Решение № 1518 от 02.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. Варна, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110102791 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „

Винтайм" ЕООД, ЕИК 103195300, със седА.ще и адрес на управление ***, чрез адв. М. К., с която срещу М. Ю. А., ЕГН **********, *** е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на основание чл.221, ал.2 от КТ на ищеца сумата в размер на 1958.28лв., представляваща обезщетение за неспазен срок за предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2024 г. до окончателното заплащане на обезщетението.

Ищецът сочи в исковата си молба, че на 03.08.2023г. между него и ответника е сключен трудов договор за длъжността „носач – товарач“.

Договорът бил сключен със срок за изпитване от 6 месеца и предизвестието за прекратяването му е три месеца, което било вА.дно и за двете страни.

Длъжността, заемана от лицето е. Поради неявяването на ответника на работа в периода от 20.09.2023г. до 26.10.2023г., работодателят му наложил дисциплинарно наказание уволнение и го е прекратил, респективно със Заповеди №/ 180 и № 181 от 26.10.2023г.

На 01.11.2023г. между "Винтайм" ЕООД и работника М. А. било сключено споразумение, с което страните извършили прихващане на насрещните си задължения, по силата на което ответникът се задължил да заплати сумата в размер на 1958.28лв. на дружеството в срок до 25.11.2023г.

По изложените съображения моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор назначения особен представител на ответника адв. Ц. Д., с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Сочи, че в споразумението от 01.11.2023г. било записано, че след извършеното прихващане, разликата от 1958.28 лв. следва 1 да бъде изплатена на работника в срок до 25.11.2023г. Излага твърдения още, че самото дисциплинарно уволнение в хипотезата на чл. 221, ал. 2, предл. второ КТ, за разлика от предл. Първо. не предпоставя автоматичното възникване на основание за заплащане на обезщетение, а при него не само да е нА.це нарушение на трудовата дисциплина и лишаване на работодателя от работна сила, но в резултат от лишаването от такава той да търпи вреди, каквито не били установени.

Релевира възражение за прихващане с претендирано обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 76.98 лева, което обосновава по твърдения, че съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.

1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Било безспорно между страните, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 работни дни е в размер на 76.98лв. не е заплатено от ищцовото дружество на ответника, което е прието за съвмеснто разглеждане в рамките на настоящото производство. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.

221, ал. 2 от КТ, вр. чл. 265 от ЗЗД.

Неговата основателност е обусловена от установяването в условията на главно и пълно доказване, че ищецът, в качеството си на работодател е бил в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено и последният е уволнен дисциплинарно; че е уведомен надлежно за прекратяването на трудовото правоотношение; че е нА.це основание за претендиране на обезщетение за дисциплинарното, уволнение, както и неговият размер, както и че е сключено споразумение между страните, с което е извършено прихващане на насрещните задължения, уреждайки отношенията между тях, възникнА. във връзка с гореизложените факти и обстоятелства.

Между страните не е спорно, а и от представения трудов договор №1/03.08.2023 г., сключен между „Винтайм“ ЕООД, ЕИК 103195300, представлявано от управителя П. И. Т., ЕГН **********, и М. Ю. А., ЕГН **********, се установява, че последният е назначен на длъжност „носачтоварач“ с код по НКПД 9333 0002 в склад на дружеството в ***. Договорът е срочен за шестмесечен изпитателен срок, с пълно работно време от 8 часа дневно и основно месечно възнаграждение от 780,00 лева, изплащано до 25-то число на следващия месец. Предвидено е допълнително възнаграждение от 0,6% върху основната заплата за всяка година трудов стаж след представяне на документи от работника. Срокът за предизвестие при прекратяване е три месеца, еднакъв за двете страни. Работникът има право на 20 дни платен годишен отпуск и е задължен да постъпи на работа в срок до седем дни от сключването на договора, което е изпълнено на 04.08.2023 г. Договорът е подписан в два екземпляра, като на работника са връчени екземпляр и 2 длъжностна характеристика на 03.08.2023 г.

Видно от приложената длъжностна характеристика към трудовия договор от 03.08.2023 г. е, че длъжността „носач-товарач“ изисква извършване на товаро-разтоварни и преносни работи, изпълнение на клиентски заявки по стокови разписки, събиране и изнасяне на отпадъци, участие в ремонтни работи, почистване на складове и дворни площи, както и други възложени задачи. Работникът отговаря за качественото изпълнение на работата, носи пълна имуществена отговорност за вреди върху инвентара, материА.те и складовите нА.чности, и е пряко подчинен на управителя на склада.

Изискванията за длъжността включват средно или основно образование и над една година трудов стаж по специалността или трудов договор със срок за изпитване при липса на такъв. Работникът е запознат с характеристиката и е получил екземпляр на 03.08.2023 г.

Видно от справката за изпратена и получена втора покана, изх.

№304/25.09.2023 г., е, че на М. Ю. А. е изпратена първа писмена покана на 25.09.2023 г. да се яви на 29.09.2023 г. в 09:00 часа в склада на „Винтайм“ ЕООД, ***, за да даде писмени обяснения относно неявяването му на работа от 20.09.2023 г. до 25.09.2023 г. Поканата е върната на 16.10.2023 г. като непотърсена пратка от „Български пощи“. На 18.10.2023 г. е изпратена втора покана, получена от работника на 19.10.2023 г., но той не се е явил да предостави обяснения, за което е съставен протокол на 26.10.2023 г.

