Определение № 170 от 10.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Варна, 10.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно частно наказателно дело № 20233100600302 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.341ал.2 във вр. с чл.306ал.1т.4 от НПК, образувано по депозирана частна жалба от П. А. И. срещу определение № 260005 от 27.10.2022г. на Районен съд- Девня, постановено по НОХД №71/2020г., с което същата е осъдена да заплати в полза на НБПП сумата от 280лв., представляваща разноски за служебен защитник, който я е представлявал в хода на съдебното производство пред Апелативен съд- Варна по НДВ №171/2022г. за възобновяване. В жалбата се сочи, че съгласно действащото българско законодателство, което се цитира в жалбата, не следва да й бъде присъждано заплащане на възнаграждението за служебен защитник, тъй като делото е спечелено от нея, а осигурената й правна помощ била задължителна и необходима. Изтъква като съображение и обстоятелството, че към настоящият момент практически е лишена от трудови доходи, тъй като била отстранена от длъжност, а впоследствие докато течало разглеждането на делото пред Апелативен съд, училището, което ръководела било закрито. В тази връзка към жалбата е представила доказателства за финансовото си състояние / от Агенцията по заетостта и от НОИ/. В заключение прави искане обжалваният акт да бъде отменен на посочените от нея основания.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени доводите изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба се явява допустима, като депозирана от лице, имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Видно от материалите по делото, с определение № 260005 от 27.10.2022г. на Районен съд- Девня, постановено по НОХД №71/2020г., П. А. И. е осъдена да заплати в полза на НБПП сумата от 280лв. за служебен защитник, който я е представлявал в производство на Апелативен съд за възобновяване на ВНОХД №1196/2021г. на ОС- Варна.

В производството по НДВ № 171/2022г. на Апелативен съд- Варна, на осъдената И. е бил назначен служебен защитник на основание чл.94ал.1т.9 от НПК, по нейно искане. В тези случаи безспорно, съгласно нормата на чл.94 от НПК защитата на обвиняемата, в случая осъдената се явява задължителна. По ВНОХД № 1196/2021г. на ВОС, въззивният съд е потвърдил присъдата на РС- Девня по НОХД № 71/20г., с която жалбоподателката е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.311ал.1 от НК. С Решение №126/04.08.2022г. по НДВ №171/2022г. на Апелативен съд- Варна, по реда на чл.422ал.1т.5 от НПК, съдът е възобновил наказателното производство по ВНОХД №1196/2021г. на ОС1 Варна, отменил е въззивното решение по същото, както и присъдата по НОХД № 71/ 2021г. на РС- Девня, като е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното заседание. Същевременно в РС- Девня е постъпило искане от НБПП за присъждане на възнаграждението за участието по НДВ № 171/2022г. на Апелативен съд – Варна на назначения в това производство служебен защитник на П. И..

РС- Девня, позовавайки се на разпоредбата на чл.189ал.3 от НПК в производство по чл.306ал.1т.4 от НПК е присъдил изплатеното на адвоката възнаграждение от НБПП в тежест на подсъдимата И. с мотива, че същата е била осъдена с присъда, в която не били включени сторените в хода на производството по възобновяване разноски за служебен защитник. Това определение е било постановено след като на съда е станало известно, че присъдата е отменена и жалбоподателката не е имала към онзи момент качеството на осъдена, а на подсъдима, видно и от разпореждането на съдията- докладчик за насрочване на разпоредително заседание. Съобразявайки горното, настоящата инстанция счита, че РСДевня не е следвало да се произнесе по искането на НБПП предвид обстоятелството, че образуваното спрямо П. И. наказателно производство все още е висящо, същата не е била осъдена с влязъл в сила съдебен акт или призната за виновна, така както изисква регламента на чл.189ал.3 от НПК, поради което производството по чл.306ал.1т.4 от НПК е било недопустимо. Систематичното място на цитираната норма е след нормите, уреждащи въпросите, които се решават с присъдата, което изисква да е имало налице произнасяне в тази насока, за да се пристъпи към решаване въпроса за дължимостта на сторените разноски и то в производството по възобновяване на постановен съдебен акт, който е бил отменен, а делото е върнато за ново разглеждане. Т.е. произнасянето на първоинстанционния съд е било преждевременно при липса на произнасяне по виновността на лицето, поради което обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Нормата на чл.345 ал.2 от НПК изисква въззивният съд при отмяна на обжалваното определение да се произнесе по съществото на спора, но в случая това не може да бъде сторено при липса на влязъл в сила съдебен акт по същество.

Воден от горното, Варненският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260005 от 27.10.2022г. на Районен съд- Девня, постановено по НОХД №71/2020г., с което съдът се е произнесъл по реда на чл.306ал.1т.4 от НПК за разноски.

ВРЪЩА делото на РС- Девня за ново произнасяне по реда на чл.306ал.1т.4 от НПК след приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2