Решение № 100 от 14.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. ХАСКОВО, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж.М. Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500565 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258, ал. 1, предл. 1-во от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София е останал недоволен от Решение № 133 от 04.03.2023 год., постановено по гр.д.

№ 411 / 2022 год. по описа на Районен съд – Димитровград, поради което го обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване съществуването на вземане на банката по издадената срещу Г. Т. Д., заповед за изпълнение на парично задължение № 505 от 21.05.2019 год. по ч.гр.д. № 870 / 2019 год. по описа на Районен съд – Димитровград, в размер на 1 531.69 лева- договорна възнаградителна лихва за периода от 04.04.2017 год. до 05.09.2018 год.; 1 500.44 лева – мораторна лихва за периода от 04.04.2017 год. до 08.05.2019 год. и 545.60 лева – такси за периода от 04.04.2017 год. до 08.05.2019 год., поради което го обжалва с искане решението в посочената част да бъде отменено и вместо него, въззивният съд постанови друго, с което уважи предявените от него искове за установяване съществуването на посочените по-горе вземания за лихви и такси.

ВЪЗЗИВАЕМАТА – Г. Т. Д., представлявана от особен представител адвокат М. К. – оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, 1 поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД – гр.София против Г. Т. Д., с искане да се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземания, присъдени в полза на ищеца съгласно заповед за изпълнение № 505 от 21.05.2019 год., издадена по ч.гр.д.

№ 870 / 2019 год. на РС – Димитровград, произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** год., а именно: 10 339.97 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 20.05.2019 год. до окончателното й изплащане; 1 531.69 лева – възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 04.04.2017 год. до 05.09.2018 год.; 1 500.44 лева – мораторна лихва за периода от 04.04.2017 год. до 08.05.2019 год., както и 545.60 лева – такси за периода от 04.04.2017 год. до 08.05.2019 год.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от назначения на ответницата, особен представител, в който се излагат твърдения за това, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради липса на надлежното уведомяване на кредитополучателя от страна на банката. Заявява се възражение за нищожност на договора за банков кредит, обоснована с твърдения за това, че в договора липсвала разписана ясна методика по определяне на ГПР.

Със заявление вх.№ 5724 от 21.05.2019 год., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 870 / 2019 год. по описа на Районен съд Димитровград, подадено от „Юробанк България“ АД – гр.София срещу Г. Т.

Д. е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист за следните суми: 10 339.97 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 20.05.2019 год. до окончателното й изплащане; 1 531.69 лева – възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 04.04.2017 год. до 05.09.2018 год.; 1 500.44 лева – мораторна лихва за периода от 04.04.2017 год. до 08.05.2019 год., както и 545.60 лева – такси за периода от 04.04.2017 год. до 08.05.2019 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното им изплащане, произтичащи от Договор за потребителски кредит №*** год.

Със Заповед № 505 от 21.05.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 870 / 2019 год. по описа на Районен съд – Димитровград е разпоредено длъжникът Г. Т. Д. да заплати на кредитора „Юробанк България“ АД – гр.София, следните суми: 10 339.97 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 20.05.2019 год. до окончателното й изплащане; 1 531.69 лева – възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 04.04.2017 год. до 05.09.2018 год.; 1 500.44 лева – мораторна лихва за периода от 04.04.2017 год. до 08.05.2019 год., както и 545.60 лева – такси за периода от 04.04.2017 год. до 08.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019 год. до 2 окончателното й изплащане, и деловодни разноски в размер на 1 091.88 лева.

Поради това, че заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са били връчени на длъжника по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради ненамирането й на адреса, с разпореждане от 04.02.2022 год. и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е указано на заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок от връчване на разпореждането, сторено на 28.02.2022 год.

В изпълнение на указанията, от страна на заявителя е подадена молба с вх.№ 260382 от 29.03.2022 год., с приложена към нея искова молба с вх.№ 2138 от 29.03.2022 год. по входящия регистър на съда, въз основа на която е образувано гр.д. № 411 / 2022 год. по описа на Районен съд – Димитровград, постановеното по което дело решение е предмет на обжалване в настоящото въззивно производство. От приложената по делото разписка се установява, че исковата молба е изпратена по куриер на 28.03.2022 год., поради което и на основание чл.62, ал.2 от ГПК, следва да се приеме, че едномесечният срок за предявяване на иска е спазен – обстоятелство, обуславящо и неговата допустимост.

Решението в частта, с която е уважен иска за установяване съществуването на вземане за главница в размер на 10 339.97 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019 год., е влязло в законна сила, поради необжалването му, при което предмет на въззивна проверка се явява решението в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване съществуването на вземания в размер на 1 531.69 лева – възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 04.04.2017 год. до 05.09.2018 год.; 1 500.44 лева – мораторна лихва за периода от 04.04.2017 год. до 08.05.2019 год., както и 545.60 лева – такси за периода от 04.04.2017 год. до 08.05.2019 год.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 04.10.2016 г. ответницата – Г. Т. Д. е сключила с ищеца - „Юробанк България“ АД, договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 10 865.20 лева. Договорът е сключен за срок до 04.10.2023 год. Годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е определен на 10.61 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя – на 15 089.20 лева. В приложения по делото погасителен план, са посочени като размер на главницата – 10 865 лева, на лихва – 3 337.20 лева, на такси – 294 лева и на застраховка – 865.20 лева, и на общ размер на задълженията по договора - 15 361.60 лева. Кредитът е предоставен при променлив лихвен процент, определян като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7.616 %. За референтен лихвен процент е договорено да се ползва индексът 6 месечен Софибор. В момента на сключване на договора, РЛП е в размер на 0.334 %.

