Решение № 261886 от 06.06.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

Гр. София, 06.06.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА

КОРДОЛОВСКА

ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА при секретаря Екатерина

Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 1331 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 24202 от 28.01.2019 г. по гр. дело 32847/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав съдът е отхвърлил предявените искове от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда *******срещу Л.

З.Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********ул. „****************, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. З.Х., ЕГН: ********** дължи н.А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, сумата от 5 283,54 лева, представляващи главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2167894/18.02.2016 г. сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г., както и сумата от 390,98 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 14.05.2016 г. до 09.01.2017 г., както и сумата от 285,03 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.05.2016 г. до 31.07.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2017 г. по ч. гр. д. № 52422/2017 г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав, и е прекратил на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК производството по гр. д. № 32847/2018 г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав В ЧАСТТА по предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда *******срещу Л.

З.Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********ул. „****************, евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 5 283,54 лева, представляващи главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2167894/18.02.2016 г. сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени н.А.З.С.Н.В.“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г., както и сумата от 390,98 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 14.05.2016 г. до 09.01.2017 г., както и сумата от 285,03 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.05.2016 г. до 31.07.2017 г. Решението на първоинстанционния съд, в частта, в която на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК, е прекратено производството по евентуално последващо обективни, кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9,ал. 1 ЗПК. във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отменено с Определение № 2617/05.02.2020 г., постановено по гр. д. № 6372/2019 г. по описа на СГС, IV-,,в“ въззивен състав, като производството е върнато на СРС от момента на устните състезания за произнасяне по евентуално предявените искове.

С решение № 20240899 от 02.11.2020 г. по гр. дело

32847/2018 г. по описа на СРС, II

ГО,

156 състав съдът е отхвърлил предявените при условията на евентуалност искове от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда *******срещу Л.

З.Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********ул. „****************, за присъждане на основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9,ал. 1 ЗПК, във вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 5 283,54 лева, представляващи главница за 58 броя незаплатени месечни погасителни вноски за периода 14.05.2016 г. до 14.02.2021 г. по Договор за потребителски паричен кредит № 2167894/18.02.2016 г. сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г., както и сумата от 390,98 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 14.05.2016 г. до 09.01.2017 г., както и сумата от 285,03 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.05.2016 г. до 31.07.2017 г., като неоснователни.

Недоволен от двете решения, с които установителните искове при квалификацията на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуално последващо обективни, кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК. във вр. с чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени е останал ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, ги обжалва с въззивна жалба от 27.02.2019 г. и въззивна жалба от 11.11.2020 г. при твърдения, че двете решения са неправилни и незаконосъобразни, постановени при допуснати процесуални нарушения. По-конкретно поддържа, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявените искове, в това число и тези за постановяване на неприсъствено решение по делото. По-конкретно поддържа, че видно от представения препис-извлечение от Приложение № 1 същото съдържа три имена, ЕГН, размер на задължението при отпускане на кредита и актуален размер на задължението към момента на сключване на договора за цесия. Представеният препис-извлечение съдържа само и единствено данни за ответника в производството - Л. З.Х., тъй като оригиналният документ е изпълнен с личните данни на други, трети за делото физически лица, нямащи качество на страна в образуваното гр. д. № 32847/2018 г., 156 с-в по описа на Софийски районен съд, което обстоятелство не влияе върху доказателствената тежест на документа.

Неправилно съдът го е дискредитирал. Искането на ищеца към въззивната инстанция е да отмени първоинстанционните решения и уважи изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

Въззиваемият Л. З.Х., не е подал по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор на така депозираните две въззивни жалби.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Обжалваните решения са издадени от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същите са валидни. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановените решения в обжалваната им част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционните решения са допустими. По тяхната правилност съдът намира следното:

Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2017 г. по ч. гр. д. № 52422/2017 г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав и евентуално последващо обективни, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9,ал. 1 ЗПК. във вр. с чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството се развива по реда на чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК след даване на указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съответно предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява процесуално допустимо.

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит № 2167894/18.02.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството на кредитодател и Л. З.Х. в качеството на кредитополучател, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя сумата от 5 000,00 лева, а кредитополучателят се задължава да върне предоставената сума, съобразно уговореното в договора, ведно с договорената възнаградителна лихва с общ размер 1 508,38 лв., комисионна в размер на 150 лева и еднократна застрахователна премия в размер на 347,01 лева. Ответникът се е задължил да заплаща до всяко 14-то число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец.

Срокът на кредита е пет години. В Договора е уговорено погасителната месечна вноска да бъде в размер на 122,54 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 14.03.2016 г., а последната е с падеж на 14.02.2021 г.

Ето защо по делото безспорно се установява, че между „У.К.Ф.“ ЕАД и Л. З.Х. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2167894/18.02.2016 г. с посочените по-горе реквизити.

Правото си на кредитор на спорното вземане ищцовото дружество „А.З.С.Н.В.“ ЕАД установява от представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г. и Приложение № 1 към него.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството на цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството на цесионер, страните са уговорили, че цедентът се задължава ежемесечно с отделни договори за цесия да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания произхождащи от договори за потребителни парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите ги гаранции, привилегии, обезпечения и други принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани съгласно Приложение № 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.

Видно от представения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г. сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството на цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството на цесионер, е, че цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 2.1. от Рамков договор от 20.12.2016 г., заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно чл. 2.2. от Рамков Договор от 20.12.2016 г., произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица.

Продадените и прехвърлените вземания са описани в Приложение № 1 към договора за цесия, което е неразделна част от него и се отнася към датата 09.01.2017 г.

Представена е по делото и извадка от Приложение

№ 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г., неразделна част от него, включваща процесното вземане касаещо ответника, от което е видно, че същото е цедирано в полза на ищцовото дружество.

Настоящият въззивен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е установил пълно и главно, че претендираните вземания действително са му били цедирани, респ. че се касае за едни и същи вземания, произтичащи от твърдения договор за потребителски кредит, тъй като представеното Приложение № 1, според първоинстанционния съд, нямало необходимата доказателствена стойност да установи идентичността на претендираните вземания, доколкото не съвпадали с претенцията на ищеца по размер. От съдържанието на Приложение № 1 е видно, че сумата за главницата съвпада с тази посочена в договора за потребителски кредит, а различие се забелязва единствено по отношение вземането за лихви, чиято величина е променлива с оглед течението на срока за който се дължи. Така или иначе обаче, следва да се съобрази, че претендираният размер на лихвите е по-нисък от посочения в Приложение № 1 размер. Но същественото е, че в случая не възниква никакво съмнение, че е цедирано в полза на ищеца именно вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД към ответника по Договор за потребителски паричен кредит № 2167894 от 18.02.2016 г.