Решение № 19 от 26.01.2026, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 37/2025
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 26.01.2026
- В сила
- 14.02.2026
- Състав
- Георги Тодоров Добрев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 3, т. 2 · Закон за кооперациите
- чл. 37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. Карнобат, 26.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20252130100037 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от К. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: **** чрез адв. С. Х. Г-Т., АК Бургас, със съдебен адрес на кантора на АД „Трайков и Гонкова” в град Карнобат, ***, с която молба е предявен осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, срещу „ЗПК „Успех”, ЕИК: 812114336, седалище и адрес на управление **********, представлявана от председател Н.Р.Р., с който се претендира да бъде осъдена ответната кооперация да заплати на ищеца -сумата 1115 лв. представляваща неизплатена част от наем за стопанската 2023/ 2024 г. за обработваните от ответника земеделски земи, собственост на ищеца с площ от 70.802 дка общо, находящи се в землището на с. Аспарухово, общ. Карнобат, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и сумата 495. 61 лв. представляваща допълнителен наем за стопанската 2023/ 2024 г. за обработваните от ответника земеделски земи, собственост на ищеца с площ от 70. 802 дка общо, находящи се в землището на с. Аспарухово, общ. Карнобат, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е член-кооператор на ЗПК „Успех", утвърден с решение на Общо събрание на кооперацията прието на 15. 09. 2018 г., и като такъв е предоставил своя земеделска земя в землището на с. Аспарухово за обработка от кооперацията- имот № 24042 с площ 12.700 дка, 3-та категория. Неговите родители, също членове на кооперацията са били предоставили на кооперацията своя земя в землището на с. Аспарухово, както следва: 18.800 дка от Д.К.А.- имот № 027001 с площ 12 дка и имот № 025051 с площ 6.800 дка; 39.302 дка от Н.Д.А.- имот № 027160 с площ 3.100 дка, имот № 025102 с площ 6.600 дка, имот № 017045 с площ 4.500 дка, имот № 019081 с площ 8.500 дка, имот № 021158 с площ 9.402 дка, имот № 026034 с площ 7.200 дка.
Д.А.. и Н.А.а починали на 26. 06. 2022 г. и на 22. 06. 2022 г. и техен единствен законен наследник е ищецът, който придобил правото на собственост върху посочените по-горе земи по силата на наследствено правоприемство. Съгласно чл. 12, ал.1, т. 3 от Закона за кооперацията със смъртта на Д. и на Н.А.и било прекратено по право членството им в кооперацията. ЗПК „Успех" продължила да обработва земите на починалите член-кооператори поради настъпилото правоприемство по отношение на тяхното имущество в лицето на ищеца. Отношенията с ищеца като членкооператор във връзка с предоставянето на земята за временно ползване, били оформени в писмен договор за наем (№№ 21,143, 258) за общо 70.802 дка, за една стопанска година, за срок до 30. 09. 2023 г.. Твърди се, че след изтичането на срока, кооперацията продължила да ползва земите със знанието и без противопоставянето на ищеца, поради което договорът се считал според него, като такъв сключен за неопределен срок съгласно чл. 236, ал.1 от ЗЗД. Твърди се също така, че за стопанската 2023/ 2024 г. ответната кооперация отказала да заплати наем на ищеца поради това, че не е подписал писмен договор и въпреки, че продължавала да обработва земите на посоченото по-горе правно основание, не подала информация установяваща изложеното обстоятелство, а извършила плащане в по-нисък размер за същите земи по реда на чл. 37в, ал.
7, вр. ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, за което ищецът получил сума в размер на 3053. 55 лв., вместо по 73 лв./дка общо 5168. 55 лв.. Ищеца сочи, че като наемател на имотите, ответникът дължи разлика до пълния размер на дължимия наем, възлизаща на 1115 лв..
