Решение № 886 от 15.07.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………. гр. Варна, 15.07.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА

ВЛАДОВА при секретаря Славея Янчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1813 по описа за 2018г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от Д.И.Д. и М.И.Д. против С.Х.М. субективно и обективно кумулативо съединени искове, както следва:

1) с правно основание чл.195, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот – жилище с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.”Манастирска“ № 22, ведно с прилежащи избени помещения под жилището, както и ¼ ид.част от дворното място, в което е построена сградата представляващо ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ /по скица/ - 315 кв.м., обективиран в нот.акт № 9/26.06.2018г., поради открити след сключване на договора съществени недостатъци на вещта, които намаляват годността на имота за използването му по предназначение, изразяващи се в извършване на незаконно строителство, подлежащо на премахване.

2) с правно основание чл.195, ал.1, пр.1, вр.чл.55, ал.1, предл.3, вр.чл.193 от ЗЗД предявени от Д.Д. за осъждане на ответника С.М. да върне заплатената от ищцата част от продажната цена в рзмер на 84 100 лева, както и заплатената част от разноските за продажбата – 1808,20 лева включваща заплатени нотариална такса /1798,20 лева/ и такса за издаване на удостоверение по ЗКИР /10 лева/, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 3) искове с правно основание чл.195, ал.1, пр.1, вр.чл.55, ал.1, предл.3, вр.чл.193 от ЗЗД предявени от М.Д. за осъждане на ответника С.М. да върне заплатената от ищцата част от продажната цена в рзмер на 9780 лева, както и заплатената част от разноските за продажбата – 8200,60 лева включваща заплатен местен данък /2186,60 лева/, такса за вписване в имотния регистър /109 лева/, такса за издаване на удостоверение за семейно положение /5 лева/, такса за проверка за тежести /30 лева/ и комисионно възнаграждение по договор за поръчка /5870 лева/, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба ищците Д. и М. Д. твърдят, че са закупили от ответника С.М. при равни квоти недвижим имот в гр. Варна, кв.”Аспарухово”, ул.”Манастирска” № 22, представляващ самостоятелен обект – жилище с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, с площ от 54 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет и коридор, ведно с прилежащи избени помещения, ведно с ¼ ид.част от ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, целият с площ по скица от 315 кв.м., в който е построена сградата. След по-малко от месец от сключване на договора узнали за издадена от зам.кмета на Община Варна Заповед № 1795/20.06.2017г., с която се нарежда на ответника С.М. да бъде премахнат незаконен строеж „Покривна конструкция” на жилищна сграда, находяща се в ПИ идентификатор ***. Срещу посочената заповед била подадена жалба от ответника, по която било образувано адм.дело № 2062/17г. по описа на ВАдмС, приключило с постановено решение от 02.07.2018г., с което жалбата била оставена без уважение. Ищците установили също, че в сградата е било извършено и друго незаконно строителство, представляващо реконструкция и вътрешно преустройство на избения и закупения от тях първи етаж, при което е премахната стълбата, водеща от първия към втория етаж, като на нейно място е поставена междуетажна плоча и е обособено помещение баня-тоалет. Излагат, че по проект сградата е еднофамилна и етажите й не са обособени като отделни самостоятелни обекти. С решение от 16.10.2009г., постановено по адм.дело № 1282/09г. по описа на ВАдмС била оставена без уважение подадена жалба против Заповед № РД-14-28/01.04.2009г. на началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж, представляващ „Реконструкция и вътрешно преустройство на части от избени помещения, първи и втори етаж”, както и да се възстанови стълбищната клетка и разпределението на помещенията в сградата в съответствие с архитектурния проект от 1968г. За така осъщественото незаконно строителство, подлежащо на премахване и същевременно представляващо недостатък на вещта, съществено засягащи годността на имота за обикновеното и предвидено в договора потребление /при изпълнение на заповедите и премахване на покрива и възстановяване на стълбата между първия и втория етаж на мястото на помещението баня-тоалет обектът на ищците не би могъл да се използва като самостоятелно жилище/, ищците не са били уведомени и не са знаели към момента на закупване на недвижимия имот, като продавачът е знаел за тях и умишлено ги е затаил. Предвид изложеното претендират да бъде развален сключеният между страните договор за покупко-продажба като ответникът бъде осъден да им заплати получената продажна цена в размер на общо 93880 лева, от която 84100 лева на ищцата Д.Д. и 9780 лева на ищцата М.Д., както иразновките по продажбата в общ размер на 10 008,80 лева, от която 1808,20 лева на ищцата Д.Д. и 8200,60 лева – на ищцата М.Д.. Претендира се сумите да бъдат заплатени ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.Х.М. е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между него и ищците е сключен предварителен договор /на 15.05.2018г./, а след това и окончателен договор /на 26.06.2018г./ за покупко-продажба на процесния недвижим имот – ¼ ид.част от ПИ с ид.*** по КК на гр.Варна, ведно със самостоятелен обект с ид.*** – жилище с площ от 54 кв.м. разположено на първи жилищен етаж ведно с прилежащи избени помещения при цена от 93880 лева, която е заплатена от купувачите. Твърди обаче, че още при подписване на предварителния договор ищците са били уведомени от посредник за продажбата, че ответникът е в съдебни дела със собственика на втория етаж относно покрива на сградата.

