Определение № 4266 от 03.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4266 гр. Варна, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.а

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ирена Н. П.а Въззивно гражданско дело № 20243100501814 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба н а М. В. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „В.. В..”, ........, В. Ч. М., с **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „В.. В..” ....... и А. Н. М., с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител М. В. Д., срещу Решение № 2498/02.07.2024г., постановено по гр. дело № 4356/2022г. по описа на ВРС, 26-ти състав, в частта, с която е обявен за относително недействителен спрямо ищеца Ч. А. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „В.. В..” ......., договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт ...., дело № 35/2021г. на нотариус Б.. В.., с район на действие РС – Варна, с който ответницата М. В. Д. е продала на ответниците В. Ч.

М. и А. Н. М., представляван от своята майка и законен представител М. В. Д., следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №20, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ....., находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.. В..“ бл. ..... със застроена площ 56,72 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници самостоятелни обекти с идентификатори: ........., ........., ........, ведно с прилежащото избено помещение № 20, с площ от 3,75 кв.м., както и 2,9134 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя и от общите части на сградата, при квоти 97% идеални части за В. Ч.

М. и 3% идеални части за А. Н. М., на осн. чл.135 ал.1 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, немотивирано и несъобразено със закона и съдебната практика. Излага се, че ВРС е бил сезиран с иск по чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност спрямо ищеца на поредица от разпоредителни сделки, както следва- сделката от 04.02.2021г., с която М. Д. е продала на децата си А. и В., недвижимия имот, сделката от 01.12.2021г., с която последните двама са продали на Й. Ш. недвижимия имот и сделката от 23.03.2022г., с която Ш. е дарила на сина си В. П. същия имот. Първоинстанционният съд е прогласил относителната недействителност само на първата сделка, а отхвърлил исковете по чл.135 ал..1 ЗЗД по отношение на последващите продажба и дарение. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон от ВРС, тъй като независимо че приел неоснователност на иска за прогласяване на относителна недействителност на последната възмездна сделка, не е отхвърлил всички искове по отношение на цялата поредица от сделки. Твърди се, че искът за прогласяване на относителна недействителност е следвало да бъде отхвърлен по отношение на цялата 1 поредица от сделки, тъй като се касае за един иск, поради което и няма как част от сделките да са относително недействителни, а останалата част-не. Цитира се съдебна практика, че се касае за един иск за прогласяване на относителна недействителност по отношение на цялата поредица от сделки, а не самостоятелни искове по отношение на отделните договори.

Твърди се, че е налице и процесуално нарушение, тъй като съдът в доклада си е докладвал отделни искове по отношение на всяка сделка, а не – един иск срещу поредицата от сделки.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и искът по чл.135 ал.1 ЗЗД бъде отхвърлен и по отношение на този договор. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемия Ч. А. М..

Й. С. Ш. и В. И. П. също не са депозирали становище.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.

Досежно предмета на въззивното производство:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ч. М., с която същият е навел твърдения, че посредством поредица от три сделки ответниците М. Д. В. М., А. М., Й.

Ш. и В. П. са увредили интереса на ищеца като кредитор, разпореждайки се с имота на длъжника М. Д.. Неколкократно както в исковата молба, така и в уточнителните такива ищецът се е позовал на тези факти. Включително е поискано от М. присъединяване на образуваното след подаване на първоначалната искова молба на гр.д. №258/23г. по описа на ВРС, образувано по иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване на относително недействителна на последната увреждаща ищеца сделка. Присъединяване е допуснато, доколкото са били налице основанията по чл.213 ГПК и съобразно постановките на т.3 от ТР №2/09.07.2019г. по т.д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, както и цитираната тълкувателна уредба дават основание да се приеме, че е предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване за относително недействителна по отношение на ищеца М. на поредица от сделки, а именно: сделката от 04.02.2021г., с която М. Д. е продала на децата си А. и В., недвижимия имот, сделката от 01.12.2021г., с която последните двама са продали на Й. Ш. недвижимия имот и сделката от 23.03.2022г., с която Ш. е дарила на сина си В. П. същия имот. Предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 ГПК е един за прогласяване относителна недействителност за поредицата от сделки, а не са предявени три обективно съединени иска с правно основание чл. 135 ал.1 ЗЗД за прогласяване на относително недействителна на всяка от цитираните сделки. И доколкото искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е един, то и частично обжалване е недопустимо. Предвид на въззивно обжалване пред настоящата инстанция е решението, касаещо относителната недействителност на всички сделки от поредицата независимо че по отношение на част от тях е постановен отхвърлителен диспозитив. Макар и въззивниците да нямат интерес да обжалват, то висящността на решението в тези части – по чл.135 ал.1 ЗЗД, се обуславя от недопустимостта за частично обжалване само по част от иска. Затова и като въззивници в производството следва да бъдат конституирани Й. С. Ш. и В. И. П., тъй като същите имат качеството на задължителни и необходими другари по предявения иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 58860/18.07.2024г. по описа на ВРС, депозирана от М. В. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „В.. В..”, ........, В.

2

Ч. М., с **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „В.. В..” ....... и А. Н. М., с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител М. В. Д., срещу Решение № 2498/02.07.2024г., постановено по гр. дело № 4356/2022г. по описа на ВРС, 26-ти състав.

КОНСТИТУИРА като въззивници в настоящото производство Й. С. Ш., ЕГН ********** и В. И. П., ЕГН **********, които да се впишат в СЛП.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №1814/2024г. на ОС-Варна за 23.10.2024 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3