Решение № 1374 от 17.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1374 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20253100502113 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпили въззивни жалби както следва:

1.Въззивна жалба, подадена от М. С., с адрес ****, срещу решение №4525/13.12.24г. по гр.д.№6677/24г. на ВРС, в частта, в която е осъдена М. С. да заплати на БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, със седалище гр.София, на основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.86 ЗЗД следните суми, дължими по споразумение за обединяване на кредити за текущо потребление от 18.12.2019г., подписано между БАНКА ДСК АД и М. С., с което са обединени кредити по следните договори- Договор за кредит за текущо потребление №11/24491472 от 15.06.2017г., Договор за кредит за текущо потребление №11/26137893 от 09.05.2019г., Договор за кредит за овърдрвафт №13/26427397 от 16.06.2017г.: главница в размер на 9989,43лв, договорна лихва в размер на 2520,18лв за периода 30.05.21г.-30.05.24г. и лихва за забава в размер на 562,68лв за периода 30.05.21г. - 30.05.24г.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението, постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора, както и че предявеният иск е процесуално недопустим поради липсата на представителна власт на упълномощения юрисконсулт. Излага доводи, че в решението се констатират неверни обстоятелства и неточности, както и че актът е постановен по непредставени и неприети доказателства. Счита, че ищецът не е доказал съществуването на трите договора за кредит, както и на действително споразумение за обединяване на кредити, което било индиция за тяхната нищожност. Навежда доводи, че споразумението съставлява спогодба по непозволен договор, която 1 е нищожна съгл. чл.366 ЗЗД. Оспорва извода на ВРС за наличието на новация, постигната чрез споразумението, като се позовава и на съдебна практика.

Изразява несъгласие и с извода на ВРС за валидност на клаузите в споразумението и непротиворечието им на ЗЗП. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, със седалище гр.София, е постъпил отговор, с който счита решението в обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

2. Въззивна жалба, подадена от М. С. срещу решение

№325/30.01.25г. по гр.д.№6677/24г. на ВРС, с което е допълнено решение №4525/13.12.24г. по гр.д.№6677/24г. на ВРС, като е присъдена законната лихва върху главницата от 9989,43лв, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-31.05.24г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението, като жалбоподателят се придържа към аргументите, изложени във въззивната жалба срещу основното решение. Поддържа, че ищецът не е доказал съществуването на трите договора за кредит, както и на действително споразумение за обединяване на кредити, което било индиция за тяхната нищожност. Поддържа доводите, че споразумението съставлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгл. чл.366 ЗЗД. Оспорва изводите на ВРС за наличието на новация, постигната чрез споразумението, както и за валидност на клаузите в него и непротиворечието им на ЗЗП. Счита, че при прилагане на разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, на не и лихви и други разходи. Моли да бъде отменено решението.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, със седалище гр.София, е постъпил отговор, с който счита решението за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

3. Въззивна жалба, подадена от М. С. срещу решение

№2636/11.07.25г. по гр.д.№6677/24г. на ВРС, в частта, в която е оставена без уважение молба вх.№19725/04.03.25г., уточнена с молба вх.№42048/13.05.25г., на М. С. за поправка на очевидни фактически грешки в решение №4525/13.12.24г. по гр.д.№6677/24г. на ВРС, описани в т.1, 3-8.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Като се позовава на съдебна практика въззивникът излага доводи за несъответствие на изявеното в мотивната част и диспозитива, което може да се приравни на липса на мотиви. Моли да бъде отменено решението и да бъде допусната поправка на сочените очевидни фактически грешки.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616 не е постъпил отговор.

За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от БАНКА ДСК АД срещу М. С. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.430 2

ТЗ за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 9989,43лв, представляваща дължима главница по споразумение за обединяване на кредити от 18.12.19г.; сумата от 3680,82лв, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 15.01.20г. до 30.05.24г. и сумата от 617,48лв, представляваща обезщетение за забава за периода 15.02.20г. до 30.05.24г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 31.05.24г. до оконч.изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключено споразумение за обединяване на кредити от 18.12.19г., с което е постигната уговорка за обединяване с цел погасяване при еднакви условия като кредит за текущо потребление на усвоените от ответника кредити по Договор за кредит за текущо потребление №11/24491472/15.06.17г., Договор за кредит за текущо потребление №11/26137893/09.05.19г. и Договор за кредит овърдрафт №13/26427397/16.06.17г. Твърди, че общият размер на обединените кредити е 10500лв, като е договорен 120 месечен срок за издължаване с месечни вноски съгласно приет погас.план. Сочи, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,487% годишно, съгласно чл.7 от споразумението.