От заповед №180/26.10.2023 г., издадена от управителя на „Винтайм“ ЕООД П.Т., се установява, че на М. Ю. А., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда поради неявяване на работа от 20.09.2023 г. до 26.10.2023 г. Мотивите включват нарушение на правилника за вътрешния трудов ред и Кодекса на труда, като работникът не е подал молба за отпуск, не е дал обяснения след получаване на втора покана на 19.10.2023 г. и е действал недобросъвестно, нарушавайки задълженията си за лоялност към работодателя. Заповедта отбелязва, че работникът дължи обезщетение по чл.

221, ал. 2 от Кодекса на труда за неспазен срок на предизвестие. Заповедта е връчена на лицето на 26.10.2023 г. и е подписана от него.

По силата на заповед №181/26.10.2023 г., издадена от управителя на „Винтайм“ ЕООД П.Т. трудовото правоотношение с М. Ю. А., ЕГН **********, на длъжност „носач-товарач“ в склада на дружеството, е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда поради неявяване на работа в два последователни работни дни, считано от 26.10.2023 г. На работника е присъдено обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда за неползван платен годишен отпуск за 2023 г. в размер на 76,98 лева за два работни дни. Заповедта посочва, че работникът дължи обезщетение по чл.

221, ал. 2 от Кодекса на труда за неспазен срок на предизвестие. Заповедта е връчена на лицето на 26.10.2023 г. и е подписана от него.

Видно от споразумението от 01.11.2023 г., сключено между „Винтайм“ ЕООД, представлявано от управителя П. И. Т., и М. Ю. А., ЕГН **********, е, че страните се споразумяват да извършат прихващане на насрещните си 3 задължения във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на 26.10.2023 г. Установено в него е, че работникът дължи обезщетение по чл.

221, ал. 2 от Кодекса на труда за неспазен срок на предизвестие в размер на 2340,00 лева, а работодателят дължи трудово възнаграждение за септември и октомври 2023 г. в размер на 381,72 лева. След прихващане, М. Ю. А. се задължава да заплати разликата от 1958,28 лева на „Винтайм“ ЕООД в срок до 25.11.2023 г.

Трудовият договор между страните е сключен със срок за изпитване по смисъла на чл.70 от КТ, както изрично е посочено в него. Трудовият договор със срок за изпитване се сключва преди сключване на окончателен трудов договор и целта му е да се провери от страните дА. замисленият от тях трудов договор ще удовлетворява интересите им. Същевременно трудовото правоотношение по договор със срок за изпитване има същото съдържание, като трудово правоотношение без такава клауза, като специфично в това трудово правоотношение се явява единствено възможността за едностранното му прекратяване без предизвести в срока на изпитване, от страната, в чиято полза е уговорката за изпитване. В чл.70, ал.1 от КТ е предвидено, че срокът за изпитване на може да бъде по- дълъг от 6 месеца. Съгласно чл.71, ал.2 от КТ трудовият договор се счита окончателно сключен, ако в срока за изпитване не бъде прекратен. В. на окончателния договор се определя от страните при сключване на договора за изпитване, като при липса на уговорка същия се счита за неопределено време /арг. чл.67, ал.2 от КТ/.

От друга страна, в трудовия договор е уговорен срок за предизвестие за прекратяването на ТПО. Такава договорка влиза в противоречие със самата същност на договора със срок за изпитване, поради което се налага тълкуване на действителната воля на страните по правилата на чл.20 от ЗЗД. Лишено от правен смисъл и житейска логика е да се сключва договор със срок за изпитване, чиято единствена особеност е възможността да бъде прекратен в срока за изпитване чрез едностранно изявление без предизвестие и без мотивиране и същевременно да се уговори срок за предизвестие. Договорът със срок за изпитване обаче предшества окончателния трудов договор и именно във връзка с него следва да се тълкува уговореното предизвестие. В договора между страните изрично е уговорено, че ако не бъде прекратен в шестмесечния срок за изпитване, той става окончателен и безсрочен. Именно безсрочният трудов договор се прекратява в нормалния случай с предизвестие от страните. Следователно, договорката за предизвестие не е приложима в срока за изпитване и има действие едва след превръщането на договора в окончателен.

В настоящия случай уговореният модА.тет не е породил действие, тъй като трудовото правоотношение е едностранно от работодателя със заповед от 26.10.2023 г на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Имуществените отношения между страните са уредени, макар и неизчерпателно, предвид липсата на уговорка относно неизползвания платен годишен отпуск, с приложеното по делото споразумението от 01.11.2023 г., с което извършат прихващане на насрещните си задължения във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на 26.10.2023 г. Установено в 4 отношенията между тях е, че работникът дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 2340,00 лева, а работодателят има неизплатено задължение за трудово възнаграждение за септември и октомври 2023 г. в размер на 381,72 лева. От тълкуването на отделните уговорки, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, независимо от допусната техническа грешка, се установява, че целта на страните е била да уредят отношенията си в смисъл, че след извършеното прихващане, М. Ю. А. се задължил да заплати разликата от 1958,28 лева на „Винтайм“ ЕООД в срок до 25.11.2023 г.