Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 371 от 29.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 762/2021
Вид
Решение № 371
Подписан
29.11.2021
Състав
Калин Калпакчиев, Величка Цанова, Весислава Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Албена Истилянова Рачева като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600762 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 14.09.2020 г.на Окръжен съд-гр.Монтана,НО, по НОХД № 202/19 год.подс.В.

Е. Е. е признат за виновен в това,че на 15.10.2014 год. в гр.Видин,в операционна зала на АГО при МБАЛ „Св.Петка”-Видин,при планово „Секцио цезареа”,като операторръководител на операционен екип „лекар-ординатор акушер гинеколог” в АГО,причинил смъртта на родилката Д. П. Й. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност-упражняване на медицинска професия „лекар”,като нарушил медицински стандарт „Акушерство и гинекология”,дял V,гл. XV „Специални изисквания за качество на медицинската помощ при акушерска спешност”-т.1 „Акушерска спешност е синдром или нозологична единица,които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и /или плода.В частност „акушерска спешност” представляват проявите на шок от всички физиологични типове при бременна или родилка.Следните синдроми и нозологични единици също се приемат за акушерска спешност независимо дали в момента се установяват признаци на шок:т.1.2-остра кръвозагуба,усложнена или не от коагулопатия,утвърден с Наредба №12 от 21.07.2014 год. съгласно чл.6,ал.1 от Закон за лечебните заведения-при извършване на трето по ред цезарово сечение на родилката при неяснота на оперативния риск и настъпили усложнения-при обилно кървене вследствие на затруднение при отстраняване на предлежаща плацента,която е прирастнала в мускулатурата на стената на матката /т.нар. плацента превия 1 акрета/,последвал кюртаж и маточна атония,със затваряне на оперативния разрез с липса на сигнални дренове в коремната кухина,е довело до късно диагностициране на настъпилия кръвоизлив,който е бил двойно по-голям от отразените 700 мл.,не е навреме интерпретирана променената кръвна картина,не предприема навреме решението за повторна операция за отстраняване на матката /тотална хистеректомия/,развива се ДИК-синдром /дисеминирано интравазално кръвосъсирване/ и е последвал хеморагичен шок,нарушил е раздел 2 „Организация на диагностичната и лечебната дейност и на грижата за пациентите” от Правилник за устройството,дейността и вътрешния ред на отделение по акушерство и гинекология при МБАЛ „Св.Петка” АД-гр.Видин,т.9- следоперативен период – Хирургичният екип осигурява постоянно следоперативно наблюдение на локалното и общото състояние на болната,на количеството и вида на отделените през дренажите секрети,на жизнените показатели и лабораторните отклонения и т.10- Родилна помощВодене на раждането е лекарска дейност,която има за цел оптимален както за майката,така и за потомството резултат от раждането посредством:а/непрекъснато и комплексно диагностично обхващане,б/динамично прогнозиране,в/своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика-не е извършил лично наблюдение на следоперативния период на родилката,реанимацията не е била адекватна и своевременна,липсва интерпретация на рязкото спадане на хемоглобина от 123 г/л на 76 г/л само за 20 минути след операцията,развива ДИК синдром и хеморагичен шок,който в 11.45 ч. става декомпенсиран,с което родилката е загубила шансове за спасяване,с което е нарушил чл.80 от Закона за здравето /качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти,утвърдени по реда на чл.6,ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика,приети и утвърдени по реда на чл.5,т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина/ и чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето –Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:1.своевременност,достатъчност и качество на медицинската помощ,като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяването на родилката,поради което и на основание чл.123,ал.4 във вр.с ал.1 от НК във вр. с т.1,дял.V,глава XV от медицински стандарт „Акушерство и гинекология”,утвърден с Наредба №12 от 21.07.2014 год. във вр. с т.9 и т.10 от Раздел 2 „Организация на диагностичната и лечебна дейност и на грижата за пациентите” от Правилник за устройството,дейността и вътрешния ред на отделение по Акушерство и гинекология при МБАЛ”Св.Петка”АД-гр.Видин във вр. с чл.80 и чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето и чл.54 от НК,е осъден на една година лишаване от свобода,като е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл.123,ал.1 от НК.

На основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

Осъден е да заплати направените по делото разноски-сумата от 2 272.86 лв. по сметка на ОД на МВР-Видин и сумата от 5 лв. по сметка на ВСС в Републиканския бюджет за издаване на изпълнителен лист.

2

В срока за обжалване е постъпила жалба и допълнение към нея от поверениците на частните обвинители,с която изразяват недоволството си от присъдата в частта,с която деянието е преквалифицирано като такова по чл.123,ал.4 от НК.В тази насока се подкрепят с установеното от СМЕ,че след допуснатите от подсъдимия грешки по време на самата операция,той не е извършил никакво активно наблюдение на оперираната в ранния послеродов период,а се е заел с второ планово секцио за деня,както и че реанимацията не е била адекватна и своевременна-обилната кръвозагуба в корема на родилката не е била навременно диагностицирана поради това,че не е разчетена своевременно ПКК и не са били поставени коремни дренове,което от своя страна е довело до закъснение в установяване на маточната атония и във вземането на решение за повторна операция за отстраняване на матката,поради което и считат извода на съда,че Е. е направил всичко зависещо от него за спасяване на родилката,за нелогичен както от фактическа,така и от правна гледна точка.Позовават се на съдебна практика,според която при липса на обективна възможност за спасяване на пострадалия,приложението на привилегирования състав на чл.123,ал.3 от НК е недопустимо.

