Присъда № 25 от 21.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда №25/21.04.2022г., постановена по НОХД №563 по описа за 2021г. на ОС- Варна.

ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Е ОБВИНИЛА:

Г. Г. Ф. в това, че на 15.12.2019г. в гр. Варна направил опит умишлено да умъртви М.

П. К. на 37 години, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини- престъпление по чл.115 във вр. с чл.18ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия Ф. обвинение, като счита, че от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства вината на подсъдимия Г. Г. Ф. за извършено от него престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК е доказана по несъмнен и безспорен начин. В пледоарията излага установената според него фактическата обстановка, основана на доказателствените източници, събрани и проверени в хода на съдебното следствие, доказващи по категоричен начин присъствието на подсъдимия на местопроизшествието на *** в инкриминираната вечер, както и нанасянето от негова страна на удари с продълговат предмет по окосмената част на главата, по лицето и по десния горен крайник на пострадалия К.. В подкрепа на този извод е направен подробен анализ на доказателствата, водещи до еднопосочния извод, че именно подс. Ф. е нанесъл 22 удара в главата, носа, бедрата и торса на пострадалия М.К., и че средството, което той е използвал е било бухалка, прът или нещо подобно твърдо и с продълговата форма. Изразява мнение, че това вероятно е ВД №1- метална тръба 56 см. с диаметър 2 см. със заварена планка и тръбичка, но същото не било категорично установено. Счита, че обстоятелството, че подсъдимият е замахвал с посоченото средство към главата и тялото на пострадалия в момент, в който М.К. се е намирал паднал на земята, съборен от самия Ф., се установява и от изгледания в с.з. на 02.11.2021г. видеозапис - до часа 21:40:35 на записа. Намира, че в обясненията на подсъдимия до известна степен се съдържа признание за действията му, но дава различна интерпретация на случилото се, което било израз на неговата защитна теза.

Последната обаче според държавното обвинение е в разрез със събраните по делото доказателства, които я опровергават и изграждат картина, различна от неговата.

Обосновавайки обвинителната си теза прокурорът прави доказателствен и правен анализ на събраните по делото доказателства, отчитайки и констатираните противоречия в тях противоречия, като аргументира тезата си за довършен опит по чл.115 от НК. В тази връзка е изложил позицията си по отношение на св. Д.С. и значимостта на заявеното от него при свидетелстването му относно достоверността на показанията на пострадалия К.. Счита, че доказателствата по делото противоречат на показанията на този свидетел, досежно обстоятелството, че К. скачайки от оградата паднал на главата си и именно от там са неговите наранявания. Горното е в противоречие със заявеното от свидетелите Я., В. и П., според които пострадалия е бил в безсъзнание, в който смисъл е и отразеното в епикризата, където е отразено, че в момента на прегледа К. е бил трудно контактен и че преценка за сетивност, висши корови функции и координираност не могат да се изследват. Нещо повече, пострадалия е получил наранявания по лицето, носа и окосмената част на главата, както и „интрацеребрален хематом с размери 19/13 мм. фронтално вляво“, което изключва възможността тези наранявания да са получени едновременно от падането му. А от друга страна счита, че при подобно падане няма как да не е имал никакви нарушения на съзнанието. От съдебно медицинската експертиза била установена контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота, като тази опасност за живота не се презюмира от обвинението, а се извежда и от показанията на св.В., че когато се е приближил, пострадалият К. бил започнал да хърка, а според св.Я. К. бил безпомощен и в явно тежко състояние, като се молил за живота му. В този смисъл счита, че са и показанията на св.П., който се обадил да побърза линейката, понеже се притеснил от раната на главата.

1

От тук държавното обвинение прави обоснован извод, че при липса на специализирана медицинска помощ, дошла в кратко време, е можела да настъпи смъртта на М.К..

