Определение № 1534 от 07.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1534 гр. Пловдив, 07.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20215300502950 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от С. М. М. с ЕГН **********; против разпореждане№ 12067/23,06,2021 г., постановено по ч. гр. д. № 17066/2020 г. на РС Пловдив, 7 гр. състав, с което е постановено издаване на изпълнителен лист по отношение на деловодните разноски, присъдени с издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение от 22,12,2020 г.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и иска отмяната му, като предявява възражения: 1/ че заповедта е оспорена за част от задължението (в размер на 50 лв.) и поради това не е изцяло влязла в сила; и 2/ че не се дължат присъдените със заповедта деловодни разноски в полза на заявителя.

Ответникът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 130460283; заявява становище за неоснователност на частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред РС е образувано по предявено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 130460283; заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. М. М. с ЕГН **********.

Заявлението е прието за основателно и е издадена Заповед № 5527/22,12,2020 г. за 1 изпълнение на парично задължение за сумата от общо 557,26 лв., ведно със законната лихва, както и сумата от общо 385 лв. – деловодни разноски за производството по заявлението.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил частично срещу заповедта поради плащане на част от претенцията – 50 лв., преди предявяване на заявлението. Останалата част от задължението не е оспорена, а впоследствие е и заплатена от длъжника – в срока по чл.

412 т. 8 от ГПК.

На 04,02,2021 г. е предявено е възражение по чл. 414а, ал. 2 от ГПК с искане разноските за заповедното производство да не се възлагат в полза на длъжника, както и частна жалба по чл. 413 ал. 1 от ГПК – срещу заповедта в частта за разноските.

С влязло в сила определение№ 260996/29,04,2021 г. посочената частна жалба е върната като просрочена.

С оглед изложеното следва да се приеме, че в частта относно разноските, заповедта за изпълнение е влязла в сила и въпросите за дължимостта и за размера им не могат да бъдат преразглеждани.

При това положение правилен е изводът на РС, че е налице влязла в сила заповед за изпълнение по отношение на задължението за заплащане на присъдените с нея разноски.

Следователно налице е основание за издаване на спорния изпълнителен лист, затова обжалваното разпореждане се приема за законосъобразно и ще бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане№ 12067/23,06,2021 г., постановено по ч. гр. д. № 17066/2020 г. на РС Пловдив, 7 гр. състав, с което е постановено издаване на изпълнителен лист по отношение на деловодните разноски, присъдени с издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение от 22,12,2020 г.

Определението не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2