Решение № 308 от 03.08.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Велико Търново, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Йордан Воденичаров

Владимир Страхилов при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500522 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на въззивната жалба, подадена от името на ответниците ЯН. В. ЯНК. , М. В.

ЯНК. , Б. Г. Б. и Г. Б. Д. чрез пълномощника им адвокат Н.Н. от АК Плевен е решение № 2600379/30.03.2021 г. по гр.д. № 227/2020 г. на РС Свищов, с което е прието за установено по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК , че солидарно дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.София сумата 2872,69 лева представляваща сбор от вземания за периода от 19.08.2013 г. до 19.01.2014 г./ с падежи: 19.08.2013 г.- 493,98 лева ; 19.09.2013 г.

– 499,12 лева ; 19.10.2013 г. – 504,32 лева; 19.11.2013 г. – 509,58 лева; 19.12.2013 г. – 514,88 лева ; 19.01.2014 г. – 350,81 лева/ явяващи се част от главницата, отпусната и усвоена по договор за потребителски кредит „Прокредит спринт“ № 120-343006/ 19.07.2007 г., сключен с „Прокредит Банк/България/ ЕАД / прехвърлил на ищеца вземанията по силата на договор за цесия от 17.12.2014 г./ , допълнен и изменен с анекс № 2 от 25.02.2009 г. и сключени с тях на същата дата договори за встъпване в дълг , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 31.07.2018 г , до окончателното й изплащане- за чието принудително събиране е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 485/03.08.2018 г по ч.гр.д. № 811/2018 г. , с молба да бъде отменено, предявения иск отхвърлен като неоснователен и недоказан, с присъждане на направените по производството разноски.

1

Развити са доводи за неправилност и необоснованост на решението поради неустановеност от събраните доказателства фактическия състав на изискуемостта на вземането за главницата да е настъпил на датата на която съдът е приел / 19.02.2014 г./ и незачитане на възражението за погасяването му по давност, тъй-като поради обстоятелството, че не са извършвани плащания по сключения на 25.02.2009 г. анекс № 2 , предсрочната изискуемост е настъпила на 25.03.2009 г. и съответно е изтекъл 5 годишния давностен срок към датата на подаване на заявлението.

Ищецът чрез пълномощника си – адвокат М.Н. от ВТАК е подал писмен отговор на жалбата , съдържащ изложение на подробни доводи за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон.

В с.з. страните устно и писмено поддържат и оспорват жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Спор по фактите/ сключения договор за потребителски кредит , допълнителното споразумение, договорите за встъпване в дълг и договор за прехвърляне на вземания като основание на претендираната остатъчна главница- стойностен предмет на предоставени на кредит средства във вид на паричен заем за потребление, както и размера й- сбор от непогасени на падежите вноски / страните нямат . Те са предмет на точни констатации в мотивната част на решението , поради което въззивният съд упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към тях , без да е нужно описателно да ги повтаря. По същата причина ненужно е и повторението на съдържанието на исковата молба , описано от първоинстанционния съд.

Единственото възражение наведено от ответниците в срока по чл.131, ал.1 ГПК е за погасяване по давност на вземанията, с довода , че щом плащания за изпълнение на сключеното допълнително споразумение / анекс/ № 2/25.02.2009 г. не са извършвани е настъпила още на 25.03.2009 г. предсрочна изискуемост на целия остатъчен дълг и следователно към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е изтекъл общия погасителен давностен срок.

Това означава, че съдът няма право и не е длъжен да обсъжда каквито и да било други възражения от материалноправно естество срещу предявения иск/ стига да не съществува някакво опорочаващо обстоятелство – годно да обоснове квалификация нищожност на договора , която съдът може и е длъжен служебно така или иначе да констатира и обяви / чл.26, ал.1 ЗЗД/ с последици за правораздавателния резултат / - чл.133 ГПК.

Възражението за погасителна давност/ чл.110, чл.120 ЗЗД/ щом не е упражнено/ то е вид субективно право/ при условие на евентуалност и не е придружено с оспорване на размера на вземането, логически подразбираемо съдържа в себе си признание на задължението по основание и размер, тъй-като само съществуващо и изискуемо вземане може да се погасява по давност/ да бъде годен предмет на възражението / иначе се получава 2 юридическа безсмислица.

В исковата молба/ и съответно в предхождащото я заявление по чл.410 ГПК/ ищецът не се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита, т.е. че е упражнена преди цесията или че е упражнил след нея , последицата на това ново състояние на дълга, изразено в отпадане по волята на кредитора на срока за изпълнението му на части, уговорен по начало в полза на длъжника / допустимостта му се извлича както договорната свобода- чл.9 ЗЗД , правилото на чл.71 ЗЗД , така и от текста на чл.432, ал.1 ТЗ по аргумент от израза:

„освен в предвидените в договора случаи“/- да иска плащане наведнъж на всичко остатъчно дължимо от реално предоставената в заем сума .

