Решение № 356 от 20.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Велико Търново, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110102116 по описа за 2023 година

Ищецът "Енерго-Про Продажби" АД, гр.Варна, чрез пълномощник юк М. твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1062/23 г. на РС Велико Търново, срещу която постъпило възражение. Предявява иск за приемане на установено дължимостта на сумата от 202,27 лева главница, представляваща стойността на незаплатена консумирана електрическа енергия по фактури в периода 14.09.2022 г.- 15.11.2022 г. и сумата от 8,48 лева , представляваща сбор от мораторната лихва по всяка фактура от падежа до 7.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Твърди, че ответникът е потребител на електрическа енергия на обект, находящ се в гр. ****Ателие. Излага, че между страните са налице облигационни правоотношения във връзка с продажба на електрическа енергия за този обект на потребление. Заявява, че ответникът не е изпълнявал насрещните си задължения в срок, поради което дължи суми за доставена, но неплатена ел.енергия по издадени фактури, описани в исковата молба за посочения период. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено дължимостта на исковите суми.

Претендира законна лихва върху главницата от подаване на заявението до окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание не изпраща 1 представител. С писмено становище моли съда да отхвърли иска поради плащане от ответника на сума в размер на 39,57 лева по фактура № 0329443919/15.11.2022 г. и лихва за забава в размер на 1,25 лева. Относно първите две фактури заявява, че същите не се дължат от ответника и ще се претендират от предишния собственик на имота, поради което оттегля претенцията си за тях. Счита, че ответникът е станал причина за завеждане на делото и моли съда да го осъди да заплати разноски съобразно приложения списък.

Ответникът П. Д. Й. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен. Заявява, че посочените фактури са издадени на предишния собственик на имота, който имот той е придобил на търг от ЧСИ с постановление за възлагане от 7.06.2022 г. Сочи, че ищецът не го е уведомил за тези задължения, включително когато е поискал промяна на режима като битов клиент. Счита, че не дължи сумите по първите две фактури, тъй като не е консумирал електроенергия за посочените периоди, а относно третата фактура не спори, че за този период е владял имота, но заявява, че ще я плати при оформянето и с неговите имена и като нова фактура. Оспорва претенцията за разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

От вложеното ч.гр.д. № 1062/2023 г. на ВТРС е видно, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 202,27 лева главница за незаплатена ел. енергия и мрежови услуги по фактури, издадени в периода от 14.09.2022 г. до 15.11.2022 г. за обект с аб.номер 32Z4505005022629 в гр.****-ателие с кл.№ 7500006878; сумата от 8,48 лева мораторна лихва, изчислена за периода от падежа на всяка фактура до 7.03.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 75 лева разноски, от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Приобщени като доказателства са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Енерго-Про Продажби" АД, извлечение от сметка към 15.06.2023 г. на клиент *** Й.а ***, справка за потребление към 16.06.2023 г. на *** Й.а *** и три фактури, 2 издадени на името на *** Й.а *** за обект на потребление с кл.№ 7500006878.

Приети са още постановление за възлагане на недвижим имот влязло в сила на 04.07.2022 г. , както и удостоверение, издадено от ЧСИ, видно от което обявеният купувач е влязъл във владение на имота на 29.09.2022 г. Прието е и удостоверение за сключен договор за достъп до електроразпределителните мрежи на "ЕРП Север" АД при Общи условия от 29.09.2022 г. и писмо изпратено на електронния адрес на ответника от 6.12.2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице. По същество е неоснователен.

С писмено становище от 18.01.2024 г. относно първите две фактури - за сумата от 87,31 лева главница по фактура № 0327137800/14.09.2022 г. и лихва за забава от 4,23 лева и сумата от 75,39 лева по фактура № 0328271612/14.10.2022 г. и лихва за забава от 3 лева ищецът заявява, че оттегля претенциите си. Тъй като оттеглянето на иска е направено до приключване на съдебното заседание по делото съгласие на ответника не е необходимо. Производството следва да се прекрати частично, а издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1062/23 г. на ВТРС в тази част следва да се обезсили от исковия съд, съгласно т. 13 от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на сумите по третата фактура с № 0329443919/15.11.2022 г. ищецът признава неизгодни за него факти, именно плащане на сумата от 39,57 лева главница , както и на сумата от 1,25 лева мораторна лихва върху нея, които следва да се имат предвид на основание чл. 235,ал.3 от ГПК, като имащи значение за спорното право. Иска в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ответникът е платил претендираните суми за главница и лихва за забава.