Излага, че към датата на подаване на исковата молба е налице неизпълнение на 52 месечни вноски, поради което с исковата молба банката упражнявала правото си по т.18.2 от ОУ да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от получаването на препис от ответника. Излага, че претендираното обезщетение за забава, дължимо на осн. т.18.1 от ОУ, е в размер на 10% върху просрочената главница. Сочи, че на кредитополучателят е предоставена цялата преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и ОУ с оглед вземане на информирано решение.

В отговор на исковата молба М. С. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва споразумението, тъй като не било подписано от всички страни по него. Счита, че същото съставлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгл. чл.366 ЗЗД. Твърди, че не е налице отправена покана до ответника за предсрочна изискуемост. Навежда твърдения за наличието на неравноправни клаузи в договорите за кредит и в споразумението, като визира чл.7, чл.7.1, чл.8, чл.14, чл.15 и чл.18 от последното. Прави възражение за изтекла погас.давност. Счита, че не е настъпила изискуемостта на обезщетението за забава.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

По жалбата срещу решение №4525/13.12.24г. настоящият състав намира следното:

С жалбата на първо място въззивникът е релевирал възражение за нередовност на производството предвид липсата на предст.власт на ю.к.Д..

3

Тези доводи не могат да се споделят, тъй като по делото е налице представено пълномощно, подписано от лица, имащи качеството на изп.директори на банката към датата на упълномощаването, и доколкото не се твърди оттегляне на последното, то следва да се приеме, че упълномощеното лице разполага със съответната предст.власт.

На следващо място констатираните неточности при изписване на представителя на въззивника и допуснатите очевидни техн.грешки сами по себе си не водят до неправилност на обжалвания акт.

Видно от приложеното споразумение за обединяване на кредити от 18.12.19г. страните са се съгласили кредитите по Договор за кредит за текущо потребление №11/24491472/15.06.17г., Договор за кредит за текущо потребление №11/26137893/09.05.19г. и Договор за кредит овърдрафт №13/26427397/16.06.17г. да бъдат преструктурирани чрез обединяването им в един кредит, който да се погасява при еднакви условия, като са посочени и размерите на непогасените задължения по тези кредити към датата на споразумението. Несъстоятелни са доводите на въззивника за липса на споразумение поради подписването му от едно от посочените за кредитор лица, доколкото с предявяването на иска банката е потвърдила действията по сключването на договора.

След като процесното споразумение включва установителна част по размера на текущия дълг по кредитите по първоначалните договори, описани по–горе, то същото следва да се разглежда във връзка с предхождащите го съглашения. Ето защо в предмета на настоящото производство е и проверката на действителността на договорите за кредит от 15.06.17г., 09.05.19г. и 16.06.17г.

Предвид факта, че кредитите са предоставени на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК, при което договорите за кредит попадат в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК повелява, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед дължимата от съда преценка за съответствие на договорите за кредит с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и предвид наведените от ответника възражения за тяхната недействителност ВРС е изискал от банката гореописаните договори за кредит, като на осн. чл.190, ал.2 вр. чл.161 ГПК е указал последицата от непредставянето им. До приключване на съдебните прения пред ВРС възз.страна не е представила изисканите договори, считайки, че това не е необходимо с оглед наличието на процесното споразумение. Ето защо и като съобразява нормата на чл.161 ГПК настоящият състав приема за установено, че в договорите за кредит от 15.06.17г., 09.05.19г. и 16.06.17г. не е налице спазване на изискванията на ЗПК, което обосновава извод за недействителност на същите по смисъла на чл.22 ЗПК. При така констатираната недействителност на договорите за кредит и след като размерът на задължението по процесното споразумение за обединяване на кредити е определен на база тези договори, то следва, че последното представлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл.366 ЗЗД.

Предвид това за уреждане на отношенията между страните следва да бъде приложена специалната норма на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато 4 договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От събраната пред настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда, се установи, че усвоените по договорите суми възлизат на 10000лв по договора от 15.06.17г., 1067лв по договора от 09.05.19г. и 1432,72лв по договора от 16.06.17г., които суми следва да се приемат за чистата стойност на кредита. Експертизата установява, че извършените от кредитополучателя плащания по договорите са както следва – 2883,85лв по договора от 15.06.17г., 291,54лв по договора от 09.05.19г., 1358,16лв по договора от 16.06.17г. и 124,70лв по споразумението от 18.12.2019г. Съобразявайки тези плащания вещото лице дава заключение, че размерът на оставащата дължима от кредитополучателя главница по споразумението е в размер на сумата 7841,47лв.