Теоретично правото на цялостно плащане на всичко остатъчно дължимо може да се изрази в извънсъдебна и съдебна форма, като първата съвместява искане за доброволно изпълнение, т.е. предявяване на така наречената претенция като активен елемент от съдържанието на вземането, а втората , имаща голямо практическо значение, показва отправено до съда искане/ във вид на иск или във вид на заповед за изпълнение / за принудително осъществяване на вземанията / вече добили качество на притезания/.

Следва внимателно да се прави разлика между състоянието на дълга , наречено предсрочна изискуемост и упражняването на последицата й / на правото да се иска изпълнение на всичко /. Това състояние може да настъпи 1/ автоматично по силата на диспозицията на норма/ клауза/ от самия договор/ след осъществяване на хипотезата й като обективно проявление на дадено обстоятелство/ , т.е. без да е нужно нарочно волеизявление с такъв ефект или 2/ по силата на доведен до знанието на длъжника факт на упражняване на предвидено в норма/ клауза/ на договора преобразуващо субективно право, предизвикващо този ефект / кредиторът едностранно да измени договора относно модалитета срок на изпълнение”, обявявайки на длъжника волята си с такава насоченост, каузално свързана с обективно наличие на предвидени в него или в закона обстоятелства , предпоставящи пораждането на това право/.

Настъпването на разглежданото състояние на дълга в първата хипотеза не е достатъчно да „задвижи“ от само себе си неговите /посочени по-горе/ правни последици.

Нужно е кредиторът да ги упражни, т.е. да изяви волята си пред длъжника, че се позовава на тях , което позоваване неминуемо трябва да съдържа искане за изпълнение на всичко остатъчно дължимо. Това е така, защото дадено субективно право , насочено към някаква промяна в действителността не може да се упражнява чрез бездействие на носителя му.

В настоящия случай нито допълнителното споразумение от 25.02. 2009 г. , нито самият договор за потребителски кредит , нито Общите условия / неделима част от същия/ за кредитиране / вж. чл.27 от тях / уреждат състояние на настъпване на предсрочна изискуемост в хипотезата на т.1 по –горе , за да е мислим въобще извода, че обстоятелството на неплащане на една или повече вноски от остатъчния дълг автоматично е породило това състояние на много по- ранна дата далеч предхождаща датата 3

31.07.2013 г. / тази която определя края на 5 годишен календарен срок , отброен назад във времето , считано от 31.07.2018 г. – датата на която се приема, че е предявен иска/ .

Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Вземането за възстановяване/ връщане на усвоените/ ползваните парични средства по договор за потребителски банков кредит не попада в категорията периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД и следователно се погасява с общата 5 - годишна давност - чл.110 от ЗЗД, дори и страните да са уговорили връщането на номиналната стойност на паричната сума , дадена/ усвоена за потребление в заем да става на части в отделни срокове/ периоди/- вж.Р. 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г. на ВКС – III Г.О, Р.

№ 261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г. на ВКС- четвърто отделение. Връщането не е същинска насрещна престация по този вид договор, а присъща последица от „изчерпването” му, установена в закона, изразяваща се изтичане на срока за реализиране на целта от потреблението на парите. Неотменната по закон цена/ възнаграждението / за ползването на отпуснатите в заем парични средства / облага/, наречена лихва – чл.430, ал.2 от ТЗ/ чл.240, ал.2 от ЗЗД/ е предмет на същинската насрещна престация на заемателя/ кредитополучателя срещу осигурената му възможност да ползва за определено време парите.

В случая подновеният/ предоговорен/ по силата на споразумението от 25.02.2009 г. краен срок / падеж/ по смисъла на чл.430, ал.1 от ТЗ, чл. за възстановяване/ връщане/ на номиналната стойност на предоставените в заем парични средства / погасяване на остатъчната главница/ е 19.02.2014 г., който ден поставя началото на 5 годишния давностен срок за вземането на банката и съответно на ищеца- цесионер/ чл. 99, ал.2 ЗЗД/ - чл.114, ал.1 ЗЗД. Давността е прекъсната с факта на предявяване на специалния установителен иск - чл.116, б."б", пр.1-во ЗЗД, който се счита предявен на 31.07.2018 г. / денят, в който е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ съгласно повелителното разрешение на нормата на чл. 422, ал.1 ГПК, разумно и обяснимо

„връщаща“ назад във времето този момент.

Очевидно е, че до посочения момент не е изтекло необходимото календарно време , запълващо общия давностен срок.

Правораздавателният резултат от разглеждането му този на първоинстанционния съд е изцяло положителен, съвпадащ с

Направеното с отговора на жалбата искане за присъждане на направените по въззиввното производство разноски съдът оставя без благоприятни за спечелилата делото страна последици. По делото нито е представен списък на разноските , нито документ , удостоверяващ плащането им / договор за правна защита и съдействие , банково бордеро и т.н. /.

4

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК Решение № 260037/30.03.2021 г., постановено по гр.д. № 227/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5