Определение № 491 от 11.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. Варна, 11.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Мария К. Маринова

Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500403 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано по молба вх.№ 25393/ 4.08.2026г от Д. М. М. и Т. К. М., чрез адв.И.А., срещу Разпореждането на ОС-Варна № 5616/4.08.2026 по гр.д.№ 1822/ 2024 на ГО, XI с-в за издаването на ИЛ с искане ОС-Варна сам да отмени постановения от него акт, на осн.чл.253 ГПК.

С последваща молба вх.№ 25649/6.08.2026 е внесено уточнение молбата да се счита за частна жалба, подадена по реда на чл.274 ГПК, като се поддържа искането за отмяната на разпореждането на ВОС за издаването на ИЛ и се излагат сл. съображения:

Решението на АпС-Варна № 81/11.05.2026г, постановено по в.гр.д.№ 121/2026 е било получено от Ц. Л. М. на 26.05.2026г, а от настоящите жалбоподатели - на 19.05.2026г.

В срока за обжалване Ц. М. е подала касационна жалба, връчена на жалбоподателите на 26.06.2026г.

За последните е съществувало право да подадат насрещна касационна жалба в срока за отговор, съгл. чл.287 ал.2 ГПК, който срок за тях изтичал на 26.07.2026г.

На 24.07.2026г Д. и Т. М. подали насрещна касационна жалба, входирана в АпС-Варна под № 5533, от което следвало, че решението на ОС-Варна и в частта, с която искът е уважен, не е влязло в сила, след като ответниците по иска са подали насрещна касационна жалба.

С Разпореждане № 718/3.08.2026г по в.гр.д.№ 121/2026г на АпС-Варна 1 насрещната к.ж. е била оставена без движение.

Съгл. чл.405 ГПК ИЛ се издава на основанията, посочени в чл.404 ГПК.

В частта за съдебните разноски решението има характера на определение и не представлява изп. основание по см. на чл.404 т.1 ГПК, поради което не подлежи на предварително изпълнение.

Предвид горното моли за отмяната на постановеното от ВОС Разпореждане № 5616/4.08.2026г по гр.д.№ 1822/2024 на XIс-в и в случай, че е бил издаден ИЛ, то същият да бъде обезсилен.

Ответната страна по ч.ж. Ц. Л. М., чрез адв. Д.. К., е подала писмен отговор вх.№ 2736/24.08.2026 със становище за неоснователност на жалбата, като излага следното: подадената НКЖ, съгл.чл.287 ал.4 ГПК не се разглежда, ако не бъде разгледана основната КЖ. Доколкото решението е влязло в сила в частта на разваления договор за издръжка и гледане, както и относно компенсаторното обезщетение в размер на 42 741,10лв, то, ако бъде допусната КЖ до разглеждане, положението на касатора не може да бъде влошено, т.е. присъденият хонорар на адв. К. не би бил намален. Правилно ВОС е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства.

Моли за присъждане на хонорар и за това производство, инициирано от другата страна с цел протакане на делото, видно от многобройните жалби.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира постъпилата частна жалба за допустима – подадена е в срок, от надлежна стана и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното Разпореждане от 4.08.2026 ВОС е разпоредил издаването на ИЛ в полза на молителя адв.Д. Ж. К. като процесуален представител на Ц. Л. М. за сумата от 4 642,38лв – адв. възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр.д. № 1822/2024г на ВОС, както и за сумата от 2191евро – адв. възнаграждение за процесуално представителство в производството по в.гр. дело № 121/2026г на АпС–Варна, дължими от Д. М. М. и Т. К. М., на осн. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.

С решението на АпС-Варна от 11.05.2026г е потвърдено решението на ВОС № 1343/12.12.2025г, поправено с Решение № 107/04.02.2026г, постановени по гр. д. № 1822/2024, в частите, с които е бил развален договорът от 22.02.2010г за прехвърляне на недв.имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който ищ. Ц. Л.. М. е прехвърлила на ответника Д. М..М. по време на брака му с Т. К. М. 5/6ид.ч. от подробно описания недв.имот, на осн.чл.87 ал.3 ЗЗД, и ответниците Д. М. и Т. М. са били осъдени солидарно да заплатят на ищцата Ц. М. компенсаторно обезщетение за отчуждените 5/6ид.ч. от имота - предмет на разваления договор от 22.02.2010г., до размер на сумата от 42 741,10лв, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на ИМ на 16.02.2024г до 2 окончателно изплащане на задължението; потвърдено е и в частта, с която Д.