Твърди, че по този повод ищците са извършили проверка, включително чрез адвокатско съдействие, което отложило сключването на окончателния договор с месец. Посочва, че понастоящем по покривната конструкция не са налице недостатъци, както и че заповедта на кмета, възлагаща премахването й не е влязла в законна сила, а дори да се приеме, че същото е недостатък, то ищците са били уведомени за него преди сключване на договора за продажба. Оспорва се да е налице и вторият посочен недостатък свързан с извършената реконструкция и вътрешно преустройство чрез премахната стълба между първия и втория етаж, като се твърди, че процесното жилище отговаря на изискванията за самостоятелен обект и същото е годно за използването му по предназначение. Твърди се, че ищците са били запознати с извършеното вътрешно преустройство, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността на продавача за недостатъци. В условията на евентуалност счита, че дори да са налице недостатъци по сградата, то такива липсват по отношение на поземления имот, част от който също е предмет на продажбата. Оспорва ищците да са заплатили разноски по продажбата в размер на 10 008,80 лева. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание ищците – Д.Д. и М.Д., чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени. Претендират за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Ответникът С.М., чрез процесуалния си представител оспорва основателността на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Поддържа твърденията си, че ищците са знаели за състоянието на имота, тъй като са направили оглед на същия преди закупуването му и следователно не са налице скрити недостатъци на същия. В първото по делото съдебно заседание ответникът М. заявява, че не оспорва, че е получил от ответниците сумата от 93880 лева, която е продажната цена на имота. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 15.05.2018г. между

С.Х. Михаилов като продавач и М.И.Д. като купувач е сключен предварителен договор с предмет - първи жилищен етаж от жилищна сграда в гр.Варна, район Аспарухово, ул.“Манастирска“ № 22 с площ от 54 кв.м., ведно с принадлежащите на апартамента избени помещения разположени под първи жилищен етаж със застроена площ от 54 кв.м., както и ¼ ид.част от поземлен имот с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 315 кв.м. Договорената цена е 93880 лева /48 000 евро/, като съгласно чл.2.5 от договора купувачът е заплатил на продавача сумата от 9780 лева като капаро, а остатъкът от продажната цена в размер на 84 100 лева ще бъде заплатена посредством банков кредит, след нотариалното изповядване на сделката.

Договорено е, че предварителният договор има характер на разписка и удостоверява получаването от продавача на договореното капаро в размер на 9780 лева.

Видно от представеният по делото нот.акт № 9, том 6, рег. № 7025, дело № 753/26.06.2018г., С.Х.М. е продал на М.И.Д. и на Д.И.Д. в равни ид.части самостоятелен обект с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна представляващ апартамент заемащ първи жилищен етаж от жилищна сграда в гр.Варна, район Аспарухово, ул.“Манастирска“ № 22 с площ от 54 кв.м., ведно с принадлежащите на апартамента избени помещения разположени под първи жилищен етаж със застроена площ от 54 кв.м., както и ¼ ид.част от поземлен имот с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 315 кв.м. за сумата от 84100 лева платима с банков кредит.

Видно от представеното платежно нареждане от 29.06.2018г. /л.45/ Д.И.Д. е наредила на „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на С.Х.М. по негова банкова сметка *** – окончателно плащане за покупка на недвижим имот.

Със заповед № 1795/20.06.2017г. на зам.кмета на Община Варна е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Покривна конструкция“ на жилищна сграда, находяща се в ПИ с ид.***, УПИ IX-334кв.139 по плана на 27-ми м.р., ул.“Манастирска“ № 22, кв.Аспарухово в гр.Варна. Заповедта е адресирана до възложителя на незаконния строеж – С.Х.М.. Посочено е, че при липса на доброволно изпълнение незаконният строеж подлежи на принудително премахване.

Заповедта е оспорена по съдебен ред със жалба на С.М., като е образувано адм.дело № 2062/2017г. по описа на Адм.съд-Варна, с решението по което жалбата е отхвърлена. Решението е влязло в законна сила на 08.05.2019г.

На 30.05.2019г. до ищците Д. и М.

Д. са изпратени покани за доброволно изпълнение от заместник-кмета на Община Варна /л.190 и 191/ за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед № 1795/20.06.2017г. на зам.кмета на Община Варна за премахване на незаконен строеж – „покривна конструкция на жилищна сграда, находяща се в ПИ с ид.***, УПИ IX-334 в кв.Аспарухово в 14 дневен срок от получаване на поканата. На ищците са указани и последиците от неизпълнението на заповедта в срока за доброволно изпълнение, а именно за принудителното премахване за сметка на извършителя на незаконното стрпителство.

Със заповед №

РД-14-28/01.04.2009г. на заместник-началника на ДНСК-София е наредено премахването на незаконен строеж представляващ „Реконструкция и вътрешно преустройство на части от избени помещения, първи и втори етажи на съществуваща жилищна сграда“ изпълнен в УПИ IX-334 в кр.139 по плана на кв.Аспарухово, ул.“Манастирска“ № 22 като се възстанови стълбищната клетка и разпределение на помещенията в сградата в съответствие с одобрения архитектурен проект на 08.05.1968г. Заповедта е оспорена по съдебен ред по адм.дело № 1282/2009г. по описа на Адм. съд – Варна, като оспорването е отхвърлено. Решението е влязло в законна сила на 11.11.2009г.

Разпечатката съдържа 28 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85074632-2a2b-426b-a2f2-797135ace1c3