Решение № 2076 от 23.06.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2076

Плевен, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VII състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА административно дело № 20267170700361 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на А. А. П. с [ЕГН] и адрес гр. Червен бряг, обл. Плевен, [улица], подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2333401 от 16.04.2026г., издадена от Ц. П. Х., старши полицай в РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен. С оспорената ЗППАМ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Оспорващият счита обжалваната заповед за незаконосъобразна с доводи, че е закупил скоро автомобила и не е знаел, че не е платена задължителната застраховка ГО. В тази връзка сочи, че автомобилът е с регистрационни табели на съответните места и няма стикери, че същият е нередовен. Твърди, че не е уведомяван от органите на МВР или от Гаранционния фонд, че не е заплатена гражданската отговорност на автомобила. Счита, че не са спазени изискванията на Наредба I-45 от 24.03.2000г. да бъде уведомен като собственик за прекратената регистрация. Иска съдът да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като отново акцентира за липсата на уведомяване за прекратената регистрация и неспазване изискванията на Наредба I-45 от 24.03.2000г. Изрично сочи, че не претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в рамките на служебните му правомощия, при съобразяване с материалния и процесуалния закон.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2026г. против А. А. П. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4939105 от същата дата за това, че на 16.04.2026г. около 21:30 ч. в гр. Червен бряг на [улица] посока на движение към с. Рупци, управлява личния си лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ [рег. номер], като при извършената проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 24.03.2026г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Актосъставителят приел, че деянието представлява нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. С акта били иззети като доказателство СУМПС [номер], СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с номер [рег. номер]. П. подписал АУАН без възражения и същият му бил връчен на 16.04.2026г.

За това нарушение и въз основа на съставения АУАН, полицейски инспектор в РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо А. А. П. на ПАМ по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

По делото освен описаните по-горе доказателства са представени още сведение от оспорващия, справка за нарушител/водач, справка за собствеността на автомобила, справка за промяна, служебно прекратяване и служебно възстановяване на регистрацията на процесното МПС и доказателства за компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ.

От приложена по делото разпечатка от Гаранционния фонд се установява, че за процесния автомобил има валидна и действаща застраховка Гражданска отговорност с начална дата на покритие 17.04.2026г. 08:40 ч. и крайна дата на покритие 16.04.2027г. 23:59 ч.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (заповедта е връчена на оспорващия на 16.04.2026г., а жалбата е подадена пред административния орган на 21.04.2026г., вх.№374000-3793). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, за което е представена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР. Директорът на ОДМВР Плевен съобразно предоставената му възможност в закона, със своя Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. е оправомощил по т.1.6. полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Плевен – за територията, обслужвана от съответното РУ, да прилагат с мотивирана заповед налагането на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП. Именно последната заповед на Директора на ОДМВР Плевен е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. Нарушението е извършено на територията, обслужвана от РУ Червен бряг, следователно процесната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган – от мл. автоконтрольор в РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от А. П. и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Не се установяват и съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на оспорения акт, които да са накърнили правната сфера на оспорващия. АУАН е съставен и връчен на нарушителя при спазване на специалната процедура по ЗАНН, а заповедта е издадена въз основа на този акт и е връчена на оспорващия. При съставянето на акта нарушителят не е имал възражения по констатациите в него. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. Характерът и предназначението на заповедите за прилагане на ПАМ са посочени в закона, а те са да се предотвратят и преустановят административните нарушения и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях. Следователно заповедта – предмет на настоящото производство, не е засегната от отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Съдът намира за основателно оплакването на оспорващия, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, в случая в чл.171, ал.1 от ЗДвП. Принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение, тя не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл.22 от ЗАНН).

Материалноправното основание за издаване на процесната ЗППАМ е управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП при получено уведомление от Гаранционния фонд.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № GPAM-2333401 от 16.04.2026г. е издадена на основание чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.

Релевантният за приложението на чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП във вр. с чл.175, ал.3 от ЗДвП юридически факт е допуснато административно нарушение – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, който факт следва да е налице към датата на прилагане на ПАМ, да е безспорно установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

Безспорно в случая е установено управление на МПС на 16.04.2026г. около 21:30 часа със служебно прекратена регистрация от 24.03.2026г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от гаранционен фонд за неплатена застраховка „Гражданска отговорност”. Безспорно е обаче в случая и че още сутринта на следващия ден – 17.04.2026г. застраховката ГО е заплатена от собственика на автомобила и на тази дата е била служебно възстановена регистрацията на МПС, видно от представената справка за регистрация на МПС и от информацията от Гаранционния фонд. В справката изрично е посочено, че на 17.04.2026г. в 08:04 ч. регистрацията се възстановява служебно по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна ГО.

Съдът намира, че в конкретния случай оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото в съвсем кратък срок след констатиране на нарушението, служебно възстановяване на регистрацията на управляваното от оспорващия МПС поради заплащането на ЗГО. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено веднага и регистрацията на автомобила е възстановена, съгласно нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради сключената валидна застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на тези обстоятелства, относно които страните не спорят, безпредметно е отнемането на СУМПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ вече са постигнати. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение на ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.