Решение № 1808 от 14.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1808 гр. Варна, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110201620 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от К. А. С., ЕГН **********, срещу НП №678309-F684441 от 28.11.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, на въззивника е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 500.00 лв.

Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване на правото на защита и моли същото да бъде отменено. Твърди липса на ясна, точна и конкретна фактическа обстановка, в това число обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Навежда и доводи за приложение на института „маловажен случай“.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 03.11.2022 г. около 11.15 ч. служители на ТД на НАП Варна – свидетелите Д. Г. и Г. Р. извършили проверка в търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, Централен пазар, маса 57-58, стопанисван от „Мирас“ ДЗЗД, ЕИК *, с управител въззивника К. С., в хода на която била извършена контролна покупка на 0.770 кг банани с цена 3.80 лв/кг на стойност 2.92 лв, при която осъществилият сделката като продавач въззивник К. С. издал чрез монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ) „ЕLTRADE B1-KL“ с идент. номер на ФУ ED311257 и идент. номер на ФП 44311257, фискален бон №0035450 от 03.11.2022 г., съдържащ отразяване за стока: „плодове“ и за цена: „обща сума 2.92“, без отразяване за наименование, за грамаж и единична цена за килограм на съответния вид плод. Констатациите от проверката били 1 отразени в Протокол от 03.11.2022 г. и въз основа на същите, на 10.11.2022 г. свид. Д. Г. издал срещу въззивника АУАН № F684441 за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

На 28.11.2022 г. наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН, и издал обжалваното НП като наложил наказание глоба в размер 500.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Н. Д. и И. Т., така и от напълно съответстващите им документи – НП №684395-F68882 от 04.01.2023 г., АУАН №F688882 от 13.12.2022 г., протокол от извършена проверка сер.А №0062946 от 09.12.2022 г., фискални бонове с дневен отчет, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., както и приложеното с жалбата възражение №57457 от 13.12.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ НАП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №1149 от 25.08.2020 г. ИД на НАП.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

При съставяне на процесните АУАН и НП са допуснати идентични съществени процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.3 и т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото не съдържат пълноценно описание на твърдяното нарушение и на обстоятелствата, при които същото се счита за извършено.

В съдържанието, както на АУАН, така и на НП не е посочено и не може да се разбере, установено ли е при процесната проверка конкретно лице, което в качеството на продавач е осъществило действията по издаване от наличното в обекта фискално устройство на фискалния бон за извършената контролна продажба.

Наред с това, не е посочено и липсва яснота, дали нарушението се счита за осъществено от посочения нарушител чрез фактическо извършване на действията по издаване на съответния фискален бон или чрез допустителство документа да бъде издаден от друго, подчинено нему лице.

Също така, в двата акта не е посочено и от тяхното съдържание не може да се разбере, съществува ли изобщо и каква конкретно е, фактическата връзка на санкционирания въззивник К. С. със стопанисващото съответния търговски обект ДЗЗД „Мирас“, както и има ли въззивникът качество на физическо лице, което е и търговец по смисъла на ТЗ. Това обстоятелство е от съществена важност, защото съобразно чл.185, ал.2 ЗДДС, физическо лице може да бъде субект на процесното нарушение само когато няма и качеството на търговец. В противен случай, субекти на нарушението е юридическо лице или едноличен търговец.

Въобще, АУАН и НП не съдържат каквито и да е твърдения или дори само данни за установено конкретно поведение, действие или бездействие, от страна на посочения като извършител въззивник, с което той да е осъществил елементите от 2 фактическия състав на твърдяното нарушение и е напълно неясно от съдържанието на тези два акта, защо същият е санкциониран.

Съдът намира, че констатираната неяснота и непълнота на стореното с АУАН и с НП описание на нарушението, представлява съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основание за отмяна, доколкото реално ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като по този начин същото е лишено от възможността да разбере, защо именно неговата лична отговорност е ангажирана и в извършването на какво конкретно деяние, при какви фактически обстоятелства, му е вменено с процесното НП.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По същество, приобщените документи – констативен протокол от №0061816 от 03.11.2022 г. и фискален бон №0035450 от 03.11.2022 г., както и кредитираните показания от всеки един от свидетелите Д. Г. и Г. Р., установяват категорично неоспорения и от въззивника факт, че той лично, в качеството на осъществяващ фактическите действия като продавач в търговския обект, стопанисван от управляваното от него ДЗЗД „Мирас“ гр.

