Определение № 75 от 01.04.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. гр. София, 31.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина П. Вълева

Членове:

Мариета Неделчева

Аделина Иванова като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20221010600072 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение на Специализирания наказателен съд от 02.03.2022г. по НЧД №93/2022 г., с което е потвърдено постановление на Специализирана прокуратура за частично прекратяване на наказателното производство по ДП №123/2021 г. по описа на СО-СП, пр.пр.№395/2021г. по описа на СП ( предходен ДП №44/2014 г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№3507/2010г. по описа на СГП), водено срещу Р. С. О. за извършено престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.2 НК.

Срещу определението е депозирана частна жалба от адв. В. В.-защитник на обв. Р. С.

О.. В нея се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като СНС е пренебрегнал доводите на защитата и в този смисъл същият е постановен при липса на мотиви. Твърди се също така, че в случая са налице и двете хипотези на прекратителни основания - по чл. 24, ал.1, т.1 и т.3 НПК, поради което първостепенният съд е следвало да се произнесе по същество и да измени основанието за прекратяване на наказателното производство. В тази връзка се изтъква, че незаконосъобразно СП е прекратила производството на основание изтекла абсолютна погасителна давност, а не на правилното според защитата основание - деянието не съставлява престъпление. Иска се да бъде отменено първоинстанционното определение, респективно да бъде изменено постановлението на СП от 16.12.2021 г. досежно основанието за прекратяване на наказателното производство спрямо обв.О. в такова по чл.24, ал.1, т.1 НПК или алтернативно делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания за преценка на всички основания за прекратяването му.

Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение и на доводите изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.243, ал.7 от НПК срещу подлежащ на съдебен контрол акт на първоинстанционния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Досъдебно производство № 123/2021 г. по описа на СО-СП, пр.пр.№ 395/2021 г. по описа на СП (предходен ДП №44/2014 г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№3507/2010г. по описа на СГП) е водено срещу Р. С. О. за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2 НК, П. В.

1

Д. за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2 НК, М. Р. П. за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и Л. М. В. за престъпление по чл. 219, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.

С постановление от 16.11.2016 г. Р. С. О. е привлечен като обвиняем за това, че в края на м.ноември 2006 г., в качеството на министър на икономиката и енергетиката на Република България и принципал на държавното дружество „Н. “ /Н./ ЕАД, въпреки задълженията си, регламентирани в чл.4, ал.1 от Закона за енергетиката, чл.5,ал.1 от Устройствения правилник на Министерството икономиката и енергетиката и чл.12 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, не е упражнил достатъчен контрол върху работата на Л. М. В.

– Главен изпълнителен директор на „Н.“ ЕАД и М. Р. П. – Изпълнителен директор на „Н.“ ЕАД – лица, на които е възложено управлението и разпореждането с обществено имущество – на „Н.“ ЕАД, при сключването на Споразумение от 29.11.2006 г. с „А.“ АД, представлявано от С. Ш., като споразумението е сключено в нарушение на Закона за общствените поръчки, преди да е избран инвеститор по проекта и преди да е сключен основен договор за финансиране, като изпълнителят „А.“ АД е ангажиран да извършва работа (идеен проект със степен на завършеност – да се издаде разрешение за строеж, Техническо задание за двата блока, Дейности по провеждане на обществена поръчка за оборудване с дълъг цикъл на производство) срещу възнаграждение в размер на 193 189 000.00 /сто деветдесет и три милиона сто осемдесет и девет хиляди/ евро и от това е последвала значителна щета за „Н.“ ЕАД в размер на 193 189 000.00 /сто деветдесет и три милиона сто осемдесет и девет хиляди/ евро, като деянието е извършено умишлено, не съдържа признаците на по-тежко престъпление, последвалата щета е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай – престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.2 НК.

От Софийска градска прокуратура бил внесен обвинителен акт в Специализиран наказателен съд срещу горепосочените четири лица и било образувано НОХД № 246/2021 г.

На основание чл. 249, ал.1, вр. чл.248, ал.5, т.1, вр. ал.1, т.3 НПК СНС е прекратил с определение съдебното производство и е върнал делото на СП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, който съдебен акт бил потвърден от АСНС при осъществен въззивен контрол, иницииран по протест на прокурора.

