Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5799 от 14.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9575/2024
Вид
Решение № 5799
Подписан
14.09.2026
В сила
14.09.2026
Състав
Рени Коджабашева, Весела Тодорова Аврамова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5799 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20241100509575 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 201396/19.06.2024 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство Е. З. Ц., ЕГН **********, чрез адв. И., срещу Решение № 9887/24.05.2024 г., постановено по гр. д. № 43556/2023 г., по описа на СРС, 175 състав, в частта, в която е признато за установено по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на ищеца сумата от 21,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.04.2023 г., начислена върху сумата от 1618,06 лв. - уважена част от претенцията за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

01.2020 г. до м. 04.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2023 г. по ч. гр. д. № 22190/2023 г., по описа на СРС, 175 състав.

В постъпилата в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че доколкото за процесните отоплителни сезони 1 отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителни сметки и издаването на общите фактури е настъпило след предвидения в Общите условия на ищеца 45-дневен срок за плащане, то чл. 33, ал. 4 от последните не намира приложение. Посочва се, че поради това ответникът следва да изпадне в забава след покана, съобразно правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, каквато не се установява да е била отправяна, респ. и претендираната сума за обезщетение за забава в размер на законната лихва се явява недължима. С оглед изложеното се отправя искане до съда за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия да бъде отхвърлена изцяло.

Претендира се стойността и на сторените, както пред първата, така и пред въззивната инстанция, съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 248153/31.07.2024 г., подаден от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез юрк. Н., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като се отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпило становище от конституираното в първоинстанционното производство на страната на ищеца, сега въззиваем, трето лице – помагач „Директ“ ЕООД.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, както и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС .

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност в обжалваната част, настоящият въззивен 2 състав намира следното:

С исковата молба пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД. Основателността на исковите претенции се предпоставя от установяването в хода на производството при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства, а именно: възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между ищеца и ответника, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, изпадането на ответника в забава и размер на претенцията за мораторна лихва.

Първоинстанционното решение в частта относно възникването и размера на претендираната от страна на ищеца главница за доставена до процесния имот топлинна енергия, доколкото не е обжалвано, е влязло в сила.

При съобразяване на необжалваната част от първоинстанционното решение следва извод, че от страна на ищеца е проведено надлежно доказване на наличието на първия елемент от правопораждащия вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД фактически състав, а именно възникването и размера на главния дълг. Спорен и пред настоящата инстанция се явява въпросът за поставянето в забава на ответницата от страна на ищцовото дружество.

Поставянето на клиентите на топлинна енергия за битови нужди в забава в рамките на предявения с исковата молба период е уредено от приложимите към договорите с ищеца Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от последните месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ (т.е. по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ (т.е. на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от Общите условия е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период 3 кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

От приетото пред първата инстанция заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че за топлоснабдения имот е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял. Оттук, приложение намира режимът на чл. 32, ал. 2 от Общите условия. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.

3 обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 няма как да се приложи, тъй като отчитането, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общите фактури за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. е настъпило след предвидения в Общите условия 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното, искът за установяване на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия е изцяло неоснователен.

С оглед липсата на съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в обжалваната част, доколкото същото е неправилно и вместо това да се постанови друг акт по съществото на спора, с който предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Е. З. Ц. дължи на ищеца сумата от 21,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.04.2023 г., да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора следва да бъдат преразпределени сторените и претендирани от страните пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски. С оглед отхвърлянето в цялост на предявения срещу ответницата Е. З. Ц. акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва, следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, имаща характер на определение, с която последната е осъдена да заплати в полза на ищеца сумата над 4 размера от общо 410,72 лв. до присъдения общ размер от 416,19 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство по съразмерност, дължими на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза на предоставилата в хода на исковото производство безплатна правна помощ на ответницата адв. Билева, следва да се присъди допълнително сума в размер от 2,87 евро (с равностойност от 5,62 лв.) на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., след отчитане на определените по размер и присъдени разноски с първоинстанционното решение, спрямо които не е постъпила молба, респ. частна жалба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Настоящият въззивен състав намира, че с оглед установената практика на касационната инстанция (така Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., и др.), на длъжника в заповедното производство не се следват разноски за същото въпреки частичното отхвърляне на исковите претенции. Предвид това и доколкото въззивна жалба е подадена само от ответницата, присъдените от първата инстанция разноски за заповедното производство с правно основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Любомиров не следва да бъдат преизчислявани, но и решението в тази част не подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, разноски се следват на въззивницата. Такива са поискани и доказани в размер от 12,78 евро (с равностойност от 25 лв.) за държавна такса, които следва да се присъдят на страната в пълен размер.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. И. следва да се присъди сумата в размер от 100 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна защита и съдействие на въззивницата Ц., предвид представения по делото Договор за правна помощ и съдействие от 17.06.2024 г., в който е уговорено, че адвокатско възнаграждение ще се дължи при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 9887/24.05.2024 г., постановено по гр. д. № 43556/2023 г., по описа на СРС, 175 състав, в частта, в която е признато за установено по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че Е. З. Ц., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, 5

ЕИК 831609046 сумата от 21,56 лв. , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.04.2023 г., начислена върху сумата от 1618,06 лв. - уважена част от претенцията за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

01.2020 г. до м. 04.2022 г., доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********, с абонатен № ********, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2023 г. по ч. гр. д. № 22190/2023 г., по описа на СРС, 175 състав, както и в частта, с която ответницата Е.