Решение № 865 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от К. Р. Боева Гражданско дело № 20255330103088 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Макроадванс” АД срещу К. С. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1386,58 лева главница, дължима по договор за стоков кредит № **/** г., сключен между ответника и „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Макроадванс” АД с Допълнително споразумение за цедиране на вземания от ** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ** г., сумата от 484,59 лева обезщетение за забава за периода от 25.07.2021 г. до 25.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.07.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6488/29.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13110/2024 г. на Районен съд Пловдив.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на заемател, и ответникът, в качеството на заемополучател, бил сключен договор за стоков кредит № **/** г., по силата на който на ответника била предоставена сумата в размер на 2787,39 лева, която включвала стойността на два броя климатици, монтаж и застрахователна стойност.

Сумата следвало да бъде върната на шестнадесет месечни вноски. Посочва се, че ответникът заплатил част от дължимите суми, като след това преустановил плащанията. Излагат се съображения, че с Допълнително споразумение за цедиране на вземания от ** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ** г., вземанията по договора били прехвърлени от „Банка ДСК” ЕАД на ищеца, за което ответникът бил уведомен. Доколкото бил настъпил крайният срок за изплащане на дължимите суми по договора, а задължението не било изпълнено в цялост, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било 1 образувано ч. гр. д. № 13110/2024 г. на Районен съд Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на претенциите по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника К. Х. - адв. С. К., с който се излагат съображения за недопустимост на предявената искова претенция, доколкото искът по чл. 422, ал.1 ГПК не е депозиран в преклузивния едномесечен срок. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че искът е допустим, се посочва, че по делото липсват доказателства за извършваните плащания от длъжника, като претендираните суми не кореспондират с тези в заповедното производство.

Липсвали и доказателства, че застрахователната премия е преведена на застрахователя. Възразява се и че всяка една от претендираните вноски и мораторната лихва върху тях са погасени по давност. Поради изложеното се претендира исковата претендира да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 13110/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Макроадванс“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № 6488/29.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу посочения длъжник. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

По делото е представен Договор за стоков кредит № **/** г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника К. С. Х., от който се установява, на последния е предоставена сумата в размер на 2787,39 лева за закупуване на стоки от магазин „Зора“, при фиксиран лихвен процент в размер на 37,75 % и ГПР в размер на 44,89 %. Сумата следвало да бъде върната на 16 месечни вноски, като падежът на първата бил на 15.09.2018 г., а на последната – 16.12.2019 г. В договора била договорена и застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 229,39 лева.

С Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от ** г. и Приложение № ** към него, „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на ищеца „Макроадванс“ АД вземанията по процесния договор за кредит. Банката е упълномощила цесионера да уведоми длъжника за извършено прехвърляне. Поради изложеното с Уведомление за прехвърляне на вземания, връчено лично на ответника на ** г., последният е уведомен за прехвърлянето.

По делото е изготвено заключение по допуснатата ССчЕ от вещото лице П. Н.. От същото се установява, че постъпилите плащания от ответника по процесния договор за кредит възлизат на сумата в размер на 898,39 лева. В 2 разписания ГПР е включена застрахователната премия по т.1b от договора.

Вещото лице е посочило, че дължимите вноски и обезщетението за забава са както следва: 2213,16 лева главница, 1231,07 лева – договорна лихва и 113,18 лева – обезщетение за забава за периода до края на срока на договора.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

Най - напред по отношение на материалноправната легитимация на ищеца, съдът намира, че съобразно представените по делото писмени доказателства във връзка с извършената цесия, се установява, че първоначалният кредитор “Банка ДСК” EAД е прехвърлил вземанията по сключения с ответника договор за стоков кредит на ищеца "Макроадванс" АД, поради което именно последният е титуляр на процесните вземания. По делото бяха ангажирани доказателства, че цесията е съобщена лично до длъжника, поради което още през 2019 г. същият е бил редовно уведомен за извършената цесия.

От фактическа страна по делото безспорно се доказа, че между "Банка ДСК" EAД, в качеството на кредитор, и К. Х., като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем, по силата на който е усвоена главница в размер на 2787,39 лева, както и че е настъпил падежът за изпълнение на задължението за връщане на посочената сума от ответника.

За основателността на предявнеия иск, обаче, следва да бъде разгледано наведеното от ответника възражение, че част от вноските са погасени по давност. В тази насока съдът съобрази разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които: нормата на чл. 114, ал.1 ЗЗД винаги свързва началния момент на течението на давностния срок с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който може да се търси изпълнение. В разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност, не съществува норма, разграничаваща началото на давностния срок в зависимост от това дали задължението е периодично или е едно задължение, изпълнението на което се осъществява по волята на страните на части. В последната хипотеза, независимо че задължението е едно, уговорените падежи - моментите на дължимо изпълнение на всяка една от вноските (представляващи части от главното задължение), са предварително определени и с погасяването на всяка една от тези вноски, се погасява и част от главното задължение, като изискуемостта на вземането за съответната вноска настъпва с настъпването на падежа й. В случая не става въпрос за частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по договора, за което страните са постигнали изрично съгласие. При неизпълнение на съответната вноска кредиторът, чието субективно притезателно право е станало изискуемо, може да предяви иск за тази част от вземането си, респ. да застави принудително длъжника си да изпълни, като длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на изтичане на срока (моментите на падеж на вноската, изискуемостта й и на забавата на длъжника съвпадат). С оглед изложеното следва, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.

3

Когато поради неизпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът обяви дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост.

В настоящия случай Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 26.07.2024 г. Респ., при съобразяване на общия давностен срок по чл. 110 ЗЗЗД, всички вземания, начислени преди 26.07.2019 г. са погасени по давност. Така от приобщения по делото погасителен план следва, че дължима се явява главницата за периода 15.08.2019 г. – 16.12.2019 г. в общ размер на 1019,35 лева (равняваща се на 521,19 евро). До този размер предявения иск за връщане на главницата следва да бъде уважен, като за разликата до претендирания размер от 1386,58 лева (равняваща се 708,95 евро) предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Доколкото е настъпил падежът за връщане на сумата, която следва да бъде присъдена на ищеца, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД се дължи обезщетение забава върху същата. Такова се претендира за периода 25.07.2021 г. – 25.07.2024 г., като доколкото вземането е доказано по своето основание, на основание чл. 162 ГПК съдът определя неговия размер на 356,26 лева (равняващи се на 182,15 евро). До този размер претенцията за обезщетение за забава следва да бъде уважена, като за разликата над посочения размер до пълния претендиран от 484,59 лева (равняващи се на 247,77 евро), същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК имат и двете страни. Доказателства за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 45,74 лева, за заплатен депозит за особен представител в размер на 487,12 лева и за заплатен депозит за вещо лице в размер на 250,00 лева. Отделно от извършените разноски, ищецът се представлява от юрисконсулт, поради което следва на основание чл.

78, ал. 8 ГПК съдът да определи дължимото юрисконсултско възнаграждение в производството по реда на чл. 37 ЗПП. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200,00 лева. Или общо извършените разноски от ищеца възлизат на сумата в размер на 982,86 лева, респ. сумата, която следва да му бъде присъдена, съразмерно на уважената част от исковите претенции възлиза на 722,55 лева (равняващи се на 369,43 евро).

В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство, от които сумата в размер на 59,73 лева, представляваща разноски за държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.