Относно претенцията за разноски:

При частичното прекратяване на производството за сумата от общо 169,93 лева главница, представляваща неплатени задължения по фактури № 0327137800/14.09.2022 г . и № 0328271612/14.10.2022 г. и лихва за забава върху тях поради оттегляне на претенциите от ищеца на соченото от него основание- признание за недължимостта им от ответника, спрямо който е 3 била насочена претенцията и заявката , че същите ще се претендират от предишния собственик на имота, съдът счита, че разноски на ищеца не се дължат, както в исковото, така и в заповедното производство. В останалата част от претенцията, която се отхвърля поради плащане съдът счита, че ответникът следва да понесе направените разноски в исковото производство, тъй като е станал причина за завеждане на делото. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.03.2023 г. , заповедта за изпълнение е получена от ответника на 22.05.2023 г. и той е подал възражение на 5.06.2023 г. , в което е описал фактологията по придобиването на имота и сключването на договор с "Електроразпределение Север" АД на 29.09.2022 г., когато е бил въведен във владение. В заповедта за изпълнение е описан периода на претенцията за неплатена електроенергия - 14.09.2022 г.- 15.11.2022 г., тоест обхванат е и период , през който независимо от това, че цитираните фактури не са издадени на името на ответника , той сам признава, че бидейки във владение на имота за периода на претенция по третата фактура, дължи заплащане на консумираната електроенергия. Въпреки това ответникът не е заплатил сумата по тази фактура преди образуваното след възражението исково производство / видно от отговора на исковата молба/, с оглед което съдът приема, че по аргумент на чл. 78,ал.2 от ГПК и по правилото на чл.78,ал.1 от ГПК следва да заплати на ищеца сумата от 33,89 лева разноски за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

/ юрисконсултското възнаграждение е определено на минимума от 100 лева съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ/.

Относно разноските направени в заповедното производство съдът счита, че същите следва да се възложат на ответника по правилото на чл.78,ал.2, вр. с чл.78,ал.1 от ГПК, тъй като независимо, че фактурата е издадена на 15.11.2022 г. по клиентския номер на стария собственик, бидейки във владение ответникът е потребявал електроенергия, която следва да заплати.

Дължимите в заповедното производство разноски възлизат на 14,52 лева за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,ал.1,вр. чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, район "Владислав Варненчик", бул."Владислав Варненчик" 258, Варна Тауърс - Г за признаване на установено, че П. Д. Й. с ЕГН ********** от гр.**** дължи сумата от 39,57 / тридесет и девет лева и 57 ст./ главница по фактура № 0329443919/15.11.2022 г. и сумата от 1,25 / един лев и 25 ст./ лихва за забава към 7.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1062/23 г. на ВТРС, като неоснователен, поради плащане.

ОСЪЖДА П. Д. Й. с ЕГН ********** от гр.**** да заплати на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, район "Владислав Варненчик", бул."Владислав Варненчик" 258, Варна Тауърс - Г сумата от 33,89 / тридесет и три лева и 89 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 14,52 / четиринадесет лева и 52 ст./ разноски в исковото производство.

ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.д.№ 2116/23 г. на ВТРС на основание чл. 232 от ГПК за сумата от 87,31 / осемдесет и седем лева и 31 ст./ главница по фактура № 0327137800/14.09.2022 г. и лихва за забава от 4,23 / четири лева и 23 ст./ и сумата от 75,39 /седемдесет и пет лева и 39 ст./ главница по фактура № 0328271612/14.10.2022 г. и лихва за забава от 3 / три/ лева, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното иплащане, поради оттегляне на иска от ищеца и

ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение №435/12.04.2023 г. по ч.гр.д.

№ 1062/23 г. на ВТРС в тази и част.

Решението в частта, с която се прекратява частично производството има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на страните пред ВТОС, чрез ВТРС.

В останалата част решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТОС, чрез ВТРС.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5

6