М. М. и Т. К. М. са осъдени да заплатят на адв.Д.. К. адв.възнаграждение в размер на 9 07941лв за първата на инстанция, на осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗА.

Отменителната част на въззивното решение касае частта от решението на ВОС, с която ответниците Д. М. М. и Т. К. М. са осъдени солидарно да заплатят на Ц. Л. М. обезщетение за причинени имуществени вреди в размера на стойността на отчуждените идеални части, предмет на разваления договор от 22.02.2010г, за горницата над 42 741,10лв до 104 150лв, ведно със законната лихва върху тази разлика от депозиране на ИМ на 16.02.2024г до окончателно изплащане на задължението, както и са присъдени на адв. Д. К. адв. възнаграждение по за безплатно оказана правна защита на ищцата за горницата над 9 079,41лв до 14 280,85лв., като в посочените части претенциите са отхвърлени с решението на АпС-Варна.

За да постанови обжалваното разпореждане от 4.08.2026, ВОС е приел, че е сезиран с молба вх. № 5376/17.07.2026 /по описа на АпС-Варна/ от адв. К. за издаване на ИЛ за дължимото й възнаграждение за процесуално представителство пред ВОС и ВАпС, като в мотивите е посочено, че решението на АпС-Варна е обжалвано единствено от самата ищца в неговата отхвърлителна част и че е влязло в законна сила в частта, с която исковете са били уважени – за развалянето на договора до размера на 5/6ид.части и е присъдено компенсаторно обезщетение от 42 741,10лв, съответстващо на посочените 5/6ид.ч. от от цената на продадения от ответниците имот – предмет на разваления ДИГ. Прието е още от ВОС, че определените разноски под формата на дължимо възнаграждение по реда на чл.38 ЗА с решението на АпС–Варна са били съобразени с частите, с които претенциите са уважение и затова на адв. К. следва да бъде издаден ИЛ.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, при извършената проверка по електронното дело констатира следното :

Решението на АпС-Варна № 81/11.05.2026г, постановено по в.гр.д.№ 121/2026 е било получено от Ц. Л. М. на 26.05.2026г, а от настоящите жалбоподатели - на 19.05.2026г.

В срока за обжалване Ц. М. е подала касационна жалба, която е била връчена на жалбоподателите - ответници по иска, на 26.06.2026г. От него момент за тях е възникнало правото в едномесечен срок да подадат писмен отговор по к.ж., както и да подадат насрещна касационна жалба, съгл. чл.287 ал.2 ГПК, за което срокът е изтичал на 26.07.2026г.

Н а 24.07.2026г Д. и Т. М. са подали насрещна касационна жалба с вх.№ 5533/24.07.2026г. С това решението на ВОС-Варна и в частта, с която исковите претенции са били уважени, е било поставено във висящност изцяло, т.е. не е влязло в законна сила.

С Разпореждане № 718/3.08.2026г по в.гр.д.№ 121/2026г на АпС-Варна насрещната к.ж. е била оставена без движение. В изпълнение на указанията е подадена молба вх.№ 5855/7.08.2026. С Разпореждане АпС-Варна № 3

731/07.08.2026 е приел същата за редовна и затова е разпоредено връчването на преписи от същата на насрещната страна. Писмен отговор е постъпил вх.№ 6410/4.09.2026.

Изложеното налага извод, че подадената от ответниците по иска насрещна касационна жалба е редовна; няма данни същата да е върната и определението за това да е влязло в законна сила. Ето защо решението и в позитивната му част е станало висящо. При това положение се налага извод, че ВОС се е произнесъл по искане за издаване на ИЛ за разноски в полза на ищцовата страна въз основа на невлязъл в законна сила съдебен акт, имащ в тази част характера на определение.

Ето защо постановеното от ВОС разпореждане подлежи на отмяна, а издаденият въз основа на него ИЛ № 424/6.08.2026 следва да бъде обезсилен.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждането на ОС-Варна № 5616/4.08.2026 по гр.д.№ 1822/ 2024 на ГО, XI с-в за издаване на ИЛ в полза на молителя адв.Д. Ж. К. като процесуален представител на Ц. Л. М. за сумата от 4 642,38лв – адв. възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр.д. № 1822/2024г на ВОС, както и за сумата от 2191евро – адв. възнаграждение за процесуално представителство в производството по в.гр. дело № 121/2026г на АпС–Варна, дължими от Д. М. М. и Т. К. М., на осн. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5376/17.07.2026 от адв. К. за издаване на ИЛ за дължимото й възнаграждение за процесуално представителство пред ВОС и ВАпС,

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист № 424/6.08.2026 Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4