Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12896 от 29.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49670/2025
Вид
Решение № 12896
Подписан
29.06.2026
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162,ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.171,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 12896 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С Р С, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110149670 по описа за 2025 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК от Р. Я. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,срещу С Р С,с адрес гр.С,представлявано от А А,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи чрез способите на принудително изпълнение сумите от 10500 лева ( 5368,57 евро ) главница и 540 лева ( 276,10 евро ) разноски.

В исковата молба се твърди,че спрямо ищеца е постановена присъда по нохд № 1547/2013 г. по описа на СРС,НО,3 състав като част от наказанието е глоба в размер от 2000 лева. Със същата присъда и по същото дело спрямо подсъдимия било определено общо наказание – при отчитане нохд № 966/2013 г. по описа на СРС като според общото наказание са определени глоба от 10000 лева и разноски от 122,70 лева за досъдебна фаза,530 лева за съдебна фаза и по 5 лева за два изпълнителни листа. Ищецът твърди,че по нохд № 1547/2013 г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист за сумите от 12000 лева глоба,разноски от 530 лева,държавна такса от 10 лева като било отбелязано,че присъдата е влязла в сила на 08.06.2018 г. Сочи се,че след издаването на изпълнителния лист по чнд № 11459/2018 г. били групирани наказанията по нохд № 966/2013 г,нохд № 1028/2017 г. и нохд № 1547/2013 г. като по този начин било присъединено наказанието глоба от 10000 лева,наложена по нохд № 966/2013 г. Ищецът С. твърди,че за наложената глоба по нохд № 966/2013 г. било образувано изпълнително дело по описа на публичен изпълнител,но поради несъбиране на вземането същото било отписано. Предвид кумулирането на глобите и като бъде съобразено отписването на задължението от публичния изпълнител ищецът поддържа,че изпълнителното дело по описа на ЧСИ Б Б е образувано без правно основание.

Твърди се,че считано от 06.11.2018 г. изпълнителни действия не са реалиризирани,поради което давност е изтекла най-късно на 08.06.2020 г.

1

Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.

Ответната страна С Р С изразява становище,че искът е неоснователен,защото изпълнителният лист е издаден след надлежно проведена процедура по чл.162,ал.2 от ДОПК. Твърди се,че частният съдебен изпълнител е надлежно сезирана от съда в качеството му на кредитор.

Поддържа се,че съгласно чл.171,ал.1 от ДОПК публичните задължения се погасяват при петгодишна давност,считано от първи януари на следващата година. Твърди се,че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение,поради което давност не е изтекла нито на 23.10.2018 г.,нито на 06.11.2018 г. Ответникът моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Видно от протоколно определение от 25.09.2018 г.,постановено по нчд № 11459/2018 г. по описа на СРС,НО,3 състав са групирани наказанията по нохд № 966/2013 г.,нохд № 1027/2017 г. и нохд № 1547/2013 г. като е определено наказание лишаване от свобода при първоначален сгрог режим,както и е присъединено наказанието глоба в размер на 10000 лева,наложено по нохд № 966/2013 г.

С присъда от 18.05.2016 г.,постановена по нохд № 1547/2013 г. по описа на СРС,НО,3 състав е осъден Р. Я. С. за престъпление по чл.354а,ал.3,пр.2,алт.1,т.1,вр.чл.54 от НК на три години лишаване от свобода и на 2000 лева глоба,както и е определено общо наказание три години при строг режим и глоба в размер от 10000 лева.

Според справка за общия размер на задълженията,издадена от Национална агунция по приходите сумата от 10000 лева по нохд № 966/2013 г. фигурира като отписано по давност задължение.

Представена е присъда от 26.11.2013 г.,постановена по нохд № 966/2013 г. по описа на СГС,Р. Я. С. е осъден за престъпление по чл.354а,ал.1,пр.5,вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за четири години и глоба в размер от 10000 лева,както и е приведено в изпълнение наказание,наложено по нохд № 13657/2007 г. за срок от една година и шест месеца. С решение от 06.05.2015 г.,постановено по кнохд № 1261/2014 г. по описа на ВКС е потвърдено решението на САС,с което първоинстанционната присъда единствено е изменена за размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

От издадена справка от СРС се установява,че по издадения изпълнителен лист по нохд № 1547/2013 г. по описа на СРС,НО,3 състав към 19.03.2026 г. няма погасяване по изпълнителното дело.