Варна, ЕИК *, е издал съответния фискален бон за извършената от проверяващите лица контролна покупка на 0.770 кг банани с цена 3.80 лв/кг за сумата 2.92 лв, без в документа да са отразени данни за наименование, за грамаж и единична цена за килограм на съответния вид плод. Констатираното съдържание на издадения фискален бон определено не съответства на изискуемите по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ реквизити на документа. Въпреки това, тази норма формулира само задължително изискуем елемент от реквизитите на документа, но не представлява самостоятелен състав на административно нарушение, доколкото конкретното забранено поведение и субектите, към които забраната е насочена, са посочени в бланкетната императивно-санкционна разпоредба по чл.185, ал.2 ЗДДС. Там са визирани двете форми на изпълнителното деяние – извършване или допускане на нарушение на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, която е нормативния акт по прилагане на чл.118 ЗДДС, както и специфичните адресати на изискването – физически лица, които не са търговци или юридически лица и еднолични търговци. Нормата на чл.185, ал.2 ЗДДС включва и един допълнителен обективен резултатен елемент от фактическия състав на нарушението, отнасящ се до това, дали то има за последица неотразяването на приходи за данъчно задълженото лице. При тези особености на нормата по чл.185, ал.2 ЗДДС и съобразно приобщените доказателства се налага извод, че въззивникът неправилно е посочен като субект на процесното нарушение. Това е така, тъй като същият е управител и съдружник в ДЗЗД „Мирас“ гр. Варна, ЕИК 103595682, и като такъв несъмнено попада в хипотезата на чл.1, ал.3 ТЗ и има качеството на търговец, доколкото, съвместно с другите съдружници е образувал, а и управлява съответното ДЗЗД, чиято дейност изисква, неговите дела да се водят по търговски начин. Следователно, на въззивника К. С. не само е вменено нарушение, за чието осъществяване не е наведено фактическо твърдение да е съпричастен с каквото и да е действие или бездействие, но и неправилно е счетен за адресат на съответното императивно изискване и на приложената санкционна норма. Визираните констатации сочат налагат извод и за материално-правна неправилност и незаконосъобразност на оспореното НП, поради което същото подлежи на отмяна и на това основание.

Независимо от това, съдът счита за необходимо да изтъкне, че дори да бе правилно посочено и установено, как е осъществено и в какво се състои процесното нарушение и да бе правилно индивидуализиран неговият извършител, конкретното деяние, изразяващо се, не в няколко поред извършени продажби с допускане на същото по вид нарушение, нито дори в еднократна продажба, но на множество продукти и/или на относително висока стойност, а само в инцидентно установен случай на еднократна продажба, на минимално количество плод, при изключително незначителна себестойност, 3 от несанкционирано до момента лице за такъв вид нарушение, състоящо се, не в липса или невярно отразени данни за основни елементи на сделката, а само в липса на второстепенни реквизити като наименование, количество и единична цена на конкретния вид плод, настоящият съдебен състав намира, че степента на обществена опасност на конкретното деяние е значително занижена спрямо обикновените случаи на нарушение от същия вид и е налице основание за приложение на института „маловажен случай“ съобразно чл.28 ЗАНН.

В случая е налице не само фрапантна несъразмерност на приложената санкция спрямо защитения публичен интерес. Нещо повече – спрямо тази изключително минимална стойност на конкретния некоректно регистриран търговски оборот, е напълно несъразмерно и неоправдано ангажирането на целия административен и съдопроизводствен времеви, технологичен, персонален и финансов публичен ресурс за реализация на административнонаказателна отговорност.

При този изход на спора, за въззивника е налице основание за присъждане на сторени в производството разноски, но въпреки отправената с жалбата претенция, доказателства за извършени от същия разходи по делото не са ангажирани и съответно обезщетение не следва да се присъжда.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №678309-F684441 от 28.11.2022 г., с което, за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, на К. А. С., ЕГН **********, е наложеното административно наказание „глоба“ в размер 500.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4