При разглеждане на делото пред първоинстанцинния съд е назначена счетоводна експертиза, от представеното по която заключение се установява, че на 04.10.2016 год., ищецът е привел на ответницата сумата от 10 865.20 лева. По кредита били погасени суми в размер на 951.87 лева, от които главница – 525.23 лева, с която сума били погасени пет вноски до 3

04.03.2017 год., включително и частично погасена вноска за 04.04.2017 год. – 33.23 лева, и договорна лихва – 426.34 лева, с която сума били погасени 6 вноски – до 04.04.2017 год., включително и частично погасена лихва за 04.05.2017 год. – 4.37 лева. Размерът на дължимата /непогасена/ главница е определен от експерта на 10 339.97 лева. Дължимата лихва била изчислявана съгласно лихвен лист по сметка на Г. Т. Д. за периода от 04.10.2016 год. до 09.05.2019 год., тъй като съгласно чл.5 от договора, ГЛП е бил променян периодично на 7.95 %, 7.939 %, 11.439 %, 11.379 % и на 11.279 %. Дължимата /неизплатена/ договорна лихва е определена на 1 531.30 лева за периода от 05.04.2017 год. до 05.09.2018 год. – дата на обявяване на предсрочна изискуемост. Общият размер на мораторната лихва е определен на 1 500.44 лева – за периода от 04.04.2017 год. 08.05.2019 год. Размерът на дължимите такси, съгласно чл.5 от договора е определен от вещото лице на 545.60 лева, включващи - такса за разглеждане на искане за кредит – 290 лева, удържана от главницата при сключване на договора; 380 лева – такси за просрочие и 165.60 лева – нотариални такси.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Договорът за банков кредит, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ е двустранен, възмезден и консенсуален. В изпълнение на задълженията си, предвидени в договора, кредиторът следва да предостави отпуснатата в кредит сума на кредитополучателя. Срещу отпуснатия кредит, длъжникът следва да върне получената сума в уговорения срок, както и да заплати уговорените лихви и такси. С предоставянето на сумата чрез усвояване на банковия кредит, имуществото на банката се променя – в нейна полза възниква вземане за стойността на отпуснатата сума, заедно с уговорените лихви и такси. Следва да се има предвид, че с процесния договор на ответницата е предоставен потребителски кредит, следователно към него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.

9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Като безспорно в тази насока съдът приема, че от страна на ищеца – въззивник в настоящото производство е изпълнено поетото с договора задължение за предоставяне на договорения кредит в размер на 10 865.20 лева, съгласно чл.1, ал.1 от договора – данна, която съдът възприема от заключението на вещото лица, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че договореният кредит в размер на 10 865.20 лева е бил приведен по банкова сметка на ответницата на 04.10.2016 год.

Като безспорно съдът приема и това, че срокът на действие на договора е изтекъл на 04.10.2023 год. – по време на висящността на спора, поради което това обстоятелство съдът преценя с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, като такова обуславящо и ирелевантността на заявеното с отговора на исковата молба оспорване на иска, свеждащо се до липсата на предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради 4 ненадлежно връчване на уведомлението, обективиращо изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Като безспорно съдът приема и обстоятелството, че от страна на ответницата са извършени плащания за погасяване на главница в размер на 525.23 лева, ценейки в тази насока заключението на вещото лице, поради което размерът на дължимия остатък за главница се равнява на 10 339.97 лева, до който размер искът е предявен и уважен с решението, предмет на обжалване в настоящото производство, влязло в законна сила в посочената част, поради необжалването му от ответницата.

При определяне вида и размера на останалите, дължими от ответницата суми по договора за потребителски кредит, следва да бъдат разгледани заявените от нея възражения за нищожност на договора, въведени с отговора на исковата молба, отчитайки в тази насока качеството й на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Като основателно в тази насока съдът намира заявеното от ответницата възражение за нищожност на чл.3, ал.4 и ал.5 от договора за потребителски кредит, предвиждащи възможност за едностранна промяна на размера на договорната лихва, по следните съображения: Съгласно чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент – 0.334 % плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7.616 %, или общо - 7.95 %. Съгласно чл.3, ал.4 от договора, приложимата лихва по кредита се определя първоначално и впоследствие се актуализира два пъти годишно, а съгласно ал.5 на същата договорна клауза, при всяко публикуване на нова стойност на 6М СОФИБОР, банката извършва съответна актуализация на приложимата лихва по кредита. От заключението на вещото лице В. се установява, че ГЛП е променян пет пъти, нараствайки от 7.95 % до 11.2790 %. Правото на банката да променя едностранно и периодично включеният като компонент на лихвата базов лихвен процент, обосновава извод за нищожност на посочената по-горе договорна клауза на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото не е уговорена индивидуално между страните в кредитното правоотношение. Посочването на условията, при които банката – кредитор може да променя едностранно лихвения процент по кредита не е достатъчно, за да се отрече неравноправния характер на цитираната договорна клауза. Липсата на указана в договора конкретна методика за промяна на лихвения процент, доведена до знанието на кредитополучателя към момента на сключване на договора, създава възможност банката – кредитор да променя лихвата по своя субективна преценка, нарушавайки изискването за добросъвестност, както и равновесието между правата и задълженията на кредитора – търговец и кредитополучателя – потребител.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85076434-ae79-4a2b-a2af-253d1a210811