Решение № 645 от 15.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Велико Търново, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110103023 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Краси“ ЕООД – град София, чрез адв. Н. К. - ВТАК, срещу С. Л. И. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като ответникът е заемал длъжността „шофьор – тежкотоварни автомобили – 12 и повече тона“ в ищцовото дружество. Посочва, че трудовият договор между страните е бил сключен за срок от 1 година със 6-месечен срок за изпитване от страна на работодателя, като в чл. 11 от договор страните уговорили тримесечен срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор.

Твърди, че с допълнително споразумение към договора от 01.04.2022 година страните са договорили основно трудово възнаграждение на работника в размер на 710.00 лева, а с допълнително споразумение от 26.04.2022 година са променили срока на действие на договора – от срочен, в трудов договор за неопределено време. Посочва, че на 28.04.2022 година ищецът е депозирал заявление за прекратяване на трудовия му договор, считано от датата на получаване на уведомлението от работодателя, поради което работодателят е издал Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 2204102 от 28.04.2022 година, връчен на работника на 09.05.2022 година. Навежда доводи, че поради неспазения срок на предизвестие ответникът дължи на ищцовото 1 дружество обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди, че брутното трудово възнаграждение на ответника за месец март 2022 година е в размер на 3 203.00 лева, в което е включена и ежемесечна премия с постоянен характер, поради което дължимото от ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ възлиза в размер на 9 609.00 лева.

Посочва, че за посочената сума се е снабдил със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2357/2022 година на ВТРС, срещу която ответникът е възразил. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на С. Л. И., че дължи на „Краси“ ЕООД – град София сумата в размер на 9 609.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Развива съображения, че приложеното по делото споразумение от 26.04.2022 година не би могло да породи правни последици, доколкото не е подписано от работодателя, поради което срокът на предизвестието не би могъл да бъде по-дълъг от остатъка от срока на договора. Навежда доводи, че т.нар.

„месечна премия“ не представлява допълнително възнаграждение с постоянен характер. Посочва, че ответникът не дължи на ищцовото дружество претендираната сума, в посочения размер. Претендира да бъдат присъден направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представеното заверено копие на Трудов договор № 210627 от 24.06.2021 година /л. 5/ се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ответникът е заемал длъжността „шофьор – тежкотоварни автомобили – 12 и повече тона“ в ищцовото дружество.

Видно от приложените по делото заверени копия на Допълнително споразумение към трудов договор № 220424 от 01.04.2022 година, Допълнително споразумение към трудов договор от 26.04.2022 година и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 22388223185326 от 28.04.2022 година на НАП /л. 6-7 и 54-56/ страните са се споразумели за изменения в трудовия договор - за основно месечно възнаграждение в размер на 710.00 лева, считано от 01.04.2022 година, както и за промяна в срока на трудовия договор от срочен по чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ в трудов договор за неопределено време по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 26.04.2022 година.

2

Със Заявление за прекратяване на трудов договор от 28.04.2022 година /л. 8/ ответникът е отправил искане до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от получаване на писменото изявление. В същото ответникът е декларирал, че няма да отработи тримесечното си предизвестие, както и че дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на тримесечното му брутно трудово възнаграждение. С Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 2204102 от 28.04.2022 година /л. 9/ на основание чл. 326, ал. 1, във връзка с чл. 326, ал.

2, изр. първо, във връзка с чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото, считано от същата дата – 28.04.2022 година, като актът е връчен на работника на 09.05.2022 година.

По делото са приложени и заверени копия на Фишове за работна заплата на С.

Л. И. за периода от месец юни 2021 година до март 2022 година, включително, както и Вътрешни правила за организация на работна заплата в „Краси“ ЕООД – град София, в сила от 01.01.2019 година; Заповед № 191103 от 14.11.2019 година за допълнение към вътрешни правила за организация на работна заплата в „Краси“ ЕООД – град София;

Анекс № 1 от 02.01.2020 година към Вътрешни правила за организация на работна заплата в „Краси“ ЕООД – град София от 01.01.2019 година; Анекс № 2 от 04.01.2021 година към Вътрешни правила за организация на работна заплата в „Краси“ ЕООД – град София от 01.01.2019 година и Заповед № 220401 от 01.04.2022 година за месец март 2022 година на „Краси“ ЕООД – град София /л. 10-29/.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.