От приложеното изп.дело № 1954/2018 г. по описа на ЧСИ Б Б се установява,че е образувано по възлагане от СРС на 23.10.2018 г.,на 13.11.2018 г. са изпратени запорни съобщения,по някои от запорните съобщения банкови институции отговарят,че са наложени запори върху банкови сметки,но по сметките няма авоари,според съобщение от 18.01.2019 г. размерът на 2 публичните задължения възлиза на 11213,58 лева.,на 09.08.2022 г. са изпратени запорни съобщения до банкови институции. С писмо от 29.07.2025 г. „Б Д“ уведомява частния съдебен изпълнител,че по блокираната банкова сметка постъпват парични суми от възнаграждение за работа. По изпълнителното дело е представено от длъжника чрез пълномощника му удостоверение от НАП,че Р Я. С. няма задължения. Установява се,че „Б Д“ЕАД като трето задължено лице реализира преводи по изпълнителното дело. С разпореждане от 03.12.2025 г. е спряно изпълнителното производство на основание издадена от СРС обезпечителна заповед. По изпълнителното дело е приложено решение на СГС,постановено по в.гр.д. № 12445/2025 г.,според което е отхвърлена жалбата на Р. Я. С. срещу действия на частния съдебен изпълнител.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

Когато е предявен отрицателен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено,че е недължимо парично вземане,което не е заплатено или събрано по принудителен ред,за ищеца съществува правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. За да счете,че искът е допустим за разглеждане пред гражданския съд,съдът взе предвид,че изпълнителното производство се реализира въз основа на издаден изпълнителен лист пред частен съдебен изпълнител,т.е. принудителното изпълнение се осъществява по реда на ГПК,което определя извода,че оспорването дължимостта на вземането се осъществява чрез иск по чл.439 от ГПК пред гражданския съд – в този смисъл определение № 11/25.04.2023 г.,постановено по адм.дело № 3/2023 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. С оглед това,че изпълнителният лист е издаден в полза на С Р С,който е и взисскател по изпълнителното производство,съдът приема,че С Р С е материалноправно легитимиран да отговаря по исковата претенция.

По основателността на иска :

Когато е предявен отрицателен установителен иск за отричане на парично вземане,ответникът е длъжен да проведе доказване,че вземането може да бъде реализирано по принудителен ред чрез способите на принудително изпълнение. Искът по чл.439 от ГПК е специален установителен иск,който намира приложение,когато след възникване на изпълнителното основание настъпят нови обстоятелства,въз основа на които вземането престава да съществува. Погасителната давност представлява такова обстоятелство,при което ако кредиторът е бездействал в определен период от време,а същевременно длъжникът се позове на давност,вземането не може да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение.

Софийският районен съд приема,че началният момент,от който започва да тече давността е когато вземането е станало изискуемо. Страните не спорят,а и от представените съдебни актове по наказателни дела се установява,че на ищеца С. са наложени глоби по две наказателни общ характер дела,а впоследствие наказанията по тази дела са кумулирани и е определено общо наказание. Неоснователно е твърдението на ищеца С.,че не дължи наложената глоба,тъй като глобата,наложена по нохд по описа на СГС не подлежи на принудително изпълнение. В тази насока съдът отчита,че присъдата на 3

Софийски градски съд е влязла в сила на 06.05.2015 г.,което означава,че към датата на образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Б не е изминал период от време,който да позволява да бъде възприето,че вземането за глоба е погасено по давност. Съдът приема,че следва да бъде отчетено,че самият ищец сочи,че изпълнение на присъдата,постановена по нохд № 966/2013 г. относно събиране на наложената глоба е започнало пред публичен изпълнител през 2015 г.,а наличието на образувано изпълнително дело в същата година,в която е влязла присъдата,означава,че са неоснователни доводите на ищеца С. за настъпила изпълнителска давност. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца,че е приложима давността,каквато се прилага по ЗАНН по отношение на глобите за административни нарушения. В настоящия случай спрямо ищеца С. са наложени глоби като вид наказание за извършено престъпление от общ характер,при което съдът счита,че е приложима петгодишна давност,която започва да тече,считано от първи януари на годината,следваща годината,в която е възникнало задължението,в какъвто смисъл е редакцията на чл.171,ал.1 от ДОПК. Това означава,че преценката дали вземането е погасено по давност съдът следва да реализира при отчитане дали има период от време,по-дълъг от пет години,без да са поискани или предприемани изпълнителни действия. Съдът счита,че липсва такъв период от време,поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне. Според приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо съответния изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за реализиране на съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Съдът,отчитайки налагането на запори през 2019 г.,изпращането на запорни съобщения през 2022 г.,както и предвид това,че през 2025 г. е наложен запор върху трудови възнаграждения,намира,че вземането може да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение,а не се явява погасено по давност.

Изводът на съда не се променя предвид довода на ищеца за настъпило прекратяване на изпълнението по реда на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,защото в съдебната практика е възприето,че давността и перемпцията са отделни правни институти,а всяко действие на принудително изпълнение или всяко искане за предприемане на изпълнително действие прекъсват давността.

Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото съдът намира,че в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 51,13 евро.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК,предявен от Р. Я. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,срещу С Р С,с адрес гр.С,представлявано от А А,за признаване за установено,че ищецът не дължи чрез способите на принудително изпълнение сумите от 10500 лева ( 5368,57 евро ) главница и 540 лева ( 276,10 евро ) разноски.

4

ОС Ъ Ж Д А Р. Я. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на С Р С,с адрес гр.С,представлявано от А А,сумата от 51,13 евро ( петдесет и едно евро и тринадесет евроцента ) юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при С Р С: _______________________

5