маршрутна карта и налагането на административно наказание „глоба“ води до неоснователно обогатяване на държавата, размерът на наложеното наказание е несъразмерно висок, непропорционален и неотговарящ на целта на наказанията по смисъла на чл.12 ЗАНН, което противоречи и на европейското законодателство и формираната въз основа на него съдебна практика. Навежда се, че не е налице субективният елемент от състава на вмененото нарушение, тъй като за жалбоподателя като водач не е съществувало задължението по чл.179, ал.3а ЗДвП, поради изпълнението от трето лице – ползвателят на превозното средство. Сочи се, че липсват индивидуализиращи данни за техническото устройство, с което е установено нарушението, както и дали последното е технически изправно. Твърди се, че не е доказано по несъмнен начин авторството на деянието, от една страна защото не е установено кой е бил водачът на превозното средство на инкриминираните дата и час, а от друга страна защото задължението за заплащане на таксата за изминато разстояние е на собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Освен това, вменената нарушена разпоредба е санкционна такава и същата не сочи конкретно правило за поведение, а наказание, като се твърди, че и тя е неправилно приложена. Излага се, че в обжалвания акт не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и относимите доказателства, които го подкрепят, не е изследвана вината на соченото за нарушител лице, отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и преценка за наличието на условията за приложимост на разпоредбата за маловажен случай. Навежда се, че в хода на административнонаказателното производство не са съобразени европейските източници на правото и по-конкретно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление поради противоречието му с императивните материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен. Навежда допълнителни съображения за 2 незаконосъобразност на наказателното постановление в депозирана молба. Претендира разноски.

За административнонаказващият орган – Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“, Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, се явява редовно упълномощен юрисконсулт. Последният моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, както и се възразява срещу присъждане на разноски на юридическо лице, тъй като такова не е участвало по делото.

Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите И. Г. С. и П. И. П..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

Безспорно се установи по делото, че на 20.03.2022 г. в 23:01:37 часа при излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт К. е пристигнало пътно превозно средство с peг. № *** - влекач, марка и модел МАН ТГА 18.440 БЛС, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя. В хода на извършената проверка от страна на контролните органи, същите установили, че описаното пътно превозно средство с рег. № № *** попада в категорията на ППС, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че същото ППС, на 03.03.2022 г. в 22:28:44 часа се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, а именно – М. път № А-3, отсечка 163+488, засечено с контролно устройство с идентификатор № 10112, за което не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За така извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в системата по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП с № D965544A0E0B5DFDE053021F160AD331, ведно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представляващи доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 10112/ - част от системата.

При така установеното – че на 03.03.2022 г., в 22:28:44 часа /час по EEST (Eastern European Summer Time) UTC + 2/ /+ 3 20:28:44 03.03.2022 г./ на М. път № А-3, отсечка 163+488, засечен с терминално устройство 10112, и чрез извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси, на 20.03.2022 г., в направление излизане от територията на Република България, ГКПП К., Ж. А. Г., като управлява пътно превозно средство по път, 3 включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, актосъставителят възприел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. За констатираното административно нарушение, на 20.03.2022 г., свидетелят И. Г. С. – старши инспектор в Териториална дирекция на АМ в отдел ПТРР, „ТД Митница С.“, в присъствието на свидетеля П. И. П. – инспектор в „ТД Митница С.“, съставил срещу жалбоподателя АУАН № BG20032022/5800/P8-423. Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го разписал без възражения. Съставена е и разписка, подписана от нарушителя, с която същият е уведомен за възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса в посочен размер, в 14-дневен срок от връчване на акта.

Въз основа на така съставения акт, на 02.09.2022 г. Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ /населено място/, издал и обжалваното НП № BG20032022/5800/P8-423/02.09.2022 г., в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение по чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 1800.00 лева. В НП наказващият орган е посочил, че срещу акта е подадено възражение от Х.Д.З., в качеството на управител на „М.“ ЕООД, с наведени твърдения, че за осъщественото движение от ППС с рег. № *** на процесната дата, са изпълнени задълженията за заплащане на съответната пътна такса и има закупена маршрутна карта. По повод депозираното възражение, и след извършена служебна проверка, е установено, че движението на процесното ППС е отчетено в електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за същото е била налице издадена маршрутна карта с идентификационен номер 22030305154446, валидна за датата и часа на нарушението, но декларираните данни в нея са за ППС с рег. № ***, а съгласно чл.10б, ал.4 от ЗП отговорността при неправилно декларирани данни в маршрутната карта е на собственика или ползвателя, при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена тол такса.

НП е връчено срещу подпис на сина на жалбоподателя на 13.09.2022 г., в законоустановения срок – 26.09.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят И. Г. С. и свидетелят по акта П. И. П..

Свид. И. С. изнася, че на инкриминираната дата изпълнявал служебните си задължения на ГКПП - К., когато се явил товарен автомобил, управляван от жалбоподателя и в хода на обработка на данните на ППС-то се появил червен надпис, което установява, че ППС-то е нередовно. Свидетелят установява, че в такива случаи водачът се насочва към колеги от БГ – тол за извършване на справка, като в конкретния случай жалбоподателят се върнал при него и му казал, че иска да му се състави акт, който в последствие да обжалва по съдебен път.

Актът бил съставен на място, на база генерираните от системата на БГ – тол данни, като актосъставителят въвежда единствено данни на ППС-то, като по правило възприема за 4 нарушител явилото се пред него лице.

Свид. П. П. не излага конкретни данни за случая, но установява принципно, че при извършване на проверка системата автоматично регистрира дали има нарушение, като при наличието на нарушение на екрана с червени букви изписва, че ППС-то е нередовно.