Определение № 533 от 12.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. Варна, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500162 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 95908/19.12.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от Е. Г. М. срещу Решение № 3974/06.12.2023г. постановено по гр.д. № 16948/2022г. по описа на ВРС, 17-ти състав, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподатЕ.та срещу М. С. Д. и Е. Н. Д. осъдителен негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които създават пречки на ищцата да ползва собствените си самостоятелни обекти /включително чрез паркиране на моторни превозни средства/ в сграда с адм.адрес: гр.Варна, ул.„Г. К.“ № 5 /гараж № 1 с ид. ........... и офис с ид. ........../, както и да предоставят ключ от заключващото устройство за входната автомобилна метална врата на прохода /обозначена с червен цвят на представената схема на л.15 по делото/ в сградата с идентификатор № ........ като неоснователен и жалбоподатЕ.та Е ОСЪДЕНА да заплати на М. С. Д. и Е. Н. Д. сумата от 400 лева, представляваща сторени от ответниците съдебноделоводни разноски.

Въззивникът Е. М. оспорва първоинстанционното решение считайки го за незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Поддържа, че като собственик на самостоятелни обекти – гараж и офис в сградата с ид. ...... по Кадастралната карта находяща се в гр.Варна, ул.„Г. К.“ № 5 е възпрепятствана от ответниците да ползва същите и главно гаража. Посочва, че единственият достъп до обектите й е през металната врата находяща се на границата на имота и проход, през който се достига до вътрешния двор, в който се намира входа за гаража й. Счита, че незастроената част от дворното място, в това число прохода и вътрешния двор, има характер на обща част към сградата, която следва да се ползва общо от етажните собственици. На това основание посочва, че неправилно е прието от съда, че проходът може да бъде използван като 1 паркомясто от ответниците, тъй като паркирайки в него те препятстват достъпа /включително пешеходен/ до нейните обекти и пречат да бъдат използвани по предназначение, предвид на това, че при паркиран автомобил свободното разстояние от него до стената на прохода е 50 см. Аналогично и за отказа на ответниците да и предоставят ключ от металната входна врата, през която се осъществява достъп с автомобил към вътрешния двор, където се намира входа за собствения й гараж.

Оспорват се и изводите на вещото лице по проведената СТЕ за изградената преградна стена в дъното на помещението и за променен подход за подземното ниво, както и за невъзможност за паркиране на автомобил в гаража на ищцата, като необосновани и несъобразени с архитектурния проект на сградата и съответните екзекутиви. Оспорват се и изводите на вещото лице, че гаражът не се ползва съобразно предназначението му, а като офисно помещение или художествено ателие. Излага се, че в гаража се съхраняват мотор, велосипед и инвалидна количка.

Оспорват се и изводите на съда, че изпълнената пред гаража на ищцата площадка – стъпало и алуминиева дограма вместо гаражна врата препятства възможността да се паркира автомобил в гаража, като посочва, че поставената замазка и теракотни плочки имат за цел да компенсират пропадането на терена пред гаража.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания във връзка с направеното оспорване на проведената СТЕ, а именно за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от Община Варна, район „Одесос“ с архитектурните проекти и всички строителни книжа за жилищната сграда на ул.„Г. К.“ № 5 в гр.Варна. Поддържа се и искането по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на удостоверение № 0-38/11.04.2007г. на Община Варна и на представените нотариални актове.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Е. Н. Д. и М. С. Д., чрез процесуалния им представител. Възразяват срещу твърденията на жалбоподатЕ.та, че след извършеното строителство на сградата не е останало свободно и незастроено дворно място, напротив посочват, че такава има, че земята е съсобствена на част от етажните собственици и същата е разпредЕ. за ползване като проход и паркоместа. Сочат, че ищцата сама се е поставила в невъзможност да ползва гаража си по предназначение, като го е преустроила, изградила е преградна стена и това е направило невъзможно в него да се паркира макар и малък автомобил. Считат, че оспорването на заключението на проведената СТЕ е несвоевременно направено едва с въззивната жалба. Оспорват се и направените доказателствени искания за издаване на съдебно удостоверение и представяне на писмени доказателства като преклудирани.

Оспорват, че паркират автомобила си в процесния проход, предвид на това че след многократното му увреждане /надиране на боята с ключ и чупене на страничните огледала/ са наели и ползват гараж извън сградата. Оспорва се и новозаявеното искане по чл.193 от ГПК като неясно и несвоевременно. Молят въззивната жалба да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

2

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на особения представител на жалбоподателя. Жалба т а съдържа изискуемите реквизити и приложения, с оглед на което е редовна и надлежно администрирана. Въззиваемата страна се представлява от пълномощник с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащия на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав намира, че направените с въззивната жалба искания, в това число и доказателствени, следва да бъдат оставени без уважение. На първо място искане за откриване на процедура по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на удостоверение № 0-38/11.04.2007г. на Община Варна и на представените нотариални актове е направено от ищцата М. с молба от 01.03.2023г. , във връзка с което с определение от 21.04.2023г. съдът е дал указания за конкретизиране на оспорването – какво точно се оспорва – съдържание на документа, подписи на длъжностните лица или печати. В рамките на предоставения срок не е последвало изпълнение, поради което производство по чл.193 от ГПК правилно не е открито. С въззивната жалба искането е подновено, но отново не е конкретизирано, което го прави неоснователно включително и в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК предвид липсата на извършено от първоинстанционния съд процесуални нарушение.

Искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от Община Варна, район „Одесос“ с архитектурните проекти и всички строителни книжа за жилищната сграда на ул.„Г. К.“ № 5 в гр.Варна е обосновано с оспорване на заключението на проведената в първоинстанционното производство СТЕ, което се твърди, че не е съобразено с архитектурния проект и екзекутивната документация на сградата, в която се намират имотите на ищцата. Аналогично искане отново е било направено пред първоинстанционния съд, като е оставено без уважение с мотиви, че обстоятелствата, които същото би установило са неотносими към спора, който цели да установи препятстват ли ответниците правото на ищцата да ползва собствените си обекти в сградата на посочения адрес.

Настоящият съдебен състав намира, че отказът е правилен, още повече че към заключението на проведената СТЕ е приложен от вещото лице и приет от съда без възражения от страните въпросният инвестиционен проект на сградата на ул.“Г. К.“ № 5 в гр.Варна със съответните екзекутивни заверки, подписи на компетентните лица и печати, включително заверка за вярност от Община Варна. Горното изключва необходимостта от събиране на нови доказателства идентични на наличните по делото.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 95908/19.12.2023г. по 3 регистратурата на ВРС подадена от Е. Г. М. срещу Решение № 3974/06.12.2023г. постановено по гр.д. № 16948/2022г. по описа на ВРС, 17-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника във въззивната жалба.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 162/2024г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2024г. от 1 0:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се изпрати и препис от постъпилия писмен отговор на въззвината жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4