Намират и наложеното наказание за явно несправедливо,тъй като освен наказанието лишаване от свобода,на основание чл.37,ал.1,т.7 от НК Е. следва да бъде лишен временно от правото да упражнява медицинската професия.

Правят искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл.123,ал.1 от НК,да се увеличи наложеното му наказание лишаване от свобода и да бъде лишен от право да упражнява медицинска професия.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея и от защитникът на подсъдимия с доводи ,че за деянието,за което последният е признат за виновен,той е наказан по административно-наказателен път с влязло в сила на 07.05.2015 год. наказателно постановление,с което са му наложени глоби от 300 лв. и 3000 лв.,платени от него на 11.05.2015 год. Излага хронологията на образуваното наказателно производство,в която връзка посочва,че на 12.06.2018 год. Е. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.123,ал.1 от НК.На 28.06.2018 год. наказателното производство е било спряно на основание чл.244,ал.1 във вр. с чл.25,ал.1,т.5 от НПК,на 01.11.2018 год. административния съд във Видин е оставил без уважение искането на Окръжна прокуратура-Видин за възобновяване на административно-наказателното производство.На 12.11.2018 год. същата прокуратура е възобновила наказателното производство,което на 07.12.2018 год. е прекратено.С определение на САС по НЧД № 267/19 год. наказателното производство е възобновено,след което е постановена и обжалваната присъда,която намира,че е в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила.

Излага доводи,че административното нарушение притежава всички признаци на престъплението,като единствената му отлика е неговата по-ниска обществена опасност и в този смисъл административното наказване и наказателноправното такова взаимно се изключват,като провеждането на едно от тях изчерпва наказателната отговорност на дееца и наказателната компетентност на държавата.В тази връзка изразява несъгласие с изводите на 3

САС по цитираното по-горе дело и прави искане за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство,като моли съдът да вземе предвид ТР №3/22.12.2015 год.,ТР № 4/06.02.2018 год. на ОСНК и чл.4,& 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.

В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Счита,че няма дублиране на административна с наказателна отговорност ,като се позовава и на определението на САС,което е влязло в сила.Поддържа,че дадената от първостепенния съд правна квалификация на деянието е напълно погрешна,тъй като няма нито една фактическа или правна причина за това,поради което и моли подсъдимият да бъде осъден по чл.123,ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимия моли жалбата на частното обвинение да се остави без уважение.Излага,че първите две деца на покойната са били изродени от подсъдимия и те са били в бляскави отношения,но кончината на същата е кончина и на професионалния му път,тъй като вследствие на този инцидент д-р Е. е получил инсулт,диабет и канцерогенно заболяване и вече повече от 5 години е пенсионер и не упражнява тази професия.Намира мотивите на решаващият съд за приложението на чл.123,ал.4 от НК за убедителни и моли да бъдат споделени.

Поддържа съображенията си,изложени в жалбата,за прекратяване на наказателното производство,тъй като наказателното производство е второ по ред,образувано за едно и също деяние,за което вече е бил наказан по административен път.

В правото си на лична защита подсъдимият поддържа становището на защитникът си.Заявява,че над 34 години е лекар и е помагал на хората и накрая вместо благодарност,вместо да си гледа старините,се разкарва по съдилищата.

Прокурорът намира за неоснователна жалбата на защитникът,като счита,че правилно и законосъобразно съдът е приел,че няма идентичност в предмета на наказателното и административнонаказателното производство.Счита също така приетата правна квалификация на деянието по чл.123,ал.4 от НК за правилна и законосъобразна,тъй като деецът е направил всичко възможно,зависещо от него,за да помогне на пострадалата.Споделя изводите на съда и относно наказанието,поради което и пледира присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият моли да не бъде наказван.

Съдът, като обсъди доводите в жалбите и допълненията към тях, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

При изпълнение на задълженията си първостепенния съд е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства,като фактическата обстановка по делото е напълно изяснена и ясно изложена в мотивите.Приетите от съда факти и обстоятелства се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Нови фактически положения въззивният съд не установява.Не са нарушени правилата,които 4 регламентират дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства.Доколкото обаче приетите за установени факти са поставени в основата на решаващите изводи на първия съд относно извършването на деянието от страна на подсъдимия и наказателната отговорност,то те следва да се подчертаят отново,както следва:

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на чл.371,т.1 от НПК,като страните са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетели и вещи лица,с изкл. на св.А. П.,а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подс.В.Е. е лекар,с призната специалност „Акушерство и гинекология” от 1991 год.Към инкриминираната дата работел в отделението по акушерство и гинекология в МБАЛ”Св.Петка” АД-Видин.