41 - 44/ се установява, че трудовото възнаграждение на С. Л. И. за месец март 2022 година - месеца, предхождащ този на прекратяването на трудовото правоотношение е в размер на 3 539.18 лева. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ - при условие, че начислената за м. март 2022 година „Премия месечна" в размер на 2 515.00 лв. се приеме като допълнително трудово възнаграждение, имащо постоянен характер, е в размер на 3 203.00 лева, а определено само на база основната заплата и клас прослужено време, без „Премия месечна" е в размер на 688.00 лева. При размер на брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ на ответника за месец март 2022 година – 688.00 лв., обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е както следва: за период 1 месец и 26 дни, считано от 28.04.2022 година е в брутен размер на 1 292.06 лева, а за период от 3 месеца, считано от 28.04.2022 година е в брутен размер на 2 070.90 лева /след уточнението направено от вещото лице в проведеното на 13.04.2023 година съдебно заседание вещото лице/.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2357 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2022 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.09.2022 година е издадена Заповед № 3

913 за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С. Л. И. за сумата в размер 9 609.00 лева – представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.09.2022 година до окончателното изплащане на вземането, както и за направени в заповедното производство разноски в размер на 192.18 лева – внесена държавна такса. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелствата, свързани с възникването, с съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото не е спорно между тях, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което ответникът е изпълнявал длъжността „шофьор – тежкотоварни автомобили – 12 и повече тона“ в ищцовото дружество, като трудовото му правоотношение е прекратено считано от 28.04.2022 година. Не е спорно по делото и основанието, на което прекратено трудовото правоотношение между страните, а именно чл. 326, ал. 1, във връзка с чл.

326, ал. 2, във връзка с чл. 325, ал. 2, т. 2 КТ, във връзка с подадено от работника заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение. Това обстоятелство се установява и от издадена от работодателя Заповед № 2204102 от 28.04.2022г., връчена на ответника на 09.05.2022 година.

Спорният по делото въпрос е какъв е размерът на дължимото от ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Съгласно посочената разпоредба на страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на БТВ за неспазения срок на предизвестието, т.е. право на страната, която прекратява трудовия договор, е да избере между двете възможности – да даде предизвестие, което да се отработи реално или да заплати обезщетение за срока на предизвестието. Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че с допълнителното споразумение от 26.04.2022 година не е променен срокът на сключения между страните трудов договор и същият е срочен. Действително представеното към исковата молба заверено копие на допълнителното споразумение не е подписано от работодателя, но по делото безспорно се установява, че между страните по трудовото правоотношение е постигнато съгласие в тази насока. Самият работник се е подписал на споразумението за промяна срока на трудовото му правоотношение от срочно, в такова за неопределено, като същият реално не оспорва това обстоятелство. Освен това самият работник при подаване на заявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение е декларирал, че дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на тримесечното му брутно трудово 4 възнаграждение, т.е. като за трудов договор за неопределено време, с което е направил извънсъдебно признание за неизгодния за него факт в тази насока. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя, а ал.

2 предвижда, че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В случая по делото с трудовият договор, сключен между страните, същите са уговорили тримесечен срок за предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение и доколкото настоящият съдебен състав приема, че сключеният между страните договор е за неопределено време, то и обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, което работникът дължи на работодателя е размер на БТВ за неспазения срок на предизвестието, т.е. в размер на 3 БТВ.

По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл. 228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя БТВ за месеца, в който е възникнал основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. От друга страна в чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са предвидени компонентите, които са включени в БТВ за определяне на възнагражденията за платен годишен отпуск по чл. 177 и обезщетенията по чл. 228 КТ, като в т. 3 от посочената разпоредба са предвидени допълнителни трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. В нормата на чл.