Решение № 197 от 04.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Перник, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20241720105955 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. И. Г., ЕГН ********** от гр. ******, ж.к.********,ул.**-** №* против „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, площад „Оборище“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т.

Ищецът твърди, че на 05.02.2024 г. между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 1049928 по силата, на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 1000 лв., а той се е задължил да я върне в срок от 6 месеца, при годишен лихвен процент – 36 %, годишен процент на разходите – 42.58 % и общ размер на плащанията – 1118.69 лв., лихвен процент при просрочени плащания – 10 %.

Сочи, че съгласно чл. 17, ал. 1 от договора страните са уговорили в срок от три дни от сключването му, кредитополучателят да представи обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство или предоставяне на банкова гаранция, които обезпечения да отговарят на изискванията, посочени в общите условия.

Поддържа, че съгласно чл. 27 от договора, при неизпълнение на задължението по чл.

17, ал. 1, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която е платима заедно с погасителните вноски.

Излага, че в чл. 30 от договора е предвидено, че при неизпълнение на всяко задължение, потребителят дължи неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден.

1

Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Поддържа, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен формално като 42.58%, но в него не са включени задълженията за заплащане на неустойка съгласно чл.

27, ал. 1 от договора. Поддържа, че те са част от ГПР и го определят в размер значително надхвърлящ допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК/216%/. Сочи, че по този начин освен, че не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, се заобикаля и императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като същевременно се предоставя и невярна информация относно действителния ГПР, което представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Отделно поддържа нищожност на договорната клауза на чл. 27, ал. 1 за дължимост на неустойка, поради противоречие със закона и добрите нрави и заобикаляне на закона. Счита, че неустойката няма законово присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционни функции, а е уговорена единствено с цел печалба на кредитора. Излага, че уговарянето и е в противоречие с чл. 33, ал. 1 от ЗПК, предвиждащ, че единственото допустимо обезщетение на кредитора при забава на длъжника е начисляването на лихва за забава.

Ищецът твърди нищожност и клаузата на чл. 28 от договора, която предвижда неустойка в размер на 1% дневно от размера на просрочената сума при неизпълнение на което и да е договорно задължение. Счита, че тя излиза извън законово определените и функции, прекомерна е и противоречи на закона и добрите нрави.

Искането към съда да обяви за нищожен, поради противоречие със закона договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1049928/05.02.2024 г., сключен между Г. И. Г. и „Стик - кредит“ АД. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът признава, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № 1049928/05.02.2024 г., с който той е предоставил на ищеца в заем сумата от 1000 лв.

Оспорва изцяло предявения иск. Оспорва твърденията за несъответствие на процесния договор на императивните разпоредби на ЗПК. Сочи, че те са спазени, поради което договорът надлежно обвързва страните. Подробно излага реда, по който той предоставя услуги от разстояние, като сочи, че на потребителя своевременно е предоставена изискуемата преддоговорна информация и той е запознат напълно с условията на договора преди да пристъпи към подписването му. Излага, че общите условия, при които е сключен процесния договор са общоизвестни и публикувани на официалната електронна страница на ответното дружество.

Счита, че спорната договорна неустойка отговаря на изискванията на законна и изпълнява присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Оспорва нищожността и да следва от уговарянето и за неизпълнение на несъщинско задължение по договора. Оспорва и твърдението на ищеца, че тя по съществото си представлява прехвърляне на задължението на кредитора за преценка платежоспособността на длъжника 2 върху последния.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, не се е явил и не е бил представляван.

В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не е бил представляван. С писмена молба, докладвана в открито съдебно заседание на 31.01.2025 г. е заявил, че оспорва иска и поддържа писмения отговор. Направил е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

От представената заповед № БНБ-61374/06.07.2016 г. на подуправителя на БНБ се установява, че ответникът е вписан в Регистъра на финансовите институции при БНБ.

От представените от двете страни договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1049928/05.02.2024 г., ведно с погасителен план към него и общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние се установява, че на 05.02.2024 г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние.

