Протокол № 221 от 05.04.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 221 гр. Варна, 05.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900119 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:54 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищецът Й. А. Н., редовно призован, явява се лично и с адв. В. Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , представляван от Главния изпълнителен директор К.Х.Ч., редовно призован, представлява се от юриск. П. Н., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Третото лице помагач С. И. С. , редовно призован, явява се лично, воден от РД „Охрана“ – Варна.

Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, не се явяват.

Свидетелят М. Г. Х., редовно призован, не се явява.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Юриск. Н.: Да се даде ход на делото.

С. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Н.: От името на моя доверител, поддържам исковата молба и 1 направените доказателствени искания. По проекта за доклад, нямам възражения.

Юриск. Н.: Оспорваме исковата молба. Поддържам депозираните отговори, ведно с всички направени доказателствени искания. Нямаме възражения по проекта за доклад.

С. С.: Нямам какво да кажа.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 286 от 28.02.2024 година:

Постъпила е искова молба от Й. А. Н., с ЕГН **********, против “ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на застрахователят да заплати на ищеца сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от смъртта на синът му Й. Й. А., който е починал в следствие от ПТП настъпило на 19.10.2018г., около 01:30 часа на републикански път II-29, с посока на движение от гр.Добрич към гр.Варна, на територията на общ.Аксаково, обл.Варна по вина на водача лек автомобил “Рено Туинго“, с рег.№******, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 19.10.2018г.-датата на деликта, до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 19.10.2018г. на републикански път II29, е настъпило ПТП с участието на л.а.“Рено Туинго“, с рег.№******, управляван от С. И. С., в резултат от което е настъпила смъртта на Й. Й. А..

Сочи се, че по повод процесното ПТП е образувано наказателно производство, в границите на което С. С. е признат за виновен за причиняване по непредпазливост на смъртта на Й. А.. Сочи се, че ищецът е баща на починалия, поради което има право да получи обезщетение за претърпените от смъртта на синът си вреди. Поддържа се, че внезапната смърт на Й. А. е довела до множество страдания и огромни затруднения в семейство му, както и че отношенията между баща и син са били изключително близки и топли, характеризиращи се в взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Развити са 2 обстойни съображения за претърпените от ищецът неимуществени вреди в резултат от внезапната, неочаквана и насилствена смърт на неговия син, която е причинила на първия неописуема мъка, душевни болки и страдания, които ще продължават и занапред, тъй като загубата на най-близкия до него човек е непрежалима. Изложени са и съображения за реда за определяне и за размера на дължимото обезщетение, като се поддържа, че предявеният иск е съобразен с принципа за справедливост, с действително претърпените болки и страдания и с лимитите на отговорност на застрахователните компания по ЗГО за 2018г., като и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. На следващо място се твърди се, че водачът на л.а.“Рено Туинго“, с рег.№******, попада в кръга с лица, чиято отговорност се покрива от застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключена с ответника, със срок на валидност от 23.04.2018г. до 22.04.2019г. Твърди се, че със Заявление вх.№0-92- 1552/03.02.2022г. и Допълнителни заявления от 21.02.2022г. и от 20.04.2022г., ищецът е предявил пред ответният застраховател претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че по така заявената претенция е образувана Щета №*****, която е приключила с отказ за плащане на застрахователно обезщетение с мотив, че липсва законно основание за това. Развити са подробни съображения за противоречието на разпоредбата на чл.498, ал.1 от КЗ, която въвежда задължителна предпоставка-предявяване на доброволна претенция пред застрахователя като условие за реализирането на гражданските права по съдебен ред, с Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и с основни принципи, залегнали в ГПК. Поддържа се, че горецитираната правна норма по недопустим начин ограничава правата на пострадалите да претендират и получат своевременно застрахователно обезщетение.

С депозираният в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се признава наличието на застраховка “Гражданска отговорност“ по Полица №*******, относно лек автомобил “Рено Туинго“, с рег.№******, валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва се наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че въпросната застраховка няма покритие по отношение на претенцията, при условията на чл.477, ал.2 от КЗ, тъй като процесният автомобил е бил 3 противозаконно отнет от собствениците му в съучастие между водача И. С. и починалият Й. А.. Сочи се, че съгласно чл.493, ал.2, т.1, б.“а“ от КЗ застраховката “ГО“ на автомобилистите покрива отговорността за вредите по ал.1, причинени от виновния водач, при условие той че не е придобил владението върху автомобила чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 от НК. Твърди се, че в настоящия случай е налице кражба на л.а. с рег.

