Определение № 639 от 25.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 639 гр. Пазарджик, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500678 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 във връзка с чл.130 и следващите от Гражданския процесуален кодекс и във връзка с чл.108 от Закона за собствеността.

Обжалва се решение на Пазарджишки районен съд №498 от 07.05.2025г. постановено по гр.д.№20235220102262 по описа на същия съд, в частта имаща характер на определение, с която Е ПРЕКРАТЕНО като недопустимо производството в частта му за признаване за установено по отношение на ответника ПСЛ Трейдинг“ ЕООД, че ищците С. П. Н. и Д. Т. В. са собственици на самостоятелен обект - част от първия етаж на описаната по-горе двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 70 кв.м. състоящ се от входно фоайе, стая началник, стая пощальони, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 70/360 ид.ч. от общите части на сградата, както и от правото на строеж, за площта на обекта извън описаната по-горе реална част, поради липса на правен интерес от такъв иск.

В частната си жалба против прекратената част на производството , инкорпорирана във въззивна жалба с вх.№15493 от 30.05.2025г. подадена от ищците в производството пред първата инстанция С. П. Н., ЕГН-**********, с адрес гр.***** и Д. Т. В., ЕГН-********** от гр.****, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адвокат

М. Т. М. от АКБлагоевград, ул.“Тодор Александров“ №43Б, се поддържа, че в прекратената 1 част обжалваното решение имащо характер на определение, с което е прието недопустимост на иска на ищците за установяване право на собственост е неправилно, защото правният интерес е очевиден и произтича от породения между страните правен спор. Твърди се, че по делото са безспорно установени твърденията на ищците, че по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт №62, том III, рег.№5008, дело №436/2021г. на Нотариус А. И. ответниците придобиват правото на собственост следния самостоятелен обект: Част от първи етаж на двуетажна масивна сграда, със застроена площ на цялата сграда от 180 кв.м., която част е със застроена площ от 70 кв.м. и се състои от входно фоайе, стая началник, стая пощальони, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 70/360 ид.ч. от общите части на сградата; И че по делото е доказано, че реално ответникът не е предал обекта в уговорената площ от 70 кв. м., като в тази насока вещите лица по съдебнотехническите експертизи представили пред съда цветна скица, в която посочили на какво се дължи това, а именно, че ответникът е присъединил чрез фактически действия към своя обект част от обекта на ищците, която част условно е наречена входно фоайе, тъй като това е било предназначението на въпросната стая, докато сградата е функционирала като пощенска служба; И че обекта на ищците е самостоятелен такъв, тоест обособен като самостоятелен жилищен обект, а не представлява някаква обща част от цялата сграда. Допълнено е , че в тази насока безспорно се установило от приетите по делото експертизи, че реално предадената площ е по-малка и че това се дължи именно на действия на ответника (продавач по нотариалния акт), с които е извършено вътрешно преустройство като част от обекта на доверителите ми е присъединен към неговия собствен обект.

Допълва се още, че тези изводи не били опровергани нито от разпитаните свидетели, нито от представените писмени доказателства, като експертизите по делото подкрепят, че в действителност ответникът без основание е присвоил част от обекта на ищците. Заключава, че при така установените обстоятелства, то очевидно е, че искът е следвало да бъде уважен и ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението във вида и размера, посочен от вещите лица. Молят частните жалбоподатели да се отмени решението в частта имаща характер на определение с което е прекратено производството по делото и се уважи исковата претенция.

Няма постъпил писмен отговор на подадената частна жалба от 2 насрещната по спора страна.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производство /искова молба с вх.№14937 от 20.06.2023г.-гр.д.№ 20235220102262 по описа на същия съд/, от ищците С. П. Н., ЕГН-********** и Д. Т. В., ЕГН-**********, с искане ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ПСЛ ТРЕЙДИНГ' ' ЕООД, ЕИК 201762023, със седалище и адрес на управление: с. Варвара, ул. „Двадесет и осма” №1A, представлявано от Й. Н.

Д. — управител, че ищците са собственици на следния самостоятелен обект: Част от първи етаж на двуетажна масивна сграда, със застроена площ на цялата сграда от 180 кв.м., която част е със застроена площ от 70 кв.м. и се състои от входно фоайе, стая началник, стая пощальони, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 70/360 ид.ч. от общите части на сградата, както и от правото на строеж, която сграда е построена в УПИ VI -търговия и услуги, образуван със заповед №72 от 05.12.2016 г. на кмета на Община Септември, с административен адрес: с. Варвара, ул.

„Двадесет и седма” №4, при съседи на имота: изток — дворно място, в която е построена сградата; запад — улица с осеви точки 184-187а, юг — пешеходна алея; север — новообразуван УПИ II-търговия и услуги, И ДА СЕ ОСЪДИ ответника „ПСЛ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК 201762023, със седалище и адрес на управление: с. Варвара, ул. „Двадесет и осма” №1A, представлявано от Й.

Н. Д. — управител да ни предаде владението върху реалната част от имота с площ от 24 кв.м., представляващи част от стаята, описана в процесния нотариален акт като входно фоайе, с присъждане на разноските.