Твърди се, че за стопанската 2023/ 2024 г. ответната кооперация 2 изплащала допълнителна рента (наем) по 7 лв./дка на член-кооператорите предоставили земя за обработка, като на ищеца било отказано и това допълнително плащане в размер на 495.61 лв., като сочи, че съгласно чл. 9, ал.
3, т. 2 от Закона за кооперациите, ответната кооперация дължи на ищеца за 2023/ 2024 г. доплащане наем от 1115 лв. и допълнително плащане от 495.61 лв. затова, че обработва земеделски имоти, предоставени от него като членкооператор с договор.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва основателността на исковата претенцията.
Твърди се, че ответникът не дължи плащане по договора, тъй като договорът е прекратен, а от друга страна ответникът е бил лишен от ползване на имотите от страна на ищеца. Твърди че не отговоря на истината твърдението в исковата молба, че ответната кооперация е продължила да ползва и да обработва собствените земеделски земи на ищеца, като последните се трансформирали в безсрочни договори. Сочи че за процесния период (стопанската 2023/ 2024 г.) между ищеца и ответника липсват сключени нови договори за наем на земеделска земя и ответната кооперация е преустановила обработването на земеделските земи на ищеца, поради което счита за неоснователно искането за заплащане на наемна вноска, изчислена като разлика между полученото от ищеца обезщетение по чл. 37в от ЗСПЗЗ и „дължимия наем“ според ищеца, т. к. липсват наемни правоотношения относно ползването на описаните в исковата молба земеделски имоти от страна на ответната кооперация, а наемните правоотношения по старите договори за предходната стопанска година не са продължени по реда на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на иска за заплащане на допълнителна рента се твърди, че с решение, гласувано на съвместно заседание на управителния и контролния съвет на ЗПК „Успех" с. Аспарухово от 30. 11. 2023 г., е прието да бъде предоставена допълнителна рента в размер на 7 лева на декар за тези членкооператори, които са предоставили за обработване земята си на кооперацията и подписали съответните договори за стопанските 2023- 2024 г., като срещу сумата следва да подпишат нови договори за следващата стопанска година (2024 - 2025 г.), което ищецът не е направил, не е подписал договор, по силата на който да предостави собствената си земеделска земя за обработване в кооперацията, същият е прехвърлил собствен земеделски имот с 3 идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Сърнево, общ. Карнобат, обл. Бургас, трета категория, с площ от 3869 кв.м. (бивш имот 055026 по картата на възстановената собственост на землището на с. Сърнево, което е съседно на това на с. Аспарухово) на Земеделска производителна кооперация „НИВА"- с. Сърнево, която кооперация е конкурент на ответната, поради което такава допълнителна рента за стопанската 2023 - 2024 г. не се дължи на ищеца.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител и поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответника чрез законният си представител председателя Н.Р.Р. и упълномощен пълномощник подържа възраженията изложени в отговора на исковата молба.
Съдът след като взе предвид изложеното в исковата молба, отговора на ответника, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона намира за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът К. А. е членкооператор на ЗПК „Успех”- с. Аспарухово, както е безспорно, че между страните са били сключени три договора за наем с номера, съответно № 21- за отдаване под наем на имот № 25042 за 12, 700 дка. кат. 3 от ищецът К. Д. А., № 143, в който като наемодател е посочена майката на ищеца Н.Д.А. за имоти с №027160, 25102, 17045, 19081, 21158, 26034 с обща площ 39, 302 дка.; № 258, в който като собственик на имотите е посочен бащата на ищеца Д.К.А., за отдаване под наем на имоти с № 027001, 025051, с обща площ от 18, 800 дка..
Представените като доказателства от ищецът договори са без посочена дата на сключване, но във всеки един от тях изрично е посочено в чл. 2, ал. 1“ Наемателят се задължава да плати съответно наемната цена на декар в размер на определен от УС на кооперацията за една стопанска година.“ . В чл. 3 е посочено “Договорът влиза в сила от 01. 10. 2022 г. и важи до 30. 09. 2023 г. „.
