Определение № 151 от 18.08.2025, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Карлово, 18.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Частно наказателно дело № 20255320200367 по описа за 2025 година

Установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

С Постановление на Районна прокуратура Пловдив, ТО гр.Карлово от 24.07.2025г. на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство /ДП/ № 509/2022 г. на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив водено за престъпление по чл.201, ал. 1 от НК.

Постановлението е обжалвано от И. Б. О., считайки, че неправилно е прекратено наказателното производство и, че е необходимо извършването на процесуално-следствени действия.

Жалбата е допустима, като съдът приема, че е подадена в срока на чл.243, ал.4 НПК от субект, визиран в цитираната норма.

Досъдебното производство е било образувано с постановление на РППловдив, ТО-Карлово от 26.10.2022г. за това, че през периода 2016-2017г. в гр.Карлово, обл.Пловдивска, в качеството му на длъжностно Л. - управител на „Автоелектрик България“ ООД е присвоил чужди движими вещи и пари на обща стойност в размер на 20 000 лв., собственост на дружеството, връчени му в това му качество - престъпление по чл.201, ал.1 от НК.

Няма Л. привлечено като обвиняем за съответно престъпление.

Недоволен от постановения прокурорски акт, жалбоподателя иска отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на РП – Пловдив за продължаване на процесуалноследствените действия по реализиране на наказателната отговорност на виновните за деянието лица. Подробни аргументи излага в жалбата си.

Съдът като провери на основание чл.243, ал.4 от НПК атакуваното 1 постановление, намери следното:

1.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата срещу постановлението на РП – Пловдив, ТО Карлово за прекратяване на наказателното производство е подадена от Л., които притежава необходимата активна процесуална легитимация и спада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК.

II. По обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство:

Предмет на съдебния контрол при производството по чл.243, ал.4 от НПК е обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, независимо от основанията и исканията направени в жалбата. В този смисъл постановлението за прекратяване е обосновано когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал, и законосъобразно – когато съответства на материалния и процесуалния закон.

В разпоредбата на чл.199, ал.2 от НПК са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко едно постановление. Един от тези реквизити е акта да съдържа мотиви. Мотивирано е това постановление, в чиято обстоятелствена част са изложени приетите за установени фактически обстоятелства, направен е анализ на доказателствения материал от който се установяват посочените обстоятелства, посочена е правната квалификация на извършеното деяние, както и фактическите и правни съображения за прекратяване на производството.

В случая, в постановлението си прокурора е приел - в резюме следното:

Автоелектрик България ООД било вписано в ТР на ПОС през 2008г., като сред учредителите му били жалбоподателят О. и Н.М.. Предметът на дейност включвал основно производство на кабелни снопове и компоненти за тях. От момента на вписване на дружеството управлението и представителството се осъществявало от О. и М., заедно и поотделно, като за по-голяма оперативност двамата си разпределили задълженията свързани с ръководството и управлението на дружеството: О. се занимавал с оперативната дейност по производство и осигуряване на клиенти за продукцията на дружеството, назначаване на работници, пласмент на продукция, а М. - с финансите и счетоводството на дружеството.

С оглед така посоченото /условно/ разпределение на задълженията между двамата управители поръчките се правели основно от М. , като в по-редки случаи такива извършвал и О.. И в двата случаи обаче, независимо от това кой извършвал поръчките, фактурата се подписвала от М. и той извършвал плащането лично или чрез банков превод. В някои случаи се давали и пари в брой на някой от служителите, който закупувал необходимите стоки.

О. бил управител съвместно с М. до 2017г. , когато последният бил 2 освободен по надлежния ред и станал контрольор в дружеството, а О. останал единствен управител.

При условията на чл. 125 ал.2 ТЗ от 09.03.2022г. правоотношение на М. било прекратено.

Преди това обаче - на 20.12.2021г. било проведено ОС на дружеството на което били поставени въпроси спрямо управителя О., вкл. относно продажба на ДМА, като му бил даден и седемдневен срок за това. Тъй като нито на събранието, нито в дадения му срок управителят отговорил на поставените въпроси , с искова молба от 22.01.2022г. М. завел пред ПОС т.д.

50/22г. по чл.71 във вр. с чл.123 ТЗ - за постановяване на решение , с което се осъди ответника О. да предостави информация относно поставените въпроси.

Съдът обаче установил, че след подаване на исковата молба било прекратено членственото правоотношение на М. в дружеството /обосноваващо наличието на правен интерес от заведеното дело/ и приел иска като недопустим, като прекратил производството по делото поради липса на такъв интерес вследствие прекратеното членствено правоотношение.

Вследствие настъпилите промени в подлежащите на вписване обстоятелства , както и възникнали в процеса на работа преди това противоречия между О. и М. относно водената от дружеството политика , отношенията между тях се обтегнали сериозно.

След напускане на М., с оглед настъпилите промени в ръководството и собствеността и управлението на дружеството , както и предявените от М. имуществени претенции към дружеството след прекратяване на членствените му правоотношения, през 2022г. О. възложил на икономист - Л. , вписано в списъка на ОС Пловдив като вещо Л. - св. - Т. С. изработване на доклад финансова проверка в счетоводството на дружеството за периода 2016-2017г.