Обстоятелствата на които се основава предявения ревандикационен иск, изложени в исковата молба са, че първата ищца С. Н. по силата на договор за покупко-продажба , обективиран в н.а. №62, том III, рег.№436/2021г. на нотариус А. И., е закупила процесната застроена част от 70кв.м. представляваща част от първи етаж на двуетажната масивна сграда застроена на 180кв.м. ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като собствеността е придобита от двамата ищци в режим на съпружеска имуществена общност. Ищците сочат още, че при направени замервания в имота се оказало, че ответникът и продавач по 3 описания по-горе нотариален акт реално им е предал владението върху 46 кв.м., а не върху целия обект от 70 кв.м. и причината за това е, че преди продажбата продавачът оградил голяма част от една от стаите на притежавания от тях самостоятелен обект, а именно входното фоайе и на практика е присъединил около 24 квадратни метра към своя самостоятелен обект, като същевременно съгласно сключения между страните договор собствеността върху целия обект от 70 кв.м. е прехвърлена на ищците и продавачът следвало да им предаде владението върху целия обект, което не е сторено. Ищците се позовават на чл. 108 от ЗС даващ право на всеки собственик да иска предаване на владението от всяко лице, което владее или държи неговата вещ без правно основание за това и допълват, че се легитимират като собственици на процесния самостоятелен обект и че ответникът владее 24 кв.м. от същия, като е оградил тази площ и по този начин я е присъединил към своя обект, без да има правно основание за това, от което за ищците се пораждал правния им интерес да предявят ревандикационната си претенция. Петитумът на исковата молба не е променян в хода на исковото производството.

От ответното дружество ищцовата претенция е оспорена изцяло по основание и по размер и предявен насрещен иск.

С постановеното от исковия съд /РС-Пазарджик/ решение рег.№498 от 07.05.2025г. по гр.д.№2262/2023г. по съществото на спора, Е ОТХВЪРЛЕН иска на С. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **** и Д. Т. В., ЕГН **********, садрес: гр. ****, срещу „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 201762023, със седалище и адрес на управление: с. Варвара, ул. „Двадесет и осма“ №1А, представлявано от Й. Н. Д. – управител, за признаване за установено, че ищците са собственици на реално определена част от първия етаж на двуетажна масивна сграда със застроена площ на цялата сграда от 180 кв.м., която сграда е построена в УПИ VI- търговия и услуги, образуван със заповед №72/05.12.2016 г. на кмета на Община Септември, с административен адрес: с. ****, при съседи на имота: изток - дворно място, в която е построена сградата; запад - улица с осеви точки 184-187а, юг - пешеходна алея; север новообразуван УПИ П-търговия и услуги, която реална част е с площ от 24 кв.м. по исковата молба, а 36 кв.м. по скицата на вещите лица на стр. 195 от делото, означена като „басейн“, заключена между точки Б, В, Г, източната външна стена на сградата от изток и помещенията, обозначени като „спалня“, 4

„коридор“ и „WC,баня“ (в синьо) – от север, представляваща част от входно фоайе, предмет на нотариален акт № 62, том III, per. №5008, дело №436/2021 г. на нотариус А. И., и е оградена от ответника и фактически присъединена към неговия самостоятелен обект в същата сграда, както и за осъждането на ответника да предаде на ищците владението на описаната по-горе реална част от първия етаж на сградата, поради това, че тази реална част не е индивидуална собственост на ищците, а представлява обща част на сградата в режим на етажна собственост.

Със същото решение исковият съд ПРЕКРАТЯВА КАТО недопустимо производството в частта му за признаване за установено по отношение на ответника „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД, че ищците С. П. Н. и Д. Т. В. са собственици на самостоятелен обект - част от първия етаж на описаната по-горе двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 70 кв.м. състоящ се от входно фоайе, стая началник, стая пощальони, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 70/360 ид.ч. от общите части на сградата, както и от правото на строеж, за площта на обекта извън описаната по-горе реална част, поради липса на правен интерес от такъв иск.

ОТХВЪРЛЕН е насрещния иск на „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД срещу С. П.

Н. и Д. Т. В. за осъждането на ответниците да възстановят общия външен вход от западната страна на сградата, изградена в УПИ VI-Търговия и услуги в квартал 68 по плана на с. Варвара, общ. Септември, както и да възстановят свободното преминаване през фоайето на първия етаж на същата сграда, за да не пречат на ищеца да упражнява своето право на достъп до своята част от сградата, представляваща самостоятелно обособена част от първия етаж на сградата, с площ 110 кв. м., с вход от общ външен вход и фоайе, включваща следните помещения: кабелно, акумулаторно, токоизправително, тоалетна и коридор с обслужване от самостоятелен вътрешен вход, вляво от фоайето.

Присъдени са разноски в полза на страните.

В мотивите си към постановения съдебен акт, исковия съд приема от правна страна, че -стр.8 от мотивите „ …В настоящия случай искът /за рвандикация по чл.108 от ЗС/ е несъмнено допустим, тъй като ищците твърдят, че спорната площ не е обща част, но достигне ли съдът до извод, че тя всъщност е такава, искът би следвало да се отхвърли с решението… “, 5 тоест формираната от съда воля е за допустимост на целия ревандикационен иск, но за неговата цялостна неоснователност по същество; че … „Претендираната реална част обаче не се индивидуализира с площта си, а с очертаните в исковата молба граници. В самата искова молба тя е описана като площ от 24 кв.м, която ответникът е „оградил (…) и по този начин я е присъединил към своя обект. По нататъшното индивидуализиране на оградената площ с нейните конкретни граници е извършено с помощта на изслушаната тричленна експертиза….“; стр.9 ….. “След като са уточнени границите, не е необходимо ищецът да изменя иска си, като увеличава площта, която се оказва, че има реалната част – тя е достатъчно индивидуализирана с границите си, и произнасяне за реална част с по-голяма площ не представлява произнасяне свръхпетитум“.

Няма формирана воля за частична недопустимост на ревандикационниа иск и изложени мотиви в тази насока освен формално заявеното от съда липса на правен интерес в диспозитива на решението. Няма и надлежно и еднозначно конкретизирана и индивидуализирана от съда част от иска, формираща недопустимата искова претенция .Същата не може да бъде установена с достатъчна степен за безспорност и конкретика и чрез тълкуване на волята на съда. Няма и препращане към скица на вещо лице.