Решение № 262240 от 20.08.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 262240 20.08.2021 година град

Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19969 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Н.И.Т.“ Лимитид, рег. № *****, регистрирано със седалище и адрес на управление: гр. Й.-М., И., ул. „Р.“ № **, представлявано от И. Т., гражданин на И., роден на *** г., притежаващ паспорт тип * № ******, против „Т. – Здраве и красота“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158, представлявано от **** Е.

Н. А., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен между страните устен договор за заем от 24.09.2007 г., по силата на който в периода 24.09.2007 г. – 25.05.2017 г. на ответника била предоставена сума в общ размер на 2 053 000 лева. Целта на предоставените суми била спомагане развитието и постигането на бизнес целите на ответното дружество. Получаването на всяка една сума било потвърждавано от подписваните ежемесечно от г-жа Е. А. изявления за размера на предоставените суми. Поради неизпълнение на задълженията по договора за заем, от страна на ответника, невръщане на заетите суми и поради факта, че страните приели, че се касае за безсрочен договор за заем, била съставена Покана за доброволно изпълнение за връщане на получените суми. В същата изрично било посочено, че заемът следва да бъде върнат в едномесечен срок от получаване на поканата, съобразно изискванията на чл. 240, ал. 4 ЗЗД.

Твърди, че поканата била връчена на 30.06.2017 г. на електронния адрес на длъжника, съобразно изискването на чл. 42, ал. 4 ГПК. Излага, че паричните средства са преведени по банковата сметка на ответното дружество, но дори и след връчване на ПДИ на 30.06.2017 г. и до момента, отговор от ответника не е постъпил, като не са върнати и предоставените в заем суми. Твърди се, че в полза на ответника е предоставена сумата от общо 12 690 евро, формирана както следва: сумата от 1200 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.04.2016 г.; 1680 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.11.2016 г.; 9340 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 08.05.2017 г., както и сумата от 470 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 23.05.2017 г. За събиране на съответните суми било образувано частно гр. дело № 17849/2017 г. на ПдРС, I гр.с-в, като след подадено възражение по чл. 423 ГПК за ищеца възникнал интерес от предявяване на настоящия иск.

С молба с вх. № 4302/18.01.2019 г. ищецът уточнява, че се касае за един устен договор за заем от 24.09.2007 г., като е уточнен и петитумът на исковата молба.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 12690 евро, предоставена по договор за заем от 24.09.2007 г. и формирана както следва: сумата от 1200 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.04.2016 г.; 1680 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.11.2016 г.; 9340 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 08.05.2017 г., както и сумата от 470 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 23.05.2017 г.

Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е подал отговор на исковата молба, с която се заявява, че искът е недопустим и неоснователен, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се твърди наличието на договор за заем от 24.09.2007 г. за предоставяне на суми в размер на 2 053 000 лева, а в петитума на исковата молба се иска освен установяване съществуването на такъв договор за заем, но и се претендира връщането на заемна сума в общ размер от 12690 евро, от която: сумата от 1200 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.04.2016 г.; 1680 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.11.2016 г.; 9340 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 08.05.2017 г., както и сумата от 470 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 23.05.2017 г. Твърди се недопустимост, предвид обстоятелството, че в петитума са заявени два иска един установителен и един осъдителен иск и не ставало ясно дали е предявен установителен или осъдителен иск.

По основателността на иска, се твърди, че така изложената обстановка е невярна, непълна и неточна, а по същество искът е неоснователен и недоказан. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата молба, като твърди, че са неверни и неотговарящи на обективната действителност. На първо място, оспорват изцяло твърденията за сключен устен договор за наем от 24.09.2007 г. в размер на 2 053 000 лева със заемодател ищеца – „Н.И.Т.“ Лимитид и заемател ответника - „Т. Здраве и Красота“ ООД.

Твърди се, че такъв договор никога не е съществувал, никога не е било постигано съгласие за предоставяне на суми под формата на заем. Оспорва се и получаването в заем на сумите, претендирани в исковата молба, а именно: сумата от 1200 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.04.2016 г.; 1680 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.11.2016 г.; 9340 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 08.05.2017 г., както и сумата от 470 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 23.05.2017 г. Твърди се, че ответникът не е обективирал съгласие за сключване на заем, не е поел такова задължение да връща претендираните суми, посочени в исковата претенция, нито е получавал подобни суми от ищеца - „Н.И.Т.“ Лимитид. Оспорва се твърдението, че получаването на всяка една сума е потвърдено от подписаните ежемесечно от **** Е. А. изявления в размера на предоставените суми. Твърди се, че това твърдение е невярно. Оспорва се твърдението, че договора за заем е безсрочен, тъй като подобен договор липсва и никога не е бил сключван. Оспорва се твърдението, че от страна на ищеца е посещавано седалището на ответника, с цел връчване на покана за доброволно изпълнение. Оспорва се съдържанието на декларацията за посещение, която не отговаря на обективната истина и в нея са отразени неверни факти. Оспорва се полагането на подписите в декларацията.

