Определение № 2148 от 12.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2148 гр. София, 11.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100604125 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.

С Разпореждане № 6764 от 31.05.2024 год., постановено от съдия – докладчик по НЧХД № 15222/23г. по описа на СРС, НО, 16 състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. ал.3 вр. чл.24, ал.1, т.6 от НПК, е прекратено наказателното производство, образувано по частна тъжба на В. Й. П. срещу Д.Й.П. за престъпление по чл.130, ал.1, извършено на 31.07.2023 около 21,40 часа, на адрес гр.София, ул. ****. Разпореждането е постановено в закрито съдебно заседание, като са изложени мотиви, че нормата на чл.250, ал.3 от НПК дава основание за това. Преписи от разпореждането са изпратени на страните и е указано, че същото може да бъде обжалвано по реда на глава 21 от НПК в 15 дневен срок.

Срещу разпореждането (в посочения в него срок) е постъпила частна въззивна жалба от В. Й. П. – частен тъжител, чрез повереника адв. Е.Б. от САК, в която се твърди, че постановеното разпореждане е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че даденото задължително тълкуване в ТР №3/22.12.2015 год. по ТД №3/2015 год. на ВКС, ОСНК е неприложимо в случая, тъй като липсва произнасяне с окончателен по смисъла на ЕКПЧОС акт, с който да е разрешен правен спор относно конкретно деяние. Сочи се, че заведената частна тъжба, дала основание за образуването на първото по време НЧХД пред Софийски районен съд е била оставена без разглеждане поради невнасяне на дължимата държавна такса, което от своя страна според повереника е било пречка за предаването на съд на посоченото в тъжбата лице и за същото не е възникнало качеството на „подсъдим“. Според адв. Б., разпореждането на съда за прекратяване на недопустимо производство от частен характер, не формира сила на присъдено нещо по отношение на предмета на частната тъжба и повторното разглеждане след отстраняване на процесуалните пречки не засяга правата на 1 подсъдимия и не влиза в колизия с принципа non bis in idem. Предвид тези съображения, с въззивната частна жалба се формулира искане за отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на Софийски районен съд с конкретни указания по правилното приложение на закона.

След връчване на препис от жалбата на подсъдимия Д.П., от него чрез защитника му – адв. А.А. от САК е било депозирано становище, според което, същата е неоснователна и прекратяването на образуваното второ по ред НЧХД е законосъобразно. Сочи се, че е налице пълен субективен и обективен идентитет между фактическото съдържание на описаните деяния, предмет на воденото дело, на образуваното ДП №1377/2023 год. по описа на 05РУ на СДВР, както и по НЧХД №11332/2023 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 14 състав. Изложени са подробни аргументи относно наличието на прекратителното основание на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. В заключение се иска обжалваното разпореждане да бъде потвърдено от въззивния съд, като правилно и законосъобразно.

Постановеният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на глава 22 от НПК (съгласно разпоредбата на чл.250, ал.4 вр. ал.1 от НПК, изм. с ДВ бр.48/2023 год.), доколкото същият е постановен в закрито съдебно заседание по реда на чл.250, ал. 1, т.1 от НПК и независимо, че е посочен 15 дневен срок на обжалване и съответния ред - по глава 21 от НПК. В този смисъл и подадената жалба е отправена от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

За настоящето произнасяне не е налице необходимост от разглеждането на депозираната молба в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Софийският градски съд, като съобрази изложените от частния тъжител доводи и служебно провери правилността на разпореждането, намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно, но не на посочените в жалбата основания, а именно:

Наказателното производство пред първостепенния съд е образувано по повод депозирана на 08.11.2023 г. частна тъжба от В. Й. П. срещу подсъдимия Д.Й.П., срещу който е повдигнато частно обвинение за извършено престъпление, квалифицирано в тъжбата по чл. 130, ал. 1 НК.

