Решение № 296 от 01.07.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Варна , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивелина Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Желева Административно наказателно дело № 20213110201633 по описа за 2021 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 1633 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на ИВ. Т. Й. ЕГН:**********, депозирана чрез адв.

Д.Й.- адвокат при ВАК срещу Заповед №365зз-145 /14.04.2021г., издадена от инсп.Т.

ТР. -полицейски орган от ОД на МВР гр.Варна.

В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, като същата се намирала в разрез с НПК и Конституцията на Република България. В конкретния случай приложената ПАМ, каквато била заповедта за задържане не се оправдавала от никоя от целите на чл.22 от ЗАНН и чл.72,ал.1, т.1 1 от ЗМВР. Сочи се, че оспорваната заповед за задържане не съответства и на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1 -6 ЗМВР. В същата липсвали каквито и да било фактически основания. Счита се, че пълната липса на мотиви към оспорваната Заповед е безспорна предпоставка за отмяната на същата. В посочения смисъл се цитира и съдебна практика.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя процесуален представител- адв.Й., който поддържа жалбата. Моли да се уважи жалбата на посочените в нея основания, като навежда и други основания. Претендира и да се присъдят сторените по делото разноски, за които представя доказателства.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор – разузнавач ІV степен в Сектор „Престъпления против собствеността и културно-исторически ценности“ на отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издадения административен акт. Счита, че е имало съмнение за съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление.

Претендира и за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2021г. във Второ РУ при ОД на МВР-Варна било започнато разследване в рамките на ДП №318/2021г. по описа на МВР-Варна, образувано и водено за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК- . Разследването се провеждало под надзора на РП-Варна и касаело кражба на парична сума от офис на юридическо лице, чиито регионален мениджър бил жалбоподателят Й.Т.Й.. На 18.03.2021г., по горепосоченото ДП, в качеството на свидетел- пострадал бил разпитан жалб.Й.. Към тази дата и към месец юни 2021г. по делото нямало привлечено лице в качеството на обвиняем.

На 14.04.2021г. в ОД на МВР-Варна жалбоподателят Й. бил подложен на полиграфско изследване. След отчитане на неговите резултати той бил отведен от ответника Т. в сградата на Второ РУ-Варна, където били оформени документите по задържането му. Във Второ РУ ответникът Т. съставил срещу И.Й. Заповед №365зз145 /14.04.2021г., за задържане му за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в графата основание за задържане било вписано ДП№318/2021г. по описа 2 на Второ РУ при ОД на МВР-Варна. В заповедта бил вписан час на задържане 15.40ч.

Във Второ РУ на Й. му били снети писмени сведения, като впоследствие в 21.24ч. на 14.04.2021г. бил освободен.

Видно от приложената административна преписка атакуваната Заповед за задържане на лице №365зз-145 /14.04.2021г., е била издадена на 14.04.2021 год. от Т.М.Т. – инспектор – разузнавач І V степен в Сектор „Престъпления против собствеността и културно-исторически ценности“ на отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя ИВ. Т. Й. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Второ РУ Варна. Фактическо основание за издаване на заповедта не било посочено, като единствено бил посочен номер на досъдебно производство водено във Второ РУ-Варна. Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания. Задържаното лице – жалбоподателят Й. е освободен на 14.04.2021 год. в 21:24ч. На 21.04.2021г. Й. подал жалба в РС-Варна срещу процесната заповед.

В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от ОД на МВР Варна с писмо от 05.05.2021 год., се съдържат: Заповед №365зз-145 /14.04.2021г.,, издадена от инсп. Т.Т.. с която е разпоредено задържане за 24 часа на ИВ. Т. Й., декларация изходяща от ИВ. Т. Й., в която е вписано, че желае адвокатска защита; протокол за личен обиск на ИВ. Т. Й. от 14.04.2021 год.;, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице ИВ. Т. Й.; 1 брой фиш за спешна медицинска помощ от 14.04.2021г. издаден от Център за спешна медицинска помощ – Варна с вписан час на преглед от 19.50ч. до 20.03ч.; обяснения от ИВ. Т. Й. снети на 14.04.2021г. в часовия интервал от 17.30ч. до 17.50ч. от инсп.Т..

В хода на съдебното следствие по делото са ангажирани и доказателства за длъжността на ответника по жалбата удостоверение издадено от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна, от което е видно, че Т. е назначен на длъжност инспектор – разузнавач ІV степен в Сектор „Престъпления против собствеността и културно-исторически ценности“ на отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна.

По делото е приобщена справка от РП-Варна, видно от която до 09.06.2021г. т.е. почти два месеца след издаване на процесната заповед, по ДП №318/2021г. по описа на Второ РУ-Варна няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Разследването се провежда за квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК, а жалбоподателят има качеството на свидетел- пострадал по делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички 3 събрани в хода на съдебното следствие доказателства- писмени и гласни.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират със събраните гласни такива.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Б.В. – началник група в Сектор „КП“ във Второ РУ-Варна. Същият потвърди, че Й. е бил отведен във Второ РУ и задържан именно от Т. в следствие на проведено полиграфско изследване. Посочи още, че Т. е споделил с него, че изследването на жалбоподателя дало отклонение, поради което възникнало съмнение за неговата съпричастност към разследваното престъпление и това наложило провеждане на допълнителни беседи с него. Неговите показания кореспондират и се подкрепят от останалите кредитирани от съда писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

По своята правна същност задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Като всяка ПАМ създава неблагоприятни последици на адресата си с цел постигане на определен правен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. За прилагането и е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице – в случая от И.Й..

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички 4 основания по чл. 146 от АПК.

За валидност на конкретния административния акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган инспектор – разузнавач ІV степен /оперативен работник/ в Сектор „Престъпления против собствеността и културно-исторически ценности“ на отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ дейност по разследване на престъпления по чл. 6, ал. 1, т.

3 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.

Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, и длъжността на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 4 и 5 и чл. 73 от ЗМВР. В оспорваната заповед липсва отбелязване на местоработата на издателят на заповедта, което обаче не се явява порок за законосъобразността й.

В оспорената заповед липсва съществен реквизит, а именно - не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК , съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени средства.

5

В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е -чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От фактическа страна в заповедта не е посочено никакво основание за задържане, освен номер на ДП по описа на Второ РУ-Варна. В контекста на горното в заповедта липсва изискуем от нормата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР реквизит - фактически основания за издаването на заповедта за задържане и за прилагането на ПАМ. Съгласно константната съдебна практика - Решение № 3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г.,, Решение № 9338/18.06.2019г. по адм.дело