Коментирайки доказателствата по делото прокурорът счита, че действията на подсъдимия Г.Ф. сочат на категорично осъзнаване от негова страна на естеството на използваното оръжие и на последиците от нанесените 22 удара. В тази връзка установените от съдебно-медицинската експертиза наранявания сочат, че Г.Ф. не е бил в състояние да контролира нито дълбочината на проникването на тежкия продълговат предмет в главата и гърдите на К., нито начина, по който те ще засегнат разположените в поразените части на тялото органи, като обстоятелството, че не се е стигнало до смъртоносно увреждане, е било извън волята на подсъдимия. Т.е. подс.Ф. с действията си е направил всичко възможно, за да причини такъв резултат, а именно: подбрал е средство, годно да причини смърт и го е насочил със сила към човек, който не е бил в състояние да избяга или да се защити, защото е бил паднал на земята и безпомощен. Мотивът на подсъдимия според прокурора за това били влизанията в дома му, за което и той отправил закана към К., че ще го пребие.

Основавайки се на доказателствата държавното обвинение изключва с носеният от пострадалия нож той да е провокирал по някакъв начин неконтролируемата реакция от страна на подс. Ф., тъй като между тях не е имало конфликт към 15.12.19г. Счита, че поведението на пострадалия, който е минал покрай буса, носейки коритото, не би могло да се интерпретира като застрашаващо подсъдимия. Очевидно е, че М.К. не би могъл да извади ножа и да застраши подс.Ф., защото след като е скочил от оградата, е носил в двете си ръце тежкото желязно корито. На следващо място, именно подсъдимият първо е съборил на земята, а после е нанесъл множество удари на К., като изпадането на ножа от джоба на пострадалия по никакъв начин не е било първопричина, отключваща агресивното поведение на Ф.. Т.е. - не се касае за пряк сблъсък между подсъдимия и пострадалия, при който да е изваден нож като въоръжена заплаха от страна на К., а за хладнокръвно подготвен и нанесен побой за „наказание“, без подсъдимият да е бил обект на непосредствено нападение, от което да се защити.

Според прокурора не би могло да се приеме, че деянието е извършено при неизбежна отбрана или при мнима неизбежна отбрана, както и при превишаване пределите на неизбежна отбрана поради уплаха, тъй като счита, че спрямо подсъдимия не е имало непосредствено противоправно нападение, което да е застрашавало неговата или на негови близки личност или права. Горното се потвърждава и от съдебно-психиатричната и психологична експертиза, според заключението по която у подсъдимия е имало негативна емоция, но изпитването на страх се съдържа единствено в неговите думи и „би могло да е манипулативно“. Според вещите лица не е налице и афектно състояние у подс.Ф., тъй като липсват трите фази на физиологичния афект: няма я вегетативната симптоматика, липсва абстиненция и липсва последваща депресия. Счита, че съдържанието на умисъла у подсъдимия за престъплението, в което е обвинен се извлича от съществуващите обективни факти, свързани със средството, с което е извършено деянието- предмет с цилиндрична конфигурация и продълговата форма; от множеството удари-първо към главата, а после към торса; от посоката на ударите (тя се извлича не само от съдебно-медицинската експертиза, но и от показанията на св.В.а и св.Я.); от местата на нараняванията на пострадалия К.; от интензивността на посегателството, както и от уязвимостта на органите в тялото на М.К.-в областта на главата, където се намират жизненоважни органи - мозъка, а и кръвоносни съдове. За преценката относно състав на „опит за убийство“ или „средна телесна повреда“, е необходимо да се установи дали е могло да настъпи смърт от съответните наранявания и да се изясни въпроса за субективната страна на деянието, която при опита за убийство може да бъде само с пряк умисъл, а не с евентуален. Прокурора обосновава умисъл за опит за убийство, изхождайки от конкретно установеното по делото- подсъдимият е използвал бухалка или метална тръба с размер около 50 см., с която е ударил 22 пъти пострадалия М.К., в това число и по главата, което обективира пряката цел за умъртвяване. Извън 2 крайниците, всеки орган от човешкото тяло и главата, е жизнено важен и поразяването му с няколко удара „със замах и със значителна сила“, обективно може да доведе до смърт. ОПВарна счита, че нанесените брутални удари върху жизненоважните органи на пострадалия са имали несъвместими с живота последици, а подсъдимият е съзнавал това. Подс.Ф. е действал при алтернативен пряк умисъл за убийството на пострадалия М.К., тъй като е съзнавал, че нанася силни удари в главата, носа, челото на пострадалия, а главата е жизненоважна и уязвима част от човека, в която се намира мозъкът, като по този начин Ф. е обективирал целта си да умъртви жертвата, а не само да я нарани. Подсъдимият е действал със съзнанието за неопределеност на възможната увреда – от най-тежката степен - смърт, до най-леката - а именно лека телесна повреда. Това е така, тъй като използваното от него средство и силата, с която е нанесъл ударите в главата и носа, в зависимост от различни фактори могат да засегнат в различна степен пострадалия, като подсъдимият е искал настъпване на увреждане от всякакъв вид, включително и смърт. Тоест при алтернативен пряк умисъл, какъвто е настоящия казус, деецът следва да отговаря за опит към убийство, в зависимост от това дали смъртта на пострадалия е настъпила или не. Извършвайки тежък побой над пострадалия, с изброени наслагващи се 22 силни удари, някои от които в жизнено важни области на тялото, подс.Г.Ф. несъмнено е допускал в своите мисловни представи вероятното настъпване на смъртта на М.К., но се е отнесъл безразлично към резултата.

