Решение № 384 от 21.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Велико Търново, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500521 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 414/13.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2571/2024г. по описа на РС Велико Търново, съдът е уважил отчасти иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен от Йеттел България ЕАД против М. В. Ц. по отношение на вземанията за месечни абонаментни такси, на ползвани мобилни услуги и допълнителни такси по няколко договора за мобилни услуги, лизингови вноски по множество договори за лизинг, както и обезщетение за забава върху признатите за установени вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ред на чл.

410 от ГПК и със същото решение е отхвърлил иска в останалата му част - за претендирани на основание раздел 9 от договор за мобилни услуги от 19.02.2021 г. , раздел 4, т.2 от допълнително споразумение от 15.08.2021 г. към договор за мобилни услуги и раздел 3, т.2 от допълнително споразумение от 19.08.2021 г. към договор за мобилни услуги , неустойки в размер на 175,72 лева, 171,49 лева и 89,44 лева. Присъдени са разноски по заповедното и исковото производство съответно на уважената част от исковете.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощника му чрез адв. З. Ц.. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението в тази му част. Счита решението за необосновано, тъй като съдът не е съобразил и обсъдил доказателствата по делото и изискванията на закона, не е зачел валидното прекратяване на договора и валидните договорни клаузи за неустойка.

Твърди, че представените и приети доказателства не са обсъдени в цялост. Излага анализ на доказателства и правни изводи относно основателност на иска и в тази му част. Сочи се, че в случая неустойката е в рамките на до три месечни абонаментни вноски и уговорката за нея не противоречи на добрите нрави. Счита, че е надлежно проведена процедурата по чл. 87 от ЗЗД, тъй като на длъжника е изпратено покана с определен срок за изпълнение, в която е 1 указано, че като последица от неизпълнение в указания срок ще бъдат предприети действия по събиране на вземането, както и че договорът ще се счита за прекратен. Оспорва като неправилен, немотивиран и необоснован изводът на съда, че няма доказателства за връчване на поканата, при положение, че е доставена до адреса на ответника, посочен от него в договора между страните. Предвид това моли въззивния съд да постанови решение, с което това на районния съд в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника М. В. Ц., чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв. Д. Б. – ВТАК.

В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв. З. Ц., с писмена молба поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложени съображения по съществото на спора с характер на писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в молбата.

В СЗ въззиваемата страна М. В. Ц., чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв. Д. Б. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледани по същество.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново са били предявени от ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, срещу М. В. Ц. от гр. Велико Търново, установителни искове с предмет да бъде прието за установено съществуването на вземания за стойност цена/ на ползвани услуги на информационно потребление в мрежата на мобилния оператор-ищец и абонаментни такси; неустойки за предсрочно прекратени договори за мобилни услуги и лизингови вноски, обезщетение за забава и законната лихва от подаване на заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1790/2024 г. на Районен съд – Велико Търново. Твърди, че межди страните са били сключени няколко договора: договори за мобилни услуги №№ 620852732/21.11.2018 г., № 623125477/30.04.2020 г., № 624312252/ 19.02.2021 г., както и договор за лизинг от 19.02.2021 г. за предоставяне на мобилно устройство HUAWEI P40 lite 128 GB Dual black ; договор за лизинг от 30.04.2020 г. за предоставяне на мобилно устройство SAMSUNG GALAXYA40 64 GB Dual black ; договор за лизинг от 15.08.2021 г. за предоставяне на мобилно устройство TCL 20 SG 128 GB Dual Grey ; договор за лизинг на базови аксесоари от 30.04.2020 г. за предоставяне на комплект от 4 такива /към мобилен номер ***/; договор за лизинг за базови аксесоари от 19.02.2021 г. за предоставяне на 2 броя такива / към мобилен номер ***/ и договор за лизинг на базови аксесоари от 15.08.2021 г. за предоставяне на 4 броя такива / към мобилен номер ***/. Твърди, че ответникът не е погасил чрез плащане задълженията си в общ размер 1579,03 лева, произтичащи от тези договори – предмет на издадени в 6 броя фактури № 73309337522/25.01.2022г.; фактура № 7332264192/25.02.2022г.; фактура № 2

