Решение № 16750 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16750 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110141192 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. И. Т., И. Т. Т. и К. Т.

Т., действащи чрез законния им представил – Т. И. Т., и Е. Н. Т., чрез адв. Ч. – М., срещу „България Еър“ АД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание по чл. 7, пар. 1, б.

„а“ вр. чл. 6 от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на всеки от тях сумата от 250 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 28.03.2025 г. до окончателното плащане, представляваща дължимото обезщетение поради закъснението на полет № FB8844 с над три часа, които обезщетения били предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18244/2025 г. по описа на СРС, 169 състав.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдения, че сключили с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който закупили билети за полет № FB8844, който следвало да бъде изпълнен по разписание на 04.10.2024 г., с час на излитане – 18:10 часа и кацане в 20:10 часа, по направление: летище Анталия, Турция – летище София, България, с дължина на полета до 1500 км.

Твърдят, че полетът закъснял с над три часа, вследствие от което претърпели сериозно безпокойство и неудобство. Поддържат, че доколкото закъснението на полета било с продължителност от над три часа били налице основания за заплащане на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. от страна на ответника. В тази връзка, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на всеки от тях сумата от 250 евро, представляваща дължимото обезщетение поради закъснелия полет, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. ., е подал отговор на исковата молба. Твърди, че закъснението на полета било с продължителност от 2 часа и 58 минути, поради което не били налице основания за изплащане на обезщетения. Счита за недоказано явяването на пътниците навреме за регистрацията на полета. Моли съда 1 да отхвърли предявените искове като неоснователни. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищците са сключили с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който последният следвало да изпълни на 04.10.2014 г. полет № FB8844, с час на излитане – 18:10 часа и кацане в 20:10 часа, по направление: летище Анталия, Турция – летище София, България, с дължина на полета до 1500 км, които обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства бордни карти.

Установява се по делото от представената бордна карта, че номерът на полета по дестинацията Анталия – София е № FB8844, с час на заминаване 18:10 часа на 04.10.2024г. и краен пункт на пристигане – летище София на 04.10.2024г. в 20:10ч.

Представена е справка от flightradar и писмо от Летище София, от които се установява, че полетът Анталия – София № FB8844 е кацнал не в планирания час – 20:10ч., а в 23:41 часа. Представен е препис от електронна поща за кореспонденция между процесуалния представител на ищците и ответника във връзка с претендираното обезщетение, от която не се установява същото да е било изплатено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ вр. чл. 6 от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета.

Посоченият регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 1, б. „в“ и чл.

19 от него, като той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.

По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07г. и С-403/07г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване относно приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/. Установи се от събраните по делото доказателства, че между страните е било налице действително облигационно отношение по договор за въздушен превоз за редовен полет, който е 2 следвало да пристигне в 20:10ч. на 04.10.2024г. на летище София, но е пристигнал в 23.41ч., като разстоянието между София и Анталия е под 1500км.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че закъснението е под три часа. Не са представени доказателства от ответника, от които да се установява, че процесният полет № FB8844 е бил с планиран час на излитане 17.10 ч. и реален час на кацане 20.08ч. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че полетът е с планиран час на излитане 18:10 часа и планиран час на кацане 20:10 часа, а реално е кацнал в 23.41 часа, което представлява закъснение от 3.31ч спрямо планирания час на излитане.

Следва за пълнота да се отбележи, че ответникът признава закъснение на полета от 2.58ч., а с Решение на Съда на ЕС (девети състав) от 4 септември 2014 година по дело C 452/13 (Germanwings GmbH срещу Ronny Henning) е даден отговор на въпроса какво е тълкуването на понятието „време на пристигане", използвано в чл. 2, чл. 5 и чл. 7 от Регламент № 261/2004 с цел да се определи продължителността на закъснението на пътниците от полет. В цитираното решение е прието, че чл. 2, 5 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „време на пристигане", използвано с цел да се определи продължителността на закъснението на пътниците от полет, обозначава момента, в който се отваря поне една от вратите на самолета, с уговорката, че в този момент на пътниците е позволено да напуснат машината. Кацането на самолета на пистата на Летище Васил Левски според признанието на ответника е станало с 2.58ч. закъснение от планувания час, но по изложената аргументация и изводите, обективирани в С Решение на Съда (девети състав) от 4 септември 2014 година по дело C-452/13 (Germanwings GmbH срещу Ronny Henning) настоящият съдебен състав намира, че това не е „времето на пристигане“. След самото кацане, до момента на отваряне на вратите, има технически дейности, които отнемат допълнително време, а именно пилотите получават инструкции за рулиране към гейт, определя се точния маршрут по летището, поставят се клинове на колесниците, екипажът изчаква потвърждение че двигателите са спрени, свързва се ръкав или се поставя стълба за слизане на пътниците. Така описаните дейности, след фактическото кацане на самолета, отнемат още около 10 минути, т.е. при всички случаи е налице закъснение с над три часа по смисъла на Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.

Ищците са представили бордни карти, които са издадени при явяването им на летището, при което съдът приема, че същите са изпълнили изискването да се явят 45 минути преди полета, като не бяха представени доказателства от ответника, които да опровергаят това обстоятелство.

По изложените съображения съдът намира възраженията на ответника за неоснователни, съответно исковете следва да бъдат изцяло уважени.

По разноските:

С оглед изхода от спора, правото на присъждане на разноски принадлежи на ищеца, като съобразно представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за заплатена държавна такса в размер на 25лева/12,78 евро от всеки от ищците за исковото и 25 лева/12,78 евро от всеки от ищците в заповедното производство. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на 3 основание чл.38, ал.2 ЗАдв, като ответникът е направил възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК. Следва да се отбележи, че на основание т.12 от ТР по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, исковият съд се произнася по отношение на разноските в заповедното производство.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адв. Ч.М. е предоставила на ищците безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В такива случаи съдът осъжда другата страна да заплати възнаграждението на съответния адвокат. Предявени са четири идентични иска, които са с ниска фактическа и правна сложност, по всеки от тях не е провеждано отделно доказване и не са навеждани отделни фактически правни твърдения. Следва да се съобрази актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС). Делото е приключило в едно открито заседание, събрани са само писмени доказателства, процесуалния представител на ищците не се е явил в съдебното заседание, а делото е с ниска фактическа и правна сложност, нисък материален интерес, по спорните въпроси е формирана непротиворечива съдебна практика. По изложените съображения съдът намира, че справедливия размер на възнаграждението за процесуалното представителство в настоящото производство е 120 евро с ДДС за всеки от ищците, както и сумата от 30,67 евро с ДДС за заповедното производство, или общо сума от 480 евро за исковото и 122,68 евро за заповедното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ вр. чл. 6 о т Регламент /ЕО/261/2004г. , че „България Ер“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, дължи на:

Т. И. Т., ЕГН **********, сумата от 250 евро - обезщетение поради закъснението на полет № FB8844 по дестинация Анталия – София, изпълнен на 04.10.2024г., с над три часа, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2025г, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №18244/2025г. на СРС, 169 състав.

Е. Н. Т., ЕГН **********, сумата от 250 евро - обезщетение поради закъснението на полет № FB8844 по дестинация Анталия – София, изпълнен на 04.10.2024г., с над три часа, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2025г, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №18244/2025г. на СРС, 169 състав.