№******, което обстоятелство е изрично установено в наказателното производство, образувано във връзка с процесното произшествие и настъпилата смърт на единия от извършителите. С оглед изложеното се поддържа, че процесният застрахователен договор не покрива отговорността на водача на л.а.“Рено Туинго“, с рег.№****** за нанесените при управлението му вреди на трети лица, съответно, че предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение се явява неоснователен. На следващо място се оспорва размера на иска, като недоказан и завишеннесъобразен със съдебната практика и принципа за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД. В условията на евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване от страна на починалия пътник в автомобила, както за настъпването на деликта, така и на негативния за него резултат. Твърди се, че извършвайки кражба на автомобила, с който впоследствие е реализирано произшествие, Й. А. сам е допринесъл за настъпването на деликта, като това негово противоправно поведение се явява условие, без което е нямало да настъпят, последващите произшествие и смърт. Твърди се още, че приносът на починалия се изразява и в пътуване, в нарушение на чл.137а от ЗДвП, без поставен предпазен колан, което е довело до изпадането на тялото му от автомобила, съответно е причинило настъпването на тежки увреждания и летален изход. Наред с това пътувайки при неправоспособен водач, който е употребил алкохол и наркотични вещества, пострадалия се е изложил на повишен риск от настъпването на произшествие със злощастен край. В този смисъл и в условията на евентуалност, се претендира за редуциране на размера на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалия за настъпването на деликта и на уврежданията. Оспорва се акцесорната претенцията за лихва за забава, като следваща съдбата на главният иск и по отношение на началната дата, от която тя се дължи. Твърди се, че датата, от която застрахователят дължи изплащането на законна лихва за забава е уредена в разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.

4

С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити съображения в подкрепа на претенцията. По конкретно се оспорват възраженията на ответника за липса на застрахователно покритие и за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалият. Твърди се, че Й. А. не е знаел, че владението върху л.а.“Рено Туинго“, с рег. № ****** е противозаконно отнето и не е съдействал за извършването на това престъпление. Също така не е знаел и че към момента на инцидента С. С. е бил неправоспособен водач. Твърди се още, че Й. А. е получил процесиите увреждания, довели до неговата смърт, въпреки наличието на поставен предпазен колан. Оспорват се доводите за прекомерност на размера на поисканото обезщетение, като се поддържа, че същият е адекватен, съответства на получените неимуществени вреди и принципът закрепен в чл.52 от ЗЗД, също така кореспондира с икономическата и обществена конюнктура, и лимитите на отговорността на застрахователите по застраховка

“Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва се и възражението на ответника за недължимост на лихва за забава, като се поддържа, че тъй като в случая законната лихва е компенсаторна, тя се дължи от датата на деликта. Сочи се, че ако главният иск беше насочен към деликвентът, то той би дължал лихва от датата на увреждането, съответно застрахователят я дължи “per argumentum“ от чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3, вр. чл.432, ал.2, изр.1 от КЗ. Поддържа се, че застрахователят дължи на пострадалия застрахователно обезщетение, което включва главница за имуществени вреди, главница за неимуществени вреди, законна лихва, пропуснати ползи и др. Поддържа се още, че ако застрахователят не се произнесе в срок, той дължи и законна лихва върху застрахователното обезщетение, в което се включва и законната лихва, дължима от деликвента от датата на деликта.

С отговора на ответника на допълнителната искова молба, се поддържат оспорванията, възраженията и доводите за неоснователност на претенциите.

Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:

5

-на 19.10.2018г., около 01:30 часа на републикански път II-29, с посока на движение от гр.Добрич към гр.Варна, на територията на общ.Аксаково, обл.Варна е настъпило ПТП по вина на водача лек автомобил “Рено Туинго“, с рег.№******,;

-към този момент Й. Й. А.-син на ищеца се е возил в посоченият автомобил, като в резултат от горецитираното ПТП е настъпила неговата смърт,

-към датата на въпросното ПТП с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Рено Туинго“, с рег.№******, обективирано в Полица №*******;

-във връзка настъпило събитие ищеца е предявил пред ответното дружество писмена застрахователна претенция със Заявление вх.№******* за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана Щета №*****, приключила с постановен от ответника отказ за плащане на застрахователно обезщетение.

Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.

Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника, че е предявил доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение и какъв е размера на претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалият на плащане обезщетяващо същите вреди.