7333559988/25.03.2022г.; фактура

№

7334848424/25.04.2022г.; фактура

№

7336139225/25.05.2022 г. и фактура № 7337427323/25.06.2022 г. Извън таксите, по договор за мобилни услуги № 620852732/21.11.2018 г. са начислени 175,72 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, по договор за мобилни услуги № 623125477/ 30.04.2020 г. - 171,49 лева –неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя; по договор за мобилни услуги № 624312252/19.02.2021 г.-89,44 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя. Подборно са описани непогасените и просрочени задължения на ответника по всеки от договорите. Твърди, че договорите били прекратени от ищеца едностранно, поради виновното неизпълнение, поради което е начислена претендираната неустойка.

Ответникът, чрез назначения й по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените установителни искове с искане да бъдат отхвърлени.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, изяснена е правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства. Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

По делото са представени заверени преписи от фактури, ведно с приложения към същите, отразяващи задължения на ответника за абонаментни такси, услуги и лизингови вноски, както и фактури за начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите и за остатъчния размер от вноските по договорите за лизинг, както и препис от Общите условия на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. С решението си ВТРС е уважил претенциите по отношение месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, лизингови вноски и допълнителни услуги по договори за мобилни услуги и по договори за лизинг и отхвърлил искова за сумата от общо 436, 65 лв., а именно претендирани на основание раздел 9 от договор за мобилни услуги от 19.02.2021 г. , раздел 4, т.2 от допълнително споразумение от 15.08.2021 г. към договор за мобилни услуги и раздел 3, т.2 от допълнително споразумение от 19.08.2021 г. към договор за мобилни услуги , неустойки в размер на съответно 175,72 лева, 171,49 лева и 89,44 лева, по повод на които са издадени първите три цитирани фактури.

По делото е представена покана за доброволно плащане с адресат ответника, но същата е без подпис/печат, заверен препис с КЕП от пълномощника от 29.01.2025г. същата носи датата 20.02.2022г. Представено е и писмо от „Български пощи“ ЕАД, че непрепоръчана кореспондентска пратка от „Йеттел България“ ЕАД за М. Ц. е доставена, съгласно сключения с доставчика договор . От тази документи не се установяват относими към делото обстоятелства. Изготвена е покана до ответника, но същата не е подписана, няма данни кога и от кого и изготвена нито такива да е изпратена, още по-малко получена. Писмото на куриера не установява връзка между доставката и поканата – не е ясна нито датата на тази доставка /дори година и месец/, нито нейното съдържание.

При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното:

Предявените по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове по чл.92 ал.1 ЗЗД за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги по два сключени между страните по делото три договора за мобилни услуги и шест за лизинг, са процесуално допустими, доколкото са предявени в едномесечният преклузивен срок по чл.422 ал.1 ГПК, в хипотеза по чл.415 ал.1 т.2 ГПК, и е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Уважаването на предявените по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК искове по чл.92 ал.1 ЗЗД предполага установяване от ищеца в процеса, в чиято тежест е, съществуването на паричното му притезание, съгласно издадената заповед по чл.410 ГПК по основание и по размер. В процесният случай безспорно по делото се установява, че между „Йеттел България“ ЕАД, в качеството на доставчик на мобилни услуги, и ответника в процеса, в качеството му на потребител, са възникнали валидни облигационни правоотношения от сключени между тях договори за мобилни услуги и лизинг, така, както са описани в решението на ВТРС.

3

По делото не е спорен факта, че ищецът – оператор на мобилни услуги е изправна страна по трите процесни договора за мобилни услуги, за които са приложими Общите условия на Теленор България ЕАД на осн. чл.298 ал.1 т.1 ТЗ, доколкото в деня на сключването им ответникът писмено е декларирал, че е получила екземпляр от ОУ и е съгласна с тях.

Разпоредбата на чл.11 от Общите условия предвижда, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, последният да дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно т.19б б.“в“ от ОУ, ищецът има право да прекрати индивидуален договор в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ. В процесния случай ищецът е издал фактури за начислените неустойки, като такива за предсрочно прекратяване на договорите, но не е представил доказателства за писмени изявления, достигнали до ответницата за самото прекратяване.