Според чл. 1 от него ответникът, в качеството на кредитор се е задължил да предостави на ответника в качеството му на потребител паричен заем в размер на 1000 лв.

Ищецът се е задължил да върне заетата сума за срок от 6 месеца, изтичащ на 05.08.2024 г., ведно с договорна лихва с годишен лихвен процент – 36% на шест месечни вноски, както следва: на 05.03.2024 г. – 137.99 лв., на 05.04.2024 г. – 153.36 лв., на 05.05.2024 г. – 171.37 лв., на 05.06.2024 г. – 192.48 лв., на 05.07.2024 г. – 217.23 лв. и на 05.08.2024 г. – 246.24 лв.

В договора е предвидено, че ГПР е 42.58%, а общата сума дължима от потребителя е 1118.69 лв.

Страните са уговорили потребителят да предостави обезпечение на кредита чрез поръчител или банкова гаранция.

Според чл. 5 от договора кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от последния в заявлението начин – банков превод по банкова сметка или на каса на ИзиПей.

Съгласно чл. 17, във вр. с чл. 1, т. 9 от договора ищецът се е задължил в три дневен срок от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора, с който да се задължи да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката 3 да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора. Разпоредбата съдържа изискване поръчителят и банковата гаранция да отговарят на изискванията в общите условия и да бъдат одобрени от кредитора.

Според чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 г., с българско гражданство и постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие за прекратяването му, като и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца, като може да е поръчител само на един потребител. Потребителят трябва да представи документи за минимален осигурителен брутен доход 1500 лв., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия под наблюдение, загуба и т. н., да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банка или небанкова институция, да не е настоящ потребител или кредитор, да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

В чл. 22 от ОУ е предвидено, че банковата гаранция трябва да е издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище РБ или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на РБ чрез клон или банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на РБ, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя.

Според чл. 27 от договора ако потребителят не изпълни задължението си по чл. 17 дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден през който не е предоставено договорното обезпечение. Уговорено е неустойката да се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна неустойка. Според приложения погасителен план неустойката се дължи на 6 вноски, както следва: на 05.03.2024 г. – 152.26 лв., на 05.04.2024 г. – 153.36 лв., на 05.05.2024 г. – 108.88 лв., на 05.06.2024 г. – 87.77 лв., на 05.07.2024 г. – 63.02 лв., на 06.08.2024 г. – 34.01 лв.

В чл. 28 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на което и да е задължение по договора, с изключение на другите неустойки, потребителят дължи неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден.

От приложена разписка за извършено плащане от 05.02.2024 г. е видно, че на същата дата ответникът е превел в полза на ищеца чрез ИзиПей сумата от 237.97 лв. за рефинансиране на друг кредит.

По делото е назначена и приета съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Я. П. А., неоспорена от страните. Съдът кредитира заключението, като пълно и обосновано, представено от експерт с необходимите знания и професионален опит.

От него се установява, че за погасяване на задълженията на потребителя по сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние 4 са извършени общо три плащания – 315.00 лв. – на 18.03.2024 г., 7.00 лв. – на 25.03.2024 г. и 300 лв. – на 18.07.2024 г. С посочените плащания, като погасени са осчетоводени, както следва: 234.62 лв. – главница, 56.76 лв. – договорна лихва, 236.17 лв. – неустойка, 80.00 лв. – разноски, 14.45 лв. – наказателна лихва.

Вещото лице е посочило, че към датата на сключване на договора – 05.02.2024 г. основният лихвен процент е 3.79%, а законната лихва е в размер на 13.79 %. Констатирало е, че в ГПР по процесния договор е включена само уговорената договорна лихва по кредита.

Отговорило е, че ако при изчисляване на ГПР се вземат предвид плащанията за неустойки в размер на 562.83 лв., то всички плащания по кредита ще са в размер на общо 1681.56 лв, а годишният процент на разходите ще бъде 555.99 %, който се равнява на 40.32 пъти законната лихва.

При така установеното факти, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът – „Стик - Кредит“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.