В чл. 4 от договора е посочено „Договора може да бъде променян с анекс, сключен в писмена форма.“. От ответника е представен като доказателство Протокол от 30. 11. 2023 г. за проведено съвместно заседание на УС и КС на ЗПК „Успех”- с. Аспарухово, от който е видно, че в т. 2 посочена като Решение за доплащане към рентата, е решено да се увеличи рентата със 7 лева на подписалите договори за 2023 – 2024 г. и като срещу сумата трябва да 4 се подпише нов договор за следващата стопанска година.
Като доказателство от ищецът е представено платежно нареждане рег. № 5021828 от 01. 11. 2024 г. с наредител Областна дирекция „Земеделие“ Бургас и получател К. Д. А. за сумата от 3053, 55 лева.
В съдебно заседание пълномощника на ищецът е посочил, че не оспорват факта, че ответника е заявил земята на ищеца, като бяло петно.
Представени са и други писмени доказателства от страните.
Въз основа на така представените доказателства и установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Сумата от 1115 лв. , която е една от исковите претенции на ищеца, според него представлява неизплатена част от наем за стопанската 2023/ 2024 г. за обработваните от ответната кооперация на земеделски земи, собственост на ищеца с площ от 70.802 дка общо, като според него се претендира разликата между действително заплатената сума в размер на 3053, 55 лева, до дължимата според него сума от 73 лева на декар, която е дължима според ищеца на база сключен от него договор за наем с ответната кооперация.
По тази претенция съдът намира следното:
Въпреки твърденията на ищецът, че подписаните от него договори с номера 21, 143 и 258 са се трансформирали в безсрочни, настоящият съдебен състав не споделя това твърдение. Още с определението за насрочване на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Освен това му е оказал, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че ответната кооперация е обработвала собствената му земеделска земя. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че такова доказване не е извършено. Изобщо не са представени доказателства, че ответната кооперация е обработвала земеделската земя на ищецът, даже нещо повече признат е факта, че през стопанската 2023/ 2024 година земите на ищеца са регистрирани като бяло петно и именно в тази връзка са наличните доказателства, че същия е получил заплащане –наем, не от ответната кооперация, а от Областна дирекция Земеделие Бургас.
В цитираните и представените като копия договори за наем номера 21, 143 и 258 изрично е посочено, че същите са сключват за определен срок- една стопанска година от 01.10. 2022 г. и важат до 30. 09. 2023 г.. Следователно 5 ищецът не е имал, но и не претендира, че е бил налице сключен изричен писмен договор за наем за стопанската 2023- 2024 г.. Разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД, на която ищецът се позовава в твърдението си, че е налице договор между него и ответната кооперация гласи “ Ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.“. Въпреки, че се позовава на тази законова разпоредба ищецът по никакъв начин не е доказал, че кооперацията е продължила използването на земеделските му земи.
Освен това в представените договори за наем изрично е посочено, че могат да бъдат променяни единствено с писмен анекс, а такъв не е представен от ищеца и не се твърди да е бил сключен.
В хода на делото ищецът е направил опит да докаже, чрез показанията на св. С.Я.П., че е бил възпрепятстван да сключи договор за наем за претендираната стопанска година. Съдът намира, че това доказване е неуспешно- свидетелят твърди, че единствено е чул, че председателят на кооперацията е казал, че договор с А. няма да подпише и който иска да го подписва, но изрично е уточнено, че същия не е бил свидетел на отказ на председателя Р. да подпише договор с А.. За противното свидетелства счетоводителят и касиер на кооперацията св. С., която в показанията си посочва, че именно тя подготвя договорите със собствениците на земеделски земи, които в последствие се подписват от страните. Твърди, че последните две години ищецът А. не е посещавал кооперацията и не е изявил желание за подписване на договор за наем на собствените му земеделски земи.