По повод депозираната тъжба в СРС е образувано НЧХД №15222/2023 год. по описа на съда, като в закрито заседание на 22.11.2023 год. с нарочно разпореждане и на чл. 252, ал. 4 от НПК, делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С протоколно определение от 28.02.2024 год. на Софийски районен съд, НО, 16 състав е било оставено без уважение искане на защитата за прекратяване на наказателното производство, предвид изнесени данни за образувано ДП №1377/2023 год. по описа на 05РУ на СДВР за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 5 а вр. чл. 130, ал. 1 от НК, извършено на 31.07.2023 год. с пострадали Л. П., Ж. П. и В. П.. Със същото определение е оставено и без уважение искането на защитата на подсъдимия за спиране на наказателното производство, поради неприложимост на чл. 25, ал. 1, т. 6 от 2

НПК. В следващо по ред съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 год. е бил даден ход на делото и на съдебното следствие, като са били събрани данни за образувано преди настоящето друго НЧХД пред Софийски районен съд, а именно НЧХД №11332/2023 год. по описа на 14 състав, НО на същия съд. В посоченото съдебно заседание са били събрани доказателства, но поради неизясняването му от фактическа и правна страна, делото е било отложено за 10.06.2024 год.

Междувременно, съдията – докладчик по делото се е запознал подробно с материалите по НЧХД № 11332/2023 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 14 състав и е констатирал основания за прекратяване на наказателното производство, респективно е прекратил същото с обжалваното разпореждане. Съдията – докладчик е преразгледал своето становище и е приел, че е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т. 6 от НПК. Констатирал е, че подадената на 16.08.2023 год. частна тъжба, по която е било образувано НЧХД № 11332/2023 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 14 състав е с идентично съдържание на подадената от В. П. частна тъжба по НЧХД № 15222/23 год. по описа на СРС, НО, 16 състав. Установено е, че и двете дела са образувани по частни тъжби на В. П., подадени чрез адв. Д. М. срещу Д.Й.П. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, извършено на една и съща дата, място и при еднакви фактически обстоятелства.

Настоящият въззивен състав намира, че не следва да се разглежда по същество депозираната жалба и изложените в нея обстоятелства, тъй като първият съд е нарушил изцяло процесуалният ред за произнасяне.

Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от НПК, дава възможност на съдията докладчик да прекрати образуваното наказателно производство в посочените в нормата случаи, но този ред е приложим преди насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В тези случаи оценъчната дейност на съдията – докладчик касае преценката дали е налице тъжба, годна да инициира производство от частен характер, по необходимост включва преценка дали в нея са изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен престъпен състав, който се преследва по реда на частното обвинение и пр. Такова съотнасяне на описаните от частния тъжител факти към материалния закон представлява своеобразна необходима предварителна оценка на твърденията му, която гарантира, че в съдебно заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия без участие на Прокуратурата. Това принципно води до оптимизиране на правораздавателната дейност, каквато именно е целта на правомощието на съдията – докладчик по чл. 250, ал.1 вр. чл. 32, ал.2 от НПК и може да бъде осъществена в закрито заседание с изпращане на преписи от разпореждането на страните. В случая, това правомощие е било упражнено и съдията – докладчик с Разпореждане №14562/22.11.2023 год., предвид липсата на основания за спиране и прекратяване на наказателното производство, е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Действително, сочените в обжалваното разпореждане основания за прекратяване на производството, са били 3 установени на един по – късен етап от развитието на делото, след започването на съдебното следствие, но тогава компетентен да се произнесе е съдът в едноличния си състав, с определение в открито съдебно заседание по реда на чл.289, ал.1 вр. чл. 32, ал.1, т.3 от НПК, което подлежи на обжалване по реда на глава 21 от НПК (вж. чл.289, ал.4 от НПК). Произнасяйки се в закрито заседание, като съдия – докладчик с разпореждане, са били нарушени процесуалните права на страните, доколкото същите са били на практика лишени от възможност да изложат своите съображения и доводи, и съответно те не са били взети предвид при постановяването на обжалвания съдебен акт.

Неспазването на предвидения в закона процесуален ред представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, доколкото процесните страни са били лишени от възможност да участват в производството изобщо пред първата инстанция и най – вече с оглед на това, че се слага край на наказателното производство.

Имайки предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав, намира че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.

Воден от горното и на основание чл. 345 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 250, ал. 4 от НПК, Софийският градски съд, НО,4 - ти въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 6764 от 31.05.2024 год., постановено по НЧХД № 15222/23г. по описа на СРС, НО, 16 състав.

Връща делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4