Поведението му ясно разкрива умисъл към насилствено лишаване от живот, а не само да причини телесни повреди на пострадалия, поради което осъщественото от него представлява опит към умишлено убийство, а не причинена телесна повреда по чл.129 ал.2 от НК, като от съществено значение са доказаните действия на подсъдимия, а преценката дали умисъла му е ограничен само до засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия, или е насочен към лишаването му от живот, се извършва с оглед използваните средства, разстоянието, от което се посяга на жертвата, броя и насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитета на въздействие върху пострадалия, броя, тежестта и локализацията на нараняванията.

Деянието е останало във фазата на опита, тъй като е довършено изпълнителното деяние - деецът е нанесъл един силен удар в главата на пострадалия, с който е причинил разкъсноконтузна рана, но не е настъпил целения от подс.Ф. вредоносен резултат, поради независещи от него причини. Ненастъпването на целените и исканите от дееца вредоносни последици от престъплението - смъртта на М.К., се дължи единствено на бързата намеса на св.Д. и до в известна степен на действията на семейство Я.и, както и на своевременно оказана адекватна медицинска помощ на пострадалия. Предвид естеството на фактите по делото, относимата към казуса правна фигура е по чл. 18 ал. 1 от НК – касае се за довършен опит към убийство, като не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на престъплението, поради което моли съда да постанови осъдителна присъда.

При индивидуализация на деянието следва да бъдат отчетени степента на обществената опасност на деянието, която е висока предвид това, че се касае за посегателство срещу найценното благо-живота на човека. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени причината за побоя, която е била обусловена до някаква степен от пострадалия К., с неговото неразрешено влизане в имота на сем.Ф.и. Обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита, макар и не по волята на подсъдимия. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която е ниска, същият работи, грижи се за близките си и за детето си, налице са по делото писмени данни, че той има онкологично заболяване тромбоцитопения. Съпругата му също има тежко заболяване след 2012г. Липсват други наказателни производства, данните за личността му сочат, че Ф. има положителен облик и добри характеристични данни. В това число такива данни за него дават и самите свидетели на случката, които са негови съседи, а не на последно място и според съдебнопсихиатричната експертиза същият е благоразумен, миролюбив и контролиран човек.