На 01.12.2021 г. Р. С. О. лично е депозирал пред СГП искане с вх. №***/* от същата дата, с което е изразил изрично желанието си воденото срещу него наказателно производство да бъде прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК, вр. чл. 81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК – изтичане на предвидената в закона давност .

С постановление от 16.12.2021 г., решаващият прокурор в СП е уважил изцяло направеното от обв. Р. С. О. искане , като на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК е прекратил наказателното производство водено срещу този обв. за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2 НК.

С оспореното определение, постановлението за прекратяване на наказателното производството е потвърдено от СНС като обосновано и законосъобразно. Първостепенният съд е обсъдил становището на жалбоподателя и е намерил за верни съображенията на прокурора, мотивирали го да прекрати наказателното производство на осн. чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите, залегнали в атакуваното определение.

Първоинстанционният съд, респективно прокурорът е приложил законосъобразно института на давността, спазвайки процесуалните изисквания на чл. 24, ал.1, т.3 и чл. 24, ал.2 НПК, както и материалноправните норми на л.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.3 НК. Правилно е прието, че за деянието по чл. чл. 219, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2 НК, с времеви параметри края на м. ноември 2006 г., абсолютната давност за наказателно преследване е 15 години и е изтекла края на м. ноември 2021 г. В тази насока законосъобразно е съобразено, че в този 2 случай е приложима редакцията на чл. 219, ал.4, вр. ал.3 НК (редакция ДВ, бр. 28 от 1982 г.), действала към момента на извършване на деянието, визирища наказуемост „Лишаване от свобода“ от една до десет години, а не редакцията от ДВ, бр. 26 от 2010 г., която предвижда по-дълъг срок и съгласно чл.2, ал.2 НК, не се явява по-благоприятна за обвиняемия.

Следва да се отбележи, че изтичането на давностния срок принципно не представлява пречка за продължаване на наказателното производство, ако съгласно чл. 24, ал.2 НПК обвиненото лице заяви, че желае то да продължи. В случая обаче обв. О. е депозирал искане на 01.12.2021 г., с което изрично е изразил желанието си да се ползва от последиците на давността, като се е отказал от това наказателното производство спрямо него да продължи.

С оглед на това, настоящият състав намира, че прокурорът законосъобразно е прекратил частично наказателното производство спрямо същия именно на основание чл. 24, ал.1, т.3 НПК.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че СНС е следвало да измени основанието за прекратяване, тъй като била налице хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1 НПК.

АСНС счита, че правилно първоинстанционният съд е посочил, че след като обв. О. изрично се е съгласил воденото срещу него наказателно производство да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност, няма как съдът да се произнесе по искане за преценка за приложението на друго основание за прекратяване, в частност наличието или не на престъпление, което е формулирано за първи път едва в частната жалба. Възприемането на противното би създало условия за процесуална злоупотреба. От друга страна, по повод на второто /алтернативно/ искане в частната жалба – да бъде отменено постановлението за частично прекратяване и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания за преценка на всички основания за прекратяване, то също не може да бъде удовлетворено.

Това е така, защото прокуратурата е господар на досъдебното производство и изцяло в нейните компетенции е въпросът срещу кого и за какво престъпление ще повдигне обвинение, респективно на какво основание досъдебното производство ще бъде прекратено.

Както беше посочено, обв. О. се е отказал от продължаване на наказателното производство, респ. от провеждане на съдебна фаза, в която би могъл да получил отговор на въпроса съставомерно ли е деянието или не. След като е изразил изрично искане за прекратяване на производството спрямо него на основание изтекла абсолютна давност, прокурорът няма задължение да изследва всички други възможни основания по чл. 24, ал. 1 от НПК.

Неоснователен е упрекът на жалбоподателя и за това, че СНС не се е спрял на всички значими за производството обстоятелства. Напротив, първостепенният съд е изпълнил задължението си да провери законосъобразността и правилността на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, съобразно спорния предмет, поради което не може да бъде критикуван, че съдебният му акт не е мотивиран.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Специализиран наказателен съд от 02.03.2022 г. по НЧД № 93 по описа за 2022 г., 23-ти състав, с което е потвърдено постановление от 16.12.2021 г. на СП за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 123/2021 г. по описа на СО-СП, пр.пр.№ 395/2021 г. по описа на СП ( предходен ДП №44/2014 г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№3507/2010г. по описа на СГП), водено срещу Р. С.

О. за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2 НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4