Оспорва се като цяло да е получена покана за доброволно изпълнение, включително и по електронен адрес, доколкото такъв адрес ответника няма и не се управлява от страна на дружеството. Оспорва се съдържанието и автентичността на приложената разпечатка на имейл. Оспорва се представителната власт на адвокат И.П., като се твърди, че тя не е била упълномощена да отправя подобни изявления, в частност, да отправя покана за връщане на заем от името на „Н.И.Т.“ Лимитид. Оспорва се и твърдението, че „Т – Здраве и Красота“ ООД е получавало претендираните суми. Излагат се твърдения, при положение, че се приеме, че ответникът е получил претендираните суми, те не са били получени на твърдяното основание, а именно договор за заем за потребление, доколкото между страните съществуват множество договори за продажба и износ на стоки, произведени от ответника. Ако се приеме, че подобни суми са постъпили в ответното дружество, се твърди, че те са били плащани към ответника по повод продадена и получена продукция. Твърди се, че липсват елементите на фактическия състав на сключен договор за заем за потребление. А, ако се приеме, че такъв договор е сключен, се прави възражение за ненастъпил падеж и изискуемост на вземането, прави се възражение за изтекла погасителна давност.

С оглед изложеното, искането е производството по делото да се прекрати като недопустимо, а ако се приеме, че е допустимо, то тогава искането е да се отхвърлят исковете като недоказани, необосновани и неоснователни. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Относно допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 17849/2017 г. по описа на ПРС, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за сумата в общ размер на 12690 евро, представляваща сбор от предоставени в заем парични средства, от които сумата от 1200 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.04.2016 г., сумата от 1680 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.11.2016 г., сумата от 9340 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 08.05.2017 г. и сумата от 470 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 23.05.2017 г.

След проведено производство по реда на чл. 423 ГПК, с Определение от 06.11.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1514/2018 г. по описа на ПОС, е прието възражението на длъжника.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 17849/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

С допълнителната молба от

18.01.2019 г. ищецът е коригирал петитума на исковата молба, като е съобразил, че се касае за установителни искове, доколкото за вземанията е издадена заповед за изпълнение и настоящото исково производство се явява продължение на заповедното такова, като предметът му е установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно основателността на предявените искове:

За успешното провеждане на предявените искове, ищцовото дружество следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: основанието, от което произтича претенцията му - наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем между страните от посочената дата, по което на ответното дружество са реално предоставени сумите, претендирани като заемни такива в исковата молба, наличие на задължение на заемателя да върне предоставените заемни суми, както и настъпването на изискуемостта на същите. Във връзка с възражението за изтекла давност, следва да докаже, че същата е била спирана или прекъсвана.

В тежест на ответното дружество е да установи възраженията си в отговора на исковата молба, като в случай, че се установи по делото, че е получил претендираните от ищеца парични суми, следва да докаже, че те са получени на основание договор за продажба. По отношение на възражението си за изтекла давност, следва да докаже изтичането на предвидения от закона давностен срок.

По делото като писмени доказателства са приети платежни нареждания /л.11-18/, за извършени от ищеца преводи по банкова сметка, ***: ответника, за следните суми: сумата от 1200 евро, преведена на 27.04.2016 г., сумата от 1680 евро, преведена на ответника на 22.11.2016 г., сумата от 9340 евро, преведена на ответника на 08.05.2017 г. и сумата от 470 евро, преведена на ответника на 23.05.2017 г. В платежните нареждания, като основание за превода е посочено „изплащане на акционерен заем“.

С оглед оспорване на превода на отразеното в оригиналните документи основание „refund shareholders loan“ е допусната съдебно – лингвистична експертиза. От приетото по делото заключение на съдебно – лингвистичната експертиза се установява, че в превод „shareholders loan“ означава акционерен заем, предоставен от акционер на компанията, за да я спаси в критична ситуация. Относно думата „refund“ в. л. З. Ч. посочва, че същата има няколко значения и може да бъде както съществително, така и глагол. Като съществително се превежда „възстановяване“ или „възстановена сума“, а глаголът има значения „давам“, „връщам“, „възстановявам“, „изплащам“. Приема, че ударението в настоящия случай е на втората сричка на думата и преводът на цялата фраза съответства на представения такъв от ищеца, а именно: „изплащане на акционерен заем“. Предвид изводите на вещото лице и разясненията в съдебно заседание, проведено на 25.06.2019 г., съдът приема, че преводът на приетите по делото платежни нареждания е правилен и възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.