Предоставил на С. класьори с документи и извадка от счетоводна програма на дружеството, представляваща списък на ДМА. След преглед на документите , представени от О. , С. по своя преценка определил кои фактури не били свързани с дейността на дружеството и предоставил на О. списък именно на тези фактури /покупки/. За част от фактурите лично О. обяснил на С. , че всъщност са свързани с дейността на дружеството и те отпаднали от редакцията в изготвения окончателен доклад. Свидетелят в разпита си заявил , че не може да си спомни дали всички материали на стойност над 700лв. били надлежно заведени като ДМА на дружеството. В изготвения доклад общия размер на тези разходи, за които било прието , че не са присъщи за дейността на дружеството и липсват, възлизали на 49 444,61 лв. В приложения доклад за извършената финансова проверка, били описани фактурите с посочени номера, изпълнител, стойност и наименование на разхода. По делото била приложена покана и изявление за прихващане до М. за горепосочените средства, както и отговор от негова страна, в който не признал тези суми.

По досъдебно производство било установено , както от разпитите на всички свидетели , така и от заключението на назначената ССчЕ , че в 3 дружеството не е водена отчетност и съхранявана информация къде и кой използвал даден актив , къде се използва или съхранява.

От заключението на назначената ССчЕ е било видно, че не били открити, предоставени и приложени по делото осчетоводявания на разходите, предмет на настоящото досъдебно производство не била открита, представена и приложена информация, свързана със закупените от дружеството дълготрайни материални активи, тяхното осчетоводяване , амортизиране и състояние през обследвания период. Приложени били единствено фактури , за които се твърдяло , че са платени суми за стоки , неприсъщи и несвързани с дейността на дружеството , както и списък на ДМА към 30.10.2021г.

От заключението на назначената ССчЕ се установявало, че някои от платените суми /определени като неприсъщи от С. в доклада/ в действителност са свързани с дейността на дружеството и използвани за осъществяване на дейността му. Не е била предоставена и открита информация свързана с така закупените ДМА, тяхното осчетоводяване, амортизиране и състояние. Единствено били приложени фактури, за които било преценено от О., С. и Д., че са за неприсъщи разходи, като този извод е бил направен по техни преценки и то след повече от пет години от извършването на сделките.

Поради липсата на изчерпателна и достоверна счетоводна информация, експертизата не е анализирала воденото счетоводство на „Автоелектрик България” ООД за периода 2016г. - 2017 г., респ. не успяла да отговори дали за периода 2016г.-2017г. счетоводството на дружество е водено съобразно закона за счетоводството, както и да анализира детайлно дълготрайните материални активи „Автоелектрик България” ООД в периода 2016г. - 2017г., респ. да отговори дали в периода 2016г. - 2017г. дълготрайните материални активи на дружеството са завеждани и дали има инвентарни описи. При посещение в производствената база на „Автоелектрик България” ООД в гр.Карлово експертизата не установила поставянето на инвентарни номера на дълготрайните материални активи на дружеството.

По същата причина експертизата не отговорила на въпроса дали са осчетоводени надлежно в счетоводството на „Автоелектрик България” ООД фактурите, описани в доклада от Т.С. и коригирания доклад, изготвен от инж.

С.Д..

В голяма част от фактурите, описани в доклада от Т.С. и коригирания доклад, изготвен от инж. С.Д. не се съдържала изчерпателна установъчна информация за закупените стоки, поради което експертизата не успяла да идентифицира закупените стоки и определи тяхното местонахождение.

Според експерта, закупувани били стоки, които е възможно към момента да не са годни за употреба поради по-кратък срок за използване и/или такива, които да са използвани и вече да не са налични където и да било, например: ел. крушки, лампи, подпалки, ароматизатори, тревна смес, батерии.

Прокурора по делото намерил, че липсват процесуални възможности за 4 установяване местонахождението на описаните в жалбата активи, още повече, че същите нито били описани надлежно с индивидуализиращи признаци, нито, както това се установявало и от заключението на назначената експертиза , същите са били надлежно завеждани в съответните книги , поверявани на определени длъжностни лица и поставяни инвентарни номера за проследяване местонахождението на същите.

В случая по никакъв начин не се установило извършването на каквито и да било разпоредителни действия от страна на О. /вероятно става въпрос за Н.М./ в свой интерес или в интерес на лица , които нямат право на това. Както това било видно от заключението на назначената по делото експертиза, в счетоводството на дружеството липсвала каквато и да било информация относно посочените активи - нито за закупуването, нито впоследствие да е било отбелязано местонахождението на закупувани активи, не са били поставяни инвентарни номера , същите не са били поверявани на МОЛ от служителите, не са били описвани надлежно в съответните книги.

Нито в заключението на СЧЕ, нито в разпитите както на управителите, така и на счетоводителите и останалите свидетели, не ставало дума и за документална обоснованост на извършените разходи - липсвали документи, посочващи необходимостта от извършените разходи - за услуги, закупуване на стоки, които не се влагали в основната дейност на предприятието и др.

Посочените обстоятелства препятствали извеждането на обоснован извод относно наличие на съставомерно деяние по посочения или друг текст от НК.

Следвало да се има и предвид , че от периода , през който се твърди , че е извършено деянието, са изминали почти десет години. Показателно било и наличието на неуредени финансови отношения между дружеството и бившия управител М.. В заключение е посочено, че доказателствената съвкупност по делото не дава основание за формиране на извод за извършено престъпление , поради което производството следвало да се прекрати.

Разпечатката съдържа 43 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/850838bc-9ea8-4a1e